петък, юли 12, 2024
НАЧАЛООБЩЕСТВО"НОВАТА" РУСКА ИСТОРИЯ И НОВГОВОРА НА ГЛОБАЛИСТИТЕ

„НОВАТА“ РУСКА ИСТОРИЯ И НОВГОВОРА НА ГЛОБАЛИСТИТЕ

публикувано:

Преди два дни руски Съд призна за виновен и осъди на три и половина години затвор в колония Максим Чихунов. Юристът бе обвинен в хулиганство, което се заключава в публикацията в неговия телеграм канал на следното видео, в което той имитира стрелба по паметна плоча:

Въпросната плоча е поставена в чест на 100-годишнината от сформирането на Приамурския Земски Сбор: обединение на бели контрареволюционери-монархисти през 1922. В качеството на временен император, до освобождението на Романови, този сбор е определил генерал Михаил Дитерихс, който след неуспеха на контрареволюцията емигрира и се включва в Руският Общовойскови Съюз, чийто главен идеолог е философът-фашист Иван Илин. Самата плоча е поставена на една от къщите на ул.“Светланска“ (бивша Ленинска) в Приморие.

Самият В.Путин многократно се е самоопределял като последовател на идеите на Иван Илин, чийто съчинения „често препрочита“. Всъщност едни от най- популяризираните съвременни идеолози на модерна Русия – А.Дугин и Е.Холмогоров не могат да бъдат определени като нещо повече от перифразисти на Илин. Съвсем не е учудващо, че Висшата Политическа Школа (оглавявана от А.Дугин) в Руския Държавен Хуманитарен Университет също носи името на този „философ“. По ирония на съдбата в деня след присъдата над Чихунов, в Държавната Дума на Русия се проведе дискусия именно относно допустимостта на възхвалата на фигури като И.Илин. Депутатът Д.Парфенов обрисува много точно абсурда на преиначаването на историята и възвеличаването на Илин:

С основната претенция да денацифицира Украйна, Русия поведе война, докато сама издига в култ една откровено фашистка и шовинистична идеология, а Чихунов попадна в затвора заради несполучлива шега със симпатизиращите на фашизма! Всичко, което днес отричат в руските учебници относно предреволюционна Русия, е отредено да се разиграе направо в действителността на съвременната.

Може би три години и половина е някакъв особен срок за руските съдилища, защото лесно ни напомня за съдбата и на 19 годишния Никита Журавел, който преди почти три месеца получи същата присъда. Обвинението срещу Никита бе за оскърбление чувствата на вярващите – той бе качил клип, в който показа горящ Коран на фона на Волгоградската джамия. При разпита младежа е дал показания, че да направи това това му е било платено от украйнските спецслужби – 10000 рубли, или около 110 долара. Това, по всяка вероятност скалъпено обяснение, което в своята неловкост от липсата на задоволителна причина за направата на предизвикателното видео бе дадено от момчето, вероятно му изигра лоша шега, но не би могло да оправдае последващата развръзка. За назидание бе изпратен да бъде съден и изтърпи наказание в среда с преимуществено мюсюлманско население, а именно в Казан, Чечения. През август миналата година, изолатора в който младежа изчакваше завършването на делото си, е бил посетен лично от Р.Кадиров (премиер на Чечения) и неговият син Адам Кадиров, при което последният пребил Никита, докато бащата заснемал това с телефона си. Приликата с древна азиатска сатрапия не свършва дотук – освен пълното безучастие на правоохранителните органи, който лаконично заключиха, че понеже Адам Кадиров не е навършил 16 години не подлежи на отговорност (!), деянието му бе подкрепено безрезервно както от неколцина депутати, така и от Гражданското Движение „Патриоти на Русия“, а Р.Кадиров сам с гордост публикува въпросното видео, заявявайки, че синът му е постъпил „много добре!“. Явно като страна, изповядваща вярата в „традиционните ценности“, официална и институционална Русия даде пълното си одобрение за това действие.

Всъщност не по- различна реакция наблюдавахме и по отношение на начина на задържането, отношението към, и изтезанията на предполагаемите извършители на терористичната атака в Крокус Сити. Те се ползваха с пълна институционална, а до голяма степен и публична подкрепа, включително и в т.нар. западен свят, удобно повишавайки толерантността, а и едва ли не благоразположението на обществото към всякакъв род агресия. Тласнато през последните години към нарастваща поляризация и ускоряващо се изостряне на отношенията, сформирани около режисирани конфликтни точки, в своята лабилност то стана податливо на всевъзможни крайности, към които е насочвано с лекота. Лингвистичната дехуманизация на другите постепенно проби публичната реч с определения като „нехора“, „същества“, „москаля“, „укропи“, „хохоли“, „копейки“, „антиваксъри“.. „легитимирайки“ всякакво човеконенавистно деяние. В момента с лекота се пускат в обръщение кадри, озаглавени „денацифицираха взвод в..“, „отстранен е ..“, „Х се опитва да избегне..“, „прекрасна работа на артилерията..“ и т.н., в които всъщност се очаква да наблюдаваме с възторг и одобрение убийството на човешки същества! И мнозина действително откликват на тези очаквания, със заявката „така и трябва“. На тях пожелавам приятно прекарване в Прекрасният Нов Свят, защото вече навлизаме в него. Трагична е бързината, с която осъществи подобен преход от немислимото до общоприетото.

Предвид на предходния „казус“, може само да съчувстваме на 16 годишният от трите момчета, който получи 5 години затвор за планиране на терористичен акт в ..Minecraft и употреба на пиратки. Трябваше да се сети да го направи няколко месеца по- рано – преди да навърши шестнадесет като Адам Кадиров. (Макар че всъщност при задържането му все още не е..).

В четири предходни статии се спираме на Русия (и ако сте попаднали първо на настоящата, ви препоръчвам да прегледате и останалите), която представлява интерес за нас само дотолкова, доколкото в своето отчаяние от тоталитарният режим тук „на запад“, безперспективността на самоунищожителният път, по който „елитите“ ни са ни повели, и може би прекомерно беглите представи, които притежават за реалностите в Русия, мнозина са изкушени да я възприемат като „алтернатива“, „цивилизационна възможност“ или „системен вариант“. Искам да разсея тези илюзии, отвъд които Западът и Русия са в действителност стратегически партньори, използващи изобилно възможностите, които им дава конфликтът в Украйна да легитимират, разширяват и упражняват своите способности за тотален надзор, контрол, пропаганда и манипулация. Лозунгите за „традиционните ценности“, по начина по който са експлоатирани в Русия, не се различават по нищо от лозунгите за „европейските ценности“, а в края и на двата пътя ни очаква същата окончателна цел – мракът на неофеодализма. Интересите и на двете управления се свеждат до нищожна група олигарси, самоопределили се като „елит“, изпълнени с еднаква степен на ненавист към идеите за свобода, завоеванията и постиженията от недалечното минало, и към техния основен враг – обществото, което те се стремят да подчинят на всяка цена и с всички достъпни средства. Съвременна олигархична Русия не е алтернатива на каквото и да било. Вие сте единствената алтернатива.

Приключвайки с тази тема, може да се обърнем към „нашата“ действителност, в която Милей разигра поредното безумно шоу, с което успешно успя да привлече вниманието на публиката. Повтаряйки цирковото си изпълнение в Давос, Хавиер отправи нападки както към управляващата испанска партия, така и към „глобалния елит“, обвинявайки ги в социализъм(!). Наред с всички останали актьори, играещи пиесата, написана от олигархията, аржентинският премиер излиза, за да ни убеди, че малкото останали декоративни елементи на извоюваната демокрация са всъщност заплаха за цивилизацията. Печално е какъв успех има подобна безсмислена каша от глупости, лъжи и полуистини сред мнозина, които разпенено проклинат „сатанинските“ егалитарни идеи, бидейки самите те представители на най- окаяната, дебилизирана, инфантилизирана и деградирала прослойка, пряк продукт на елитарното общество, което възхваляват. Дори и сравнително разумни личности стигат дотам да сравняват идеите за универсален базов доход с „комунизъм“ или „троцкизъм“, „да нямате нищо и да сте щастливи“ с „..всекиму според потребностите“. Инферналната картина на пълна зависимост и контрол се приравнява с общество без неравенства и пряко участие в управлението на локално и глобално равнище. Неофеодализма от апокалиптичен, мезоамерикански тип – с пълноправието и равенството. Действително, хроничните лъжи толкова по- ефективно се насаждат в съзнанието, колкото са по- големи, а вероятно и колкото по- екстравагантно се поднасят: тук ще трябва да признаем „таланта“ на Милей. Всъщност в празнодумствата му прозира и една истина – всички украси, с които навремето се нагизди капитализма, за да нарече себе си „демокрация“, са отстъпките, компромисите, тактическите загуби, които понесе пред лицето на изправилото се общество. Те са в разрез със същността му, изтръгнати насила в отчаяният му опит да се съхрани и в пълно противоречие с неговите устои. Днес олигархията е твърдо решена да възстанови своята „нормалност“, отхвърляйки тази противна й „украса“ завинаги. Не желая да се спирам на всеки конкретен абсурд, избълван от Милей, самият който хвърли в разруха собствената си страна (либертарианците вероятно разпалено ще отричат и очевидни истини, но какво пък – щом успяват да стигат дотам, че да утвърждават и „успехите“ на Пиночет, явно си имат достатъчно дебилизирана аудитория) и да му придам сериозността, която не притежава. Вероятно е понаучил нещо и от уроците на своя колега, бившият възпитаник на Световния Икономически Форум – Владимир Путин.

АБОНИРАНЕ

- НЕ ПРОПУСКАЙТЕ СЛЕДВАЩИТЕ ПУБЛИКАЦИИ СЪС SYGNAL:

ИЛИ TELEGRAM:

ZALEZsite

Или поискайте известия на email:

последни

СВОБОДАТА НА ПУБЛИЦИСТИКАТА СТИГА ДОТАМ, ОТКЪДЕТО ЗАПОЧВАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ
=================
НА ТОЗИ САЙТ НЯМА ДА БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ РЕКЛАМИ И РЕКЛАМНИ БЛОКОВЕ

предишна статия
Следваща статия

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук