ДВА КЪРВАВИ ДНИ. ЕДНА ИДЕОЛОГИЯ

15.05.2024 – Словашкият премиер Роберт Фицо бе прострелян почти фатално по политически подбуди.

16.05.2024 – Българският експремиер К.Петков е в кола, участвала в в тежка катастрофа, при която загина човек.

На пръв поглед напълно различни, и двете събития разкриват в себе си същината на една и съща идеология. Ако я наречем „либерална“, ще рискуваме да я разграничим от набиращата сили „консервативна“ и бихме противопоставили две същностно идентични доктрини, маскирайки тяхното базисно съгласие относно основите на социалната система. Тази дотолкова всевластна и тоталитарна идеология, че алтернативите й са напълно заличени в общественото съзнание, би било по- уместно да наречем с общото „дясна“, отхвърляйки лукавото определяне на либералите като „леви“ – едно колкото абсурдно семантически, толкова и трагично като общопризната публична употреба, категоризиране.

В опита за убийството на Фицо ни се разкриват както резултатите от дейността на десните политики, така и техните механизми. Както сме подчертавали, основната задача на „елита“ след като системното противопоставяне бе прекратено и ресурсите бяха в пълнота овладени от него, бе да предотврати публичната съпротива спрямо неговите политики от страна на обществото. Един основен стълб на тази превенция, наред с дебилизиращото образование, пропагандата и надзора, е изграждането на вътрешни противоречия и противопоставяния вътре в мнозинството. Крайната поляризация, която наблюдаваме в момента отразява пълното постигане на тази цел. Поляризация, вече дотолкова агресивна, че прави възможно не само физическото ликвидиране на изповядващия различна политическа визия, но и изобщо допуска нееднозначната оценка на подобен акт:

имаме възможност да хвърлим поглед и към самите механизми на съвременната тоталитарна машина: още на същият ден в немският Шпигел новината за опита за убийство влезе със заглавие: „Атентат срещу словашкия премиер: Как Фицо отрови климата в страната си“ (!) Току-що простреляният премиер, в часовете, когато съвсем не бе ясно дали изобщо ще оцелее, бе подложен на охулване и едва ли не обвинен в съучастие в собственото си убийство!

Тъй като след публичните реакции, Шпигел на следващият ден коригира своето заглавие на смекченото „Ужасът в една разединена държава“, може да видите оригинала в Archive.org – тук. (добре, че засега поне уеб архивите не се цензурират. Пак – засега!)

Ще може да си изградим правилна представа за това поведение, ако вземем предвид, че Шпигел всъщност е горд получател на грант от 2,9 милиона долара от Фондация Бил и Меринда Гейтс! А Фицо, освен че подкрепя линия към неутралитет по отношение на войната в Украйна (без по какъвто и да било начин да може да бъде определен като „русофил“, между другото), се опитва да противодейства на властта на наднационалния „елит“, като неотдавна директно бе обвинил глобалната олигархия в лицето на Сорос, че дестабилизира Словакия, бе един от политиците, които се противопоставиха на агресивните Ковид „мерки“ и монетизация, и срещу споразумението за пандемията на СЗО, а миналата година Словакия включи в конституцията си правото да плаща с пари в брой. Може да се опитаме да си припомним какво включи в конституцията на България по същото време управлението на сговора, наричан „сглобка“.

Друг медиен гигант, също получаващ щедри дарения от „филантропската“ фондация на Гейтс – Гуардиън, почти по същото време като Шпигел, излезе със статия „Със заеми от Тръмп“: възходът на Роберт Фицо, популистки лидер на Словакия“! Пак ще напомним, че става дума за часове след опита за убийството му. Същевременно, чрез създаването на връзката между Тръмп и Фицо, в тази статия отново ни се прави и внушението, че Тръмп се явява „алтернатива“ на неолибералите, какъвто той определено не е .

Резултатите от дясната идеология – овладяването на медиите, тоталността на идеологията, изграждането на снизходително отношение към насилието, поляризацията, способна да достигне до крайност – всичко това ни се разкрива само в рамките на няколко часа след атентата.

Катастрофата с участието на бившия български премиер, от своя страна, ни разкрива в пълнота самата доктрина на дясната идеология. Думите на Асен Василев, че не съществува морален проблем с последната, следва да се разбират като „Не съществува морално противоречие между изповядваната от нас идеология и катастрофата“. Действително е загадка как една либерална политика изобщо допуска регулация на движението по пътищата! Това е в пълно противоречие с фундаменталния й мироглед, а отговора вероятно се крие във факта, че представителите й са силно загрижени за личната си безопасност. В този факт се разкрива и истината, че да речем, в областта на икономиката, последните всъщност не се опитват да избавят бизнеса от регулация въобще – освободеният от публична регулация пазар винаги попада в пълната власт на едрия капитал, чийто именно интереси отстояват „либералите“. В областта на „личните свободи“, те настояват за пълна цензура на словото, за да не бъдат наранени „чувствата“ на една или друга незначителна част от обществото (съответно безобидна, безсилна да бъде реална опозиция).

В култивирането на „човешки капитал“ – суровина за функционирането на системата, изградените разбирания и убеждения на обществото не са в състояние да различат „морален проблем“ във войната по пътищата. „Либералната“ „демокрация“ насърчава и целенасочено създава конкурентно ориентирани, егоистични, преследващи собствени цели в съревнователна среда, отнасящи се с прагматично пренебрежение към моралните и законови норми, и склонни към „предприемачески“ риск индивиди. Животът е Път и пътят е олицетворение на самия Живот – всеки се чувства длъжен, в съответствие с властващата идеология, да разгърне своя потенциал, да докаже себе си, да изпревари останалите конкуренти и да стане успешен осъществител на собствените си мечти. На пътя неговото мощно превозно средство, придобито със средствата от неговата житейска икономическа успешност, легитимира неговото право над другите съревнователи. Или пък в алтернативния случай: въпреки притежаваното недотам мощно превозно средство, имаме възможност да докажем, че не „падаме по- долу“ и независимо от дължащите се на чиста липса на късмет икономически несгоди, нашите конкурентни хъс, решителност и самоувереност дори превъзхождат тези на другите.

Как в рамките на този мироглед бихме могли да имаме „морален проблем“ с войната по пътищата?!

Разбира се, за здравата личност този проблем е очевиден. Съпътстват го и множество други, но не бих потъвал дотам да разглеждам поведението, реакциите, публикациите и изявлението на експремиера след инцидента – нека всеки сам си ги интерпретира, в съответствие с личният си кръгозор. Фактът е, че по изключително драматичен начин, сърцевината на тоталната идеология ни се разкрива в тези две последователни трагични събития. Дали наистина я одобрявате и доколко е врастната във вашето съзнание?