петък, юли 12, 2024
НАЧАЛОБЪЛГАРИЯПОЛЗАТА ОТ ~ВЪЗРАЖДАНЕ

ПОЛЗАТА ОТ ~ВЪЗРАЖДАНЕ

публикувано:

Изненадващо за мен, в последно време се формира тезата, включително сред мои добри приятели, че на предстоящите избори би било добре да бъде подкрепена партия Възраждане, тъй като заема „опозиционна“ на глобалния „елит“ позиция. Ситуационното решаване на проблемите създава пряка препратка към епизода от Тримата глупаци – Умно Село, освен което дори и самото твърдение за подобна позиция не отговаря на действителността. Все пак, както твърди самият К.Костадинов, нищо не е еднозначно, така че – да, може да се намери полза от идването на тази, или подобна (~) партия на власт. (За по- пълноценно разбиране на настоящата статия може да бъдат прегледани също така предходните – Носталгични Фантазми и Отвъд Дънера, които не визират конкретно Възраждане, което тук се явява в по- особена позиция доколкото съществува възможност да се окаже печеливша партия на предстоящите или на по- късни избори – предвид на актуалната стратегия на „елита“, те най- вероятно ще способстват за такъв сценарий.)

Споменатото интервю от преди няколко дни дава достатъчно добра представа за позицията и светогледа на тази политическа организация, така че ще се спра основно на него.

СВЕТЪТ

Още в началото се убеждаваме, че Костадинов вижда световните събития през призмата на XVIII век, вменявайки на САЩ национално ориентирана политика, насочена към защита на интересите на местния капитал. Наднационалният „елит“, отскубнал напълно се след 90-те години на миналия век от политическите „бариери“ на държавните граници, формирал коренно нови интереси, овладял впоследствие както отделните правителства, така и информационните средства, инструментите за дигитален надзор и манипулация, пълният контрол над капиталовите потоци и ресурсите в планетарен мащаб, остава незабелязан. Разкрива ни се една фалшива картина, която скрива от възприятията истинските проблеми, макар че вероятно въздейства успокоително със своето опростенчество и употреба на остарели, но добре познати категории. Управляваният и целенасочен хаос се схваща като „пренареждане без правила“ между конкуриращи се тяснонационални управления.

ТРЪМП

Изключително любопитни са разсъжденията на Костадинов относно политическото „противоборство“ в щатите. Една фикция, в която Тръмп е представен едва ли не като независим, „антисистемен“ претендент, между впрочем имаща известен успех и в щатите – екстравагантна стратегия в тактиката на иначе напълно неизбираемата в момента Републиканска партия. В парадоксално твърдение едновременно се потвърждава очевидната фигуративност на политическата „вихрушка“ (в частност на Байдън, но спокойно може да хвърлим поглед към всички съвременни „лидери“ като Б.Джонсън, Е.Макрон, безличните Сунак и Шолц и т.н.) и същевременно им се вменява собствена позиция и способност за целенасочени стратегически действия. В опита си за решаване на парадокса, тежестта на решенията се приписва едновременно на „администрацията“ (което ще рече на партийно ниво) и на „дълбоката държава“ (което е признание за фиктивността и липсата на значение на конкретния президент). В първия смисъл не е ясна причината за „демонизирането“ на Демократичната партия. Всъщност най- агресивните либерални политики са приоритет на Републиканците – началото им бе сложено от Р.Рейгън с неговата рейгъномика и провеждано особено интензивно при другите републиканци – Буш баща и син. Последните могат да се похвалят и с крайно агресивната си външна политика, довела до смъртта на стотици хиляди в цял свят. Всъщност двамата, посочвани като най- добри президенти в историята на щатите са демократи – Ф.Д.Рузвелт и Дж.Ф.Кенеди. Конкретно Тръмп е не само републиканец, но и доста ярък представител на тази партия, а при това вече имахме възможност да видим с очите си неговата политика: опитът за пълно премахване и в крайна сметка орязването на Обамакеър (първият сериозен опит в щатите от десетилетия за осигуряване на по- широка достъпност до здравни грижи за нископлатените, безработните и пенсионерите) – стори му се твърде „скъп“ и не случайно, защото паралелно с това Тръмп намали корпоративния данък от 35% на 21%! „Миролюбивият“ президент сложи началото на Космическите сили (US Space Forces) отделяйки им бюджет от 738 милиарда долара, нареди безпрецедентното убийство на генерал от армията на суверенна страна, с която САЩ не са във война, при това на територията на трета страна, грубо погазвайки международното право, излезе от ядреното споразумение за контрол на ракетите с малък и среден обсег отклонявайки опита за дискусия от страна на Русия, едностранно излезе от Ядреното споразумение с Иран, подтиквайки го година по- късно да стартира своя ядрена програма. В интерес на корпоративния бизнес изведе САЩ от Парижкото споразумение за климата, и изведе страната на първо място по смъртност в света от СOVID. Тръмп въведе стила на абсурдната риторика в политиката, така че напълно да дезориентира публиката в кашата от лъжи, истини, конспирации и пълни глупости. Междувременно успя да замени 25% от федералния съдийски състав с „доверени“ хора, включително и трима съдии във Върховния Съд. Да се внушават позитивни нагласи към преизбирането на Тръмп може да върши работа само по отношение на някой, който е прекарал последните си години на някоя друга планета, или подобно на електората на Доналд, се е замаял от калейдоскопа на ексцентричните му прояви. Не че днес Демократичната партия предлага нещо по- различно – просто заради поддържането на илюзията за алтернативност, тя е задължена да подхожда с малко по-неелитарни политики. Не си представям какво предизвиква афинитета на Възраждане към републиканеца Тръмп, освен благосклонното му отношение към проявите на нацизъм и политиките спрямо имигрантите, въвеждането на нечовешкото им третиране, довело до смъртта поне на шест деца.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Костадинов ни представя една поразяваща със своята аисторичност картина на присъединяването на България към Европейския Съюз. Всъщност, въпреки че често споменава „народа“, в тази визия става напълно ясно интересите на какъв точно народ представлява. Излага ни някакви математически сметки за приходите и разходите на страната и за ущърбите, понесени от българския бизнес поради отварянето на пазарите ни. Освен родените след началото на хилядолетието, едва ли има кой да не осъзнава, че този бизнес към 2007-ма бе формиран върху криминално или квазикриминално минало (нито Костадинов, нито аз имаме предвид тук малкия бизнес) и неговите все още продължаващи престъпни дейности бяха преустановени или минимизирани единствено благодарение на преориентирането му към усвояването на европейски средства – едни макар и порочни, но поне с по- малко негативни последици за обществото практики. Подобен преход и изсветляване би бил невъзможен, или безкрайно продължителен без включването ни в Европейския съюз и попадането ни под обхвата на различни контролиращи механизми. Изолационизмът на този етап също не би довел до каквато и да било конкурентоспособност, а единствено до безконтрол и вътрешна монополизация, каквито и бяха налице. И до момента единствените регулаторни въведения са само тези, които с неохота са изпълнявани съгласно наредби на ЕС, като например облагането на свръхпечалбите на енергийните дружества или повишаването на корпоративния данък. Костадинов си прави лоша услуга, като споменава „негативите“ на отворения пазар и хранителната индустрия в едно повествование – ако сметките за телефон се плащат само веднъж месечно, то на българина ежедневно се напомня за особеностите на българския бизнес в магазините, където безконтролната инфлация-от-алчност му предлага най- нискокачествената стока на цени, далеч над европейските. При това в условията на отворен пазар. Вероятно може да се напишат множество статии за феномена как с падането на изкупните цени, продуктите повишават цените си в пъти, как спекулативно и картелно се изцеждат безнаказано портфейлите на обществото и се пълнят тези на „горкия роден бизнес“, проходил единствено от разграбването на обществените блага, трупани десетилетия. Разграбване, протекло в най- дивата форма, без дори да бъде използвано, а само разпродадено за скрап. Влизането в ЕС би могло да протече много по- успешно за нас, но несъмнено бе единствената правилна алтернатива за страната тогава. (Също едно ситуационно решение, но тук го сравняваме единствено с варианта за отказ от присъединяване в конкретният исторически момент). Ако не бе осъществено, днес нямаше да бъдем шест милиона. Едва ли щяхме да бъдем и два. Оставането ни днес в неговите рамки е с нееднозначни последици, предоговарянето на условията би било разумно, а излизането – оправдано, но само в името на коренно нови, системни промени, каквито Възраждане няма никакво намерение да осъществява. Въпреки че са „загрижени“ за суверенитета, хранителната независимост и обезпеченост на „народа“, не се прокрадва очевидната необходимост от национализация на земеделската земя, земеделието и хранително- вкусовата промишленост – вместо това биват оплаквани родните предприемачи от бранша, чийто свръхпечалби трябва да ни изглеждат незадоволителни, а главоломно нарастващото неравенство – желано.

ТОТАЛИТАРИЗЪМ

Водещият на предаването е в пълно съгласие със семантичните представи на интервюирания, което им позволява с лекота да извеждат заключения от типа „Ябълките са зелени. Змиите са зелени. ==> Змиите са ябълки!“, където е грешен не само силогизмът, но и предпоставките. Дискусиите за дефиниране на понятията са отегчителни и безплодни, но ще внеса необходимото пояснение единствено понеже е в пряка връзка с останалата част от интервюто:

Фашизмът според класическото си определение представлява „открита терористична диктатура на най- реакционните, най- шовинистичните и най- империалистичните елементи на финансовия капитал. Фашизмът е власт на самият финансов капитал. Фашизмът в своята външна политика – това е шовинизъм в най- грубата си форма, култивиращ зоологична ненавист към останалите народи. В условията на разразяваща се дълбока икономическа криза … господстващата буржоазия все повече търси спасение във фашизма, за целите на осъществяването на изключително грабителските си цели чрез подготовката на война и на основата на това – предотвратяването на революция. Фашизмът обеща на работещите „справедливо заплащане“, а на дело донесе още по- дълбока нищета и спад на равнището на живот. Обеща работа за безработните, а на дело донесе още по- тежък глад, и робски, принудителен труд. На дело .. разхищава социалните фондове и осигуровки, а фабриките и заводите са превърнати в казарми, където цари пълният произвол на капитала.“ 1

Комунизмът от своя страна (не сталинският бюрократичен социализъм) представлява обществена система, осигуряваща равен достъп до ресурсите и равно участие и представителство в управлението на всяко ниво.

И така, в следващите си думи Костадинов отново ни дава ясна представа какво има предвид под „народа“, в името на който се очаква да работи Възраждане: оказва се че това са „маси, които не правят историята“, „безличности“ и „биомаса“, която би трябвало да следва „водача“ си, за да оправдае своето съществуване. Любопитно – Левски и Ботев, уж утвърждавани за герои на „патриотите“, никога не са възприемали себе си като такъв тип „личности“, всичко, на което се уповаваха беше именно народа, тази „биомаса“. Макар усърдно да ги използва в двуизмерен вариант – за употреба на политически постери – К.Костадинов най- вероятно се присмива на егалитарните им възгледи. За разлика от тях, като „Личност“ се възприемаше авторът на „Моята борба“. Всичко, което днес лидерът на Възраждане има под ръка под формата на демокрация, е също плод не на някой водач, а на делото на стотици хиляди загинали в Испания, Русия, САЩ, Германия, нацистките концлагери и на милионите, пълнили улици и площади въпреки арестите, затворите, терора и куршумите. Политическите плодове на „водачите“ видяхме само в Италия и в Третия Райх. Истинските водачи са тези, които изявяват в себе си мислите и нагласите, които изпълват цялото общество, а не тези, които го напътстват „уверено“ от позицията си на „лидер“. Тяхното верую е „Какво пък. Друг ще ме смени и ..толкоз“, а не „без Мене -само биомаса“. Техните достойнства са единствено тези, които са им заслужено отдадени от останалите, а не тези, които за които демонстративно се предявява претенция със стойка, жестове или вербално – „сърце, душа“ и каквото там беше – „морал..?“.

Призрака на „националния идеал“, който се мярка след това в интервюто, вероятно се очаква да погребе под себе си „незначителните“ животи на неопределен брой човешки същества, чиято загуба би била напълно оправдана пред лицето на този идол. Стига разбира се, това да донесе нови мащаби на определени частни портфейли, консолидация и контрол над „враждебните сили“ в страната. „Човек е голям колкото мечтите си“ – добре, но все пак освен големината, от особено значение е и характерът на тези мечти. Не съм уверен, че мечтателят Нерон печели съществени симпатии.

Отново аисторично Костадинов отбелязва факта, че до 1939-та България е водила самостоятелна политика, но напълно забравя за факта, че поради индустриалните, комуникационни и технически равнища, по това време всяка неколониална страна е водила самостоятелна политика, а плодовете на тези политики бяха събирани през Първата и Втора Световни Войни.

ТОТАЛИТАРЕН КОНТРОЛ

Извън това интервю, ако не се лъжа в подкаст на П.Волгин, Възраждане изявяват позиция спрямо проекта Демократичен Щит, заявен от У. фон дер Лайен. Ще го спомена, единствено понеже дава ясна представа за неспособността да бъдат дори дефинирани реалните проблеми.

Безспорно, този проект е нужно да бъде възпрепятстван, но това е дотолкова незначително, че едва ли си заслужава да бъде специално споменавано. С подобна заявка се създава лъжовното впечатление, че дигиталните интернет „услуги“ представляват един свободен и добронамерен свят, към който е отправено външно посегателство от страна на, отново, определено политическо представителство. От погледа е напълно скрита цялата огромна, всепроникваща система за тотален надзор, манипулация, прогностика, таргетиране и локализация, която по никакъв начин не е част от арсенала на определено фиктивно правителство, което все пак е задължено за определена публичност. Тя е корпоративна собственост на абсолютно непрозрачни наднационални корпорации и полуанонимни инвеститорски групи зад тях, които регулярно нарушават законодателството, за което биват потупвани по рамото със символични глоби, доказали са публично способностите си да манипулират избори (Мета още през 2013), да обобщават огромни електронни досиета с пълномащабен набор от лични данни и локализация, и да пренебрегват всякакви юридически и морални норми. Дори и в момента Meta и Google активно участват в израелската програма за физическо определяне и ликвидиране на потенциални членове или симпатизанти на Хамас чрез проекта Lavender – и това съучастие няма нищо общо с който и да било правителствен проект. За да разберем повече за политиката на Google, може да отбележим, че след като част от неговите сътрудници организираха протест срещу това съучастие, без особени церемонии или обяснения, Google просто ги уволни. Всъщност може да си спомним дори за първоначалните „упражнения“ на гигантите още по време на Арабската Пролет. Безпрецедентната власт и реално упражнявани възможности за тотален контрол и манипулация на дигиталния сговор, напълно в ръцете на глобалния „елит“ остава незабелязан – проблемът е в ..официализираната цензура на фон дер Лайен. Истинските проблеми са недефинирани, съответно не могат да бъдат предложени и решения.

Във връзка с подкаста: една от основните причини за симпатизиране на Възраждане, поне за моите приятели, е включването на Волгин в листата им. Аз не познавам лично човека и не бих могъл да кажа какви са причините за подобно решение от негова страна. Представям си, че е възможно да възнамерява известно време след изборите да се разграничи от тази партия и да действа като независим депутат. Възможно е да е преценил, че ситуационно решение на редица проблеми е все пак по- добре от нищо. Може дори да се е поддал на „чара“ на Костадинов, който за съжаление на окаяното ни политическо общество, е единственият който изобщо умее да артикулира и защитава тези, били те и погрешни. Така или иначе настоящите разсъждения не касаят толкова европейските избори, колкото локалните, тъй като истинската цел на неонационалистите е насочена към вътрешните политики. Спокойно може да гласувате преференциално, а и на мен самият Волгин си ми е симпатичен.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Костадинов вижда света в архаични категории, дълбоко несъответстващи на съвременният свят. Вероятно си представя „шахматна дъска“, където отделните фигури-държави активно търгуват с платове и подправки, и на която неговата задача е да подкрепи местните производители и да им осигури външни пазари… В действителност глобалният „елит“ вече е придобил пълна власт над капиталовите активи, осигурил си е абсолютно притежание над интелектуалната „собственост“, продава виртуални продукти и услуги, в които притежава пълен монопол и които не минават през никакви митници. Всъщност пълната му власт над активите отдавна го е освободила от необходимостта да генерира печалби – ресурсите в момента се използват за идеологизация и съхранение на установената власт.

В тази атмосфера Възраждане, представлява тесните интереси на малобройна група местни олигарси, чийто основен враг в съвременните условия се оказва не толкова обществото, колкото глобалният едър олигархат, изгарящ вече и тяхното благоденствие. Те обаче не са в състояние дори да дефинират своят противник, а насочват показалец към Вашингтон – към черупката на яйцето, от което пилето отдавна е излетяло. Същевременно, това поведение напълно рефлектира с намеренията на глобалната олигархия, която напълно освободена от оковите на политическите държави, срещнала умерена съпротива към доброволно присъединяване към свръховластени наднационални структури, заплашена от дефиниране и осъзнаване на неприемливостта на нейната позиция от страна на глобалната общественост, изправена пред неразрешими проблеми на социално- икономическата система, съзнателно и целенасочено организира среда на контролиран хаос, нелинейни войни, изострящи се военни конфликти, междуособици и разруха, така че в края на този период изтощеното, наплашено и изтерзано общество с признателност да прегърне новата форма на наднационална обществена система, която да увековечи позицията на олигархата в един непроменим неофеодален порядък в името на мира. В услуга на тази стратегия наблюдаваме и възхода на неадекватните неонационалистични партии и движения навсякъде по света.

Защитавайки свръхмалцинствени частни интереси, за да събере електорат, Възраждане се опитва да въвлече най- обезнадеждената част на обществото, предлагайки убежище за дълбоко комплексираните й представители, в лицето на националистичен и псевдопатриотичен патос и принадлежност. Очакванията на тези санкюлоти няма да се оправдаят, реалностите зад този неонационализъм могат лесно да се проследят в Русия – пионерът на съвременната му реставрация. За защита на интересите на местния капитал, се използва образът на „врага“ в лицето на „колективния запад“, чието население е особено демонизирано и постъпателно дехуманизирано като „покварено“ и „безнравствено“. Разпалва се враждебното отношение към мигрантите, от които обаче щедро се ползват бизнеса и криминалните кръгове. На фона на патриотичното единство срещу враждебния „външен“ свят, няма никакво място за повдигане на „незначителни“ въпроси, касаещи растящото неравенство и олигархичната система. На този фон в момента протичат изпълнителни процедури по принудително вземане срещу над повече от петнадесет милиона руски граждани, които не са в състояние да плащат вноските по кредитите си! В основната си част това са кредити, взети за покриване на основни жизнени разходи като храна и квартира, при това от страна на работещи бедни. Но подобни въпроси не заслужават внимание, докато Русия изпълнява съдбовната си мисия!

Така че – каква е ползата от Възраждане на власт? Тя се заключава в това, че обществото ще достигне до такава степен на отчаяние и угнетение в клещите на местната олигархия и собствената си ксенофобия, че на представителите му вече ще бъде напълно безразлично дали ще бъдат арестувани, бити или застреляни, когато излязат на улицата – подобна съдба би била за тях по- добра от настоящото им състояние. Макар че – няма особени причини да вярваме, че различен избор в момента би имал съществено различни последици. Мракът, който предстои изглежда неизбежен.

Ако нямате проблем с цинизма на подобна „полза“ – може да я реализирате.

Но кого да подкрепим, ако вариантите се свеждат до безусловният слугинаж и подкрепа на кланетата в Газа в лицето на ГЕРБ, и неонационализма на Възраждане?

Не намирам нищо лошо в това да се гласува на девети юни. Нито в това да подкрепяте любимият си футболен отбор на първенството. Но да очаквате неговата победа да се отрази по някакъв начин на собствената ви съдба е доста неадекватна представа. Всичко, което може да даде това събитие, се свежда до удобният повод за трапеза с кебапчета и много бира.

Единственият глас, който можете да дадете и това да има политически последици, не е този в избирателните урни, а този, който да се чуе от улицата. И аз съм искрено благодарен на всички, които ясно го дадоха по време на монетизацията на COVID и които няма да се поколебаят да го заявят и занапред, когато времето за това настъпи.

  1. (Г.Димитров, VII конгрес на Интернационала) ↩︎

АБОНИРАНЕ

- НЕ ПРОПУСКАЙТЕ СЛЕДВАЩИТЕ ПУБЛИКАЦИИ СЪС SYGNAL:

ИЛИ TELEGRAM:

ZALEZsite

Или поискайте известия на email:

последни

СВОБОДАТА НА ПУБЛИЦИСТИКАТА СТИГА ДОТАМ, ОТКЪДЕТО ЗАПОЧВАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ
=================
НА ТОЗИ САЙТ НЯМА ДА БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ РЕКЛАМИ И РЕКЛАМНИ БЛОКОВЕ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук