петък, юли 12, 2024
НАЧАЛОКУЛТУРАМЕДИЙНА КРУПТУРА

МЕДИЙНА КРУПТУРА

публикувано:

Под круптура разбираме форма на култура, която възниква не като надграждане или развитие на предходната такава, а като нейно отричане и разрушаване. За разлика от културното развитие, прогрес и дори революция, при круптурата няма естествено изместване, липсва съзидателен обем, който да заема мястото на „старата“ култура. Съответно наблюдаваме обедняване на културата, деградация и опростяване, схематизиране на културния живот. Мирогледът на носителите на тази круптура е двуизмерен и ахроматичен (с последното по- скоро я ласкаем, тъй като ако сивото изобщо е представено, то е съвсем оскъдно и в един единствен оттенък), в черно- белия му свят нещата се дефинират само като аз и не-аз, ценностната му система съдържа единствено предефинирано добро и всичко-останало-зло. Не съществуват дилеми, съответно няма място за дискусия, диалог, компромис, приемане. Простичката, крайна поляризация лесно определя примитивния, елементарен характер на интелектуалният и емоционален живот – безкритична екзалтация и крайна ненавист към всичко представляващо предефинираните категории на доброто и злото. Очаквано, круптурата подхожда агресивно и деструктивно спрямо всичко, представляващо не-аз, било то произведение на изкуството, реликва, напомняне; спрямо всичко, предполагащо друга гледна точка; спрямо всеки, излагащ такава. В двоичните категории няма място за диференциране – всичко не-правилно се причислява към една-единствена и крайна степен.

Ако си несъгласен с каквато и да било точка от официалната политика – си агент; ако поставящ гласно обществен проблем – си популист1 (което понятие по неясни причини има негативно значение); ако едно публично мнение излага критика, съмнение или скептицизъм по отношение на официалната информация – това е дезинформация, или фалшива новина.. което директно ни отвежда до темата за медийната круптура. В този простичък свят е необходимо единствено определянето на съответният епитет, за да се сложи край на всякакъв диалог – аргументацията, дискусията, критиката са неприложими. Логичното излагане и защитаване на теза са безсмислени. Бързото определяне на другия като „копейка“ затваря диалога, независимо дали последният аплодира руската инвазия и борбата й за „традиционните ценности“, или пледира за обществено участие при вземането на значими решения. Бързото определяне на едно публично мнение като „дезинформация“ мигновено води до круптурни действия, независимо дали се твърди, че ваксините съдържат микрочипове, или е съмнение от страна на утвърден специалист относно ефективността и последиците на тези ваксини. Спектърът не съществува за круптурния мироглед, а круптурният акт е незабавно отхвърляне или в медийният му вариант – цензура.

Напълно споделяме мнението, че дезинформацията може да представлява екзистенциален риск за човечеството, както се определя от ООН, че е съществена заплаха, както заключава форума в Давос и че са необходими спешни мерки, както отбеляза Тагарев в интервюто си и бе препотвърден днес от Денков.

Ще разгледаме влиянието на дезинформацията в условията на круптура използвайки класически примери и ще потърсим ефективен начин за борба с рисковете, породени от нея. Ще можем и ясно да проследим съвременните властови отношения, за да осмислим адекватно Театъра на Милей.

През 2020-та година олигархията вече беше до известна степен подготвена (благодарение на симулацията Event 201 спонсорирана от Фондация Бил и Мелинда Гейтс и представена в Давос през 2019-та) за евентуалните възможности, разкриващи се пред нея в случай на пандемия, но и да не беше, бързо се ориентира в обещаващата среда. Нека отбележим, че съвременната олигархия се намира в състояние на икономическа обвързаност, подобно на състоянието на родова обвързаност на феодалните фамилии през средновековието. Ако сте навикнали да мислите, че Бил Гейтс изкарва доходите си от Майкрософт, а Марк Зукърбърг – от Фейсбук, това не е точно така. Дори да държат основен пакет акции в определена корпорация, олигархичните представители споделят интереси в своите инвеститорски портфолиа с всички основни други глобални корпорации, а в тези води фармацевтичните компании са сред най- апетитната фауна. Може да проследим събитията от ковид пандемията, за да определим първо qui bono. За мнозинството от обществото тя донесе безработица, социална изолация, инфлация и съществен спад в доходите. Ето какво донесе например на Бионтек и Модерна:

Това са грандиозни печалби, които недвусмислено дават отговор на поставеният въпрос. Естествено само по себе си това не означава, че облагодетелстването е било незаслужено или целенасочено осъществено, в контекста на съвременният икономически консенсус.

(Ще си позволим да вметнем, че особено що се отнася до иновативните продукти, вкл. ваксини, частната индустрия не е склонна да инвестира в подобни. Рисковете от влагането на средства в иновации не е оправдан за печелившите компании, а за малките индустрии е икономически невъзможен. Всеки технологичен или медицински напредък през последните десетилетия се осъществява чрез публични (държавни) средства, публични инвестиции (подвеждащ израз, тъй като тези „инвестиции“ са напълно безвъзмездни и не пораждат нито държавно съучастие с частните „партньори“, нито инвеститорски дял) и програми. Това включва и разработването на иновативните иРНК ваксини, като проследяването на публичните средства е трудно поради многообразието на начините на вливането им, но несъмнено. Примерна информация конкретно по отношение на иРНК разработките може да се види тук за САЩ и тук за ЕС – известен поток от частни средства настъпва едва след като вече им бе гарантирана печалбата).

Начинът на осъществяването им говори повече.

Още на 30ти април 2020 Бил Гейтс оповести, че „правителствата трябва да осигурят над 7 милиарда ваксини, за да се спре пандемията“. Изявление, което съвсем естествено може да приемем със снизходителна усмивка – като инвеститор във фармацевтика, няма нищо необикновено търговецът да си хвали стоката, нищо че се излага с претенция за компетентност в област, в която няма никаква квалификация (но това пък не е нещо необичайно за него). Само че се оказа, че това наместо плоска маркетингова изява, е в действителност ясна директива за действие към правителствата – марионетки. Много скоро те се задействаха.

  1. Пропаганда

Освен разбираемите маркетингови кампании, осъществявани от заинтересованите лица директно и през дъщерните им НПО-та (например същият Бил Гейтс през 2020/21 „дарява“ щедро множество традиционни издания като например Гуардиън с 3 500 000 долара, немският Шпигел – с 2 900 000 долара, BBC, CNN и стотици други издания за над 300 000 000 долара под направлението Глобално здраве и развитие на обществената осведоменост), много скоро стартираха различни правителствени програми за пропагандиране на ваксинацията. Този факт сам по себе си позволява да ги наричаме „дъщерни правителства“. Конгресът на САЩ даде 1 милиард долара публични средства, за „повишаване на доверието във ваксините“ [[[Page 135 STAT. 39]]], сходен процес скоро протече и в ЕС. В това активно се включиха политическите „лидери“. Един от първите бе губернаторът на Аризона, който се появи в агитационен клип, твърдейки че ваксините са „безопасни, ефективни и най- доброто което може да ни върне към нормалното“. Скоро колегите му от цял свят заляха медиите и социалните медии с агитационни прояви. Тяхната роля не беше експертна, а като на някой известен баскетболист, рекламиращ дъвка. Пропагандата съдържаше характерните си черти:

-базирана на емоциите на хората, използваща емоционални „аргументи“

-оформяне на кратки послания

-едностранчивост и представяне на мнения като факти

– селектирана информация

Обща представа за политическото поведение дава това изследване от Кеймбридж, макар и фокусирано само върху Туитър.

2. Цензура

От доклад на европейската комисия озаглавен „Програми за надзор на дезинформацията за борба с Ковид-19“ научаваме, че само през септември и октомври 2021 туитър е изтрил над 1000 акаунта и е изтрил над 8000 съдържания за „нарушаване на политиката относно ковид-19 информираността“, тик-ток над 1200 клипа, Фейсбук и Инстаграм са премахнали над 260 000 съдържания, ЮТюб е изтрил над 1 000 000 клипа с подозрително ковид-19 съдържание само до юни 2021. Каквото и да било критично, или скептично мнение относно политиките на дъщерните правителства в борбата с вируса, бъде споделено, то незабавно бива изтривано, без да се даде възможност на обществото да се запознае с него. По същият начин много бързо бяха изтривани и споделяните видеа, показващи масовостта на протестите в Италия, Германия, Франция и навсякъде.

3. Демонизиране

В стила на статията на Ню Йорк Таймс „Неваксинираните, Неносещите маски и Застрашаващите нашите деца“ и Вашингтон Пост – Макрон е прав – трябва да превърнем живота на неваксинираните в АД, канадският министър-президент определи отказващите да се ваксинират като „женомразци и расисти„, Макрон директно ги дехуманизира и нарече не-граждани, а „търпението“ на Байдън започва да се изчерпва. Популярност доби презрителното прозвище „анти-ваксър“, и основната теза зад този натиск за задължителна ваксинация бе, че неваксинираните представляват опасност за всички останали, тъй като ваксинацията възпрепятства разпространението на вируса. Акцентираше се върху предполагаемата отговорност за страданията и дори смъртта на другите. Един емоционален натиск, който определено най- малкото не почиваше на действителните факти. Още тогава бе добре известно, че не съществуват каквито и да било доказателства, че ваксините предотвратяват разпространението на вируса, а относителността на подобен ефект се доказа и впоследствие. В този патетично-обвинителен ракурс се включиха дори Ватикана и Руската Православна Църква, които по непонятни причини си вмениха здравно-медицински компетенции. Не възнамерявам да влизам в полемика относно самата проблематика относно ковид-ваксините: това, което ни интересува в тази статия е че на обществото в пропаганден вид бе поднесена очевидна ДЕЗИНФОРМАЦИЯ относно ефектите, безопасността (като краткосрочен ефект поне при АстраЗенека) и необходимостта на ваксинациите. В патетичен вид предположения и мнения бяха поднесени във вид на потвърдени факти. Бе цензуриран огромен обем от критична информация, включително и на експерти от съответната област, които бяха поставени в същата графа като чипинг конспираторите. Накрая бе използвана и

4. Принуда

спрямо последните неваксинирани. В много страни ваксинирането стана задължително условие, за да те допуснат на работа. В Канада на протестиращите бе отказано конституционното право на протест, а позволилите си да участват в такъв бяха сурово санкционирани, включително и със запор на банковите средства.

Накратко проследихме протичането на тази успешна кампания в условията на медийна и обществена круптура – пропаганда, цензура, поляризация, тенденциозност и принуда. Без опит за суверенност дъщерните правителства послушно следваха директивите на олигархичните интереси. Да обобщим: с основно публични средства бяха разработени ваксини, които за да се минимизира риска бяха одобрени без необходимите изследвания относно тяхната безопасност, бяха пропагандирани с целият частен и публичен ресурс, и бяха наложени включително и принудително на обществото без оглед и дискусия на тяхната действителна необходимост и възможни нежелани ефекти, генерирайки огромни печалби за частния сектор.

Представлява ли дезинформацията екзистенциална опасност за човечеството? Този пример не оставя повод за съмнение – с нейна помощ употребата на потенциално рисков продукт бе наложена на практически цялото човечество. Съпоставянето на рисковете от такава употреба с рисковете от едно заболяване с относително ниска смъртност, паралелно с частичната ефективност на резистентността и превенцията на разпространението, с вариативността на вируса и занижеността на имунния отговор при последващо заболяване, най – малко поставя последната под въпрос. Най- малко предоставя възможност за информиран избор. Такъв не бе предоставен. Последните изследвания показват производството на неочаквани и нежелани протеини вследствие на иРНК ваксините. Вероятно те не представляват заплаха за здравето, но фактът че откриваме странични ефекти години след масовата употреба, говори достатъчно. Ако оставим възможност за подобни пропагандно-дезинформационни кампании и в бъдеще, какъв ще е следващият резултат?

Накратко ще споменем един друг класически пример на такава кампания. Той е добре познат и по-обширна информация може да се намери навсякъде. През 1990 стартира пропагандно- дезинформационна кампания на правителството на Бил Клинтън, целяща започване на война срещу Ирак. На публиката се представят доказателства, че Ирак разработва оръжия за масово поразяване, показват се фалшифицирани снимки на прегрупиране на иракските сили, уж готвещи се за инвазия в Саудитска Арабия, пред комисия на сената са дадени напълно лъжливи показания относно прояви на жестокост от страна на иракските войници при окупацията на Кувейт. Дезинформацията и пропагандата са тотални. Стартира войната в Персийският залив. През 2002 администрацията на Дж. Буш не се тормози с излишно творчество и повтаря старият сценарии – предприема мащабна кампания, която да убеди обществото че Ирак разработва оръжия за масово поразяване – химически, биологически и ядрени. Данните за такива разработки се представят като несъмнени факти. Като факт се представя и връзката на Саддам Хюсеин с Ал-Кайда и терористичните атаки от 11ти септември. В резултат започва инвазията на САЩ с името „Свобода за Ирак“(!). Тя действително освобождава над 1 000 000 иракски души от смъртните им тела и носи огромни печалби на частната оръжейна и логистична индустрия (днес тези печалби изглеждат печално скромни, сравнени с удара на фармацевтичните компании). Още в хода на войната става несъмнено ясно, че няма каквито и да било разработки на оръжия за масово поразяване, нито капацитет за ядрена програма, нито дори връзка между Ирак и Ал-Кайда. Циничният отговор на дъщерното правителство си заслужава да се чуе:

Представлява ли дезинформацията екзистенциална опасност за човечеството? Определено.

Дезинформацията се развива там, където диалогът бива отказан. Там, където цензурата властва и мнението авторитарно се налага като факт. Там, където свободата на изразяване е отнета, а критиката и обсъждането – невъзможни. Където каналите за информация са централизирани и „истината“ им е „единствена“.

Публичното изказване на каквато и да е неистина не може да представлява заплаха за общественото здравомислие. Твърдението, че Земята е плоска може само да ободри деня ни с усмивка. ОТ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА НЕВЯРНА ИЛИ НЕОДОБРЕНА ИНФОРМАЦИЯ СЕ СТРАХУВА САМО ТОЗИ, КОЙТО САМ СЕ ОПИТВА ДА ПРОБУТА ЛЪЖИ.

Централизирането на „истината“ е характерно за тоталитарните общества – Средновековието, Авторитарните и деспотични режими от миналото и недалечната ни история. Съпътстващите характеристики на тази централизация и цялостна круптура – пропагандата, дезинформацията, тенденциозността, цензурата, разкриват всеобхватността и властта на режима във всички форми на общественият живот. Това което ни изненадва в светлината на последната кампания е не силата на репресивните мерки, не безцеремонното погазване на конституционни права и демократични придобивки, не способността на режима и подопечните му национални правителства безпрепятствено да осъществяват поставените си цели, колкото и невероятни да биха ни се стрували преди това, а по- скоро огромният обществен отпор въпреки всичко гореизброено! Вероятно именно този отпор доведе до временното отстъпление от ваксинационният натиск преди следващата атака.

  1. в случай, че е от страна на принадлежащ към политическите представители, ако е от страна на обществото – тогава проблемът се определя като политизиран: самият факт на негативизацията на всякакъв естествен тип взаимовръзка между обществото (не-елитът) и политиката, ясно говори за наличието на тоталитарна система. Този аспект е обширен и ще бъде обект на отделна статия. ↩︎

АБОНИРАНЕ

- НЕ ПРОПУСКАЙТЕ СЛЕДВАЩИТЕ ПУБЛИКАЦИИ СЪС SYGNAL:

ИЛИ TELEGRAM:

ZALEZsite

Или поискайте известия на email:

последни

СВОБОДАТА НА ПУБЛИЦИСТИКАТА СТИГА ДОТАМ, ОТКЪДЕТО ЗАПОЧВАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ
=================
НА ТОЗИ САЙТ НЯМА ДА БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ РЕКЛАМИ И РЕКЛАМНИ БЛОКОВЕ

предишна статия
Следваща статия

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук