петък, юли 12, 2024
НАЧАЛОКРАТКИАЛТЕРНАТИВАТА.. ??

АЛТЕРНАТИВАТА.. ??

публикувано:

В един ден се появиха на български две статии, или два анализа, посветени на мащабната трансформация в Русия, която следва да оформи една цивилизационна „алтернатива“ пред света.

Ако изчистим съдържанието на първата (дело на Дмитрий Тренин, професор-изследовател във Висшето училище по икономика и член на Руския съвет по международни въпроси), се оформят следните няколко твърдения:

  • Живеем в капитализъм. Печалбата е определяща и водеща общественият живот. – Днес в Русия обичаме паричките, но по- малко(??).
  • Политиката е изцяло под контрол. Не съществува реална опозиция. (При това като пример за „опозиция“ е даден също така десният либерал Навални!)
  • Олигархията ни е застаряваща, така че може да се надяваме, като отиде в гроба наследниците й да са по- малко алчни(!).
  • Накрая е твърдението – което е и основната теза на другата статия – на Александър Дугин – е, че съвременното руско общество се основава на традиционните ценности, православната вяра и уважението към историята.

Оказва се, че единственото, което може да бъде определено като противоречие в претенцията за системна алтернатива, е именно последната точка. За съжаление едно олигархично общество няма как да се основава нито на морала, нито на неговите ценности, нито на християнството. За да го направи, е необходимо да претвори родолюбието в национализъм, православието – в държавна институция, историята да пренапише, а традициите да се превърнат в лозунг. ..а не се ли случва точно това?!

Ако ви напомня на нещо, не сте далеч от истината, а популярният в Русия Дугин е не повече от перифразист на фашисткият идеолог Иван Илин – често препрочитан и уважаван, според собствените му думи, от В.Путин.

Същината на съвременният консерватизъм е проследена в НОСТАЛГИЧНИ ФАНТАЗМИ, тя се заключава в обреченият опит на (локалната) дребната олигархия да се противопостави на мощната глобална такава.

Очевидно е какво се задава, в своят сценарий на разделението, глобалният „елит“ ще успее да използва шовинизма, национализма, хаосът на военните конфликти, перманентната нестабилност, в края на която се очаква атомизираното и обезсилено от противоречия общество да прегърне с надежда отдавна приготвеното решение – на тоталния, глобален контрол във властта на същият този увековечен в своята позиция елит. Консерватизмът и произтичащият от него национализъм, ще бъдат изконсумирани в полза на тези, срещу които са се обърнали, бидейки му привидно противници, но подхранвани от същите мотиви, потвърждаващи същите цели, като на своя „враг“ – властта и контрола.

Възторжено се посрещат статии като тази на Економист – „признаваща“, че неолибералния ред се разпада. Ще се появят още много като нея, които ще описват „проблема“, „несигурността“ и „нестабилността“ на последиците от неолиберализма. По- късно ще започват да изплуват и статиите, насочващи публиката към отдавна приготвеното „решение“, което ще въдвори окончателното господство на същият днешен, глобален, самопровъзгласил се за такъв „елит“. По същият начин зачестяват и подмятанията, че изборите тази година ще бъдат последните „истински“- чухме ги от Х.Клинтън и от И.Мъск, а с регулярните изказвания, че изборите са заплаха за демокрацията, свикнахме отдавна. Последният декоративен остатък от завоеванията на обществото отпреди сто години изглежда почти обречен. Далеч съм от мисълта, че този консервативен завой е предварително планиран и целенасочено осъществен от глобалния „елит“. Плановете никога не протичат по замисъл, особено дългосрочните, но когато всички карти са в твои ръце, притежаваш достатъчно гъвкавост и средства да се възползваш от всяка възможност – и тази вече е разпозната.

Какво би означавало осъществяването на идеята на Путин за многополюсност в условията на капиталистическо общество. Едно- единствено: че върху социално-деструктивната индивидуална конкуренция, ще се наложи и международната такава с нова агресия. Неясно е, защо настоящата власт в Русия се зарежда със самочувствието, че би поела значима роля в подобна надпревара. Изпълненият с ненавист към комунизма „елит“, величаещ Илин, Столипин и „величието“ на царска Русия не осъзнава, или се опитва да отрече, че всяко икономическо постижение, което някога е имала страната му се дължи единствено и само на тази система, включително собствените му банкови сметки, формирани от разграбените блага, натрупани от разграбването на десетилетния обществен труд. И преди седемнайста година и след деветдесет и първа, Русия се позиционира там, където винаги е била – второстепенна в икономическо отношение, полузамръзнала и обичаща блини. Постиженията на капиталистическа Русия се въплъщават напълно в лицето на абсурдния „отечествен смартфон„. Яркият контраст със страната, осъществила икономическо чудо практически два пъти, превърнала се от полуфеодална във водеща световна сила в образованието, здравеопазването, космическите постижения и науката, би трябвало им подскаже много. Разбира се, според Путин, СССР „произвеждаше само галоши“.. Днес „галошите“, с които воюва в Украйна, и е в състояние да възпира запада, се дължат единствено на остатъците и разработките на съветската страна, а олигархична Русия се размина на косъм да бъде пометена от метежа на един самозабравил се готвач. Говори много дори само факта, че държавата дори не посмя да се разправи открито с него, а трябваше да загине „при инцидент“.

Как могат да се съвместят моралните и традиционни ценности с една олигархична система? Депутатът на Томска област от Единна Россия Екатерина Собконюк ще ни го демонстрира:

Трудолюбието, естествено е традиционна ценност, а толкова много хора ги мързи да работят и чакат на социална издръжка. Да създадем трудови лагери!

Няма да се изненадаме, че милионерката-депутат е собственичка на строителна компания. Като членове на също такова капиталистическо общество, ще разберем напълно негодуванието й, че тези търтеи работниците й, нямат желание да се потят по 8 или 10 часа на строежите й за цели 600 лева заплата. Нужни са, разбира се, трудови лагери, които да осигуряват такива „лентяи“ безплатно и да ги облагородяват в съответствие с традиционните ценности!

Много лесно може да проумеем и националистическият „патриотизъм“ с още едно сравнение: В Русия днес проблемът с емиграцията е също така болезнен, както и на запад. В социалните мрежи расте възмущението и притесненията от тълпите мигранти – трендът в момента касае най- много таджиките и дагестанците. Руснаците негодуват, от така да се каже оскверняването, на собственото им пространство и навлизането на чуждата култура с всичките й особености. Тази емиграция се осъществява, разбира се, в интерес на банковите сметки на работодатели като Катя, която вероятно, преодолявайки естественото си отвращение, се „принуждава“ да наема нископлатените таджики. Но.. само преди няколко десетилетия в Москва, Ленинград и страната също така бе пълно и с таджики, и с дагестанци, и с грузинци, арменци, киргизи.. Никой не ги възприемаше като чужди, никой не се боеше от тях и тяхната култура, никой не се отдръпваше, никой не гледаше с подозрение и никой не ги използваше. Странна метаморфоза, случваща се пред очите ни и очертаваща ясно рамките на капиталистическия „многополюсен“, неоконсервативен порядък.

АБОНИРАНЕ

- НЕ ПРОПУСКАЙТЕ СЛЕДВАЩИТЕ ПУБЛИКАЦИИ СЪС SYGNAL:

ИЛИ TELEGRAM:

ZALEZsite

Или поискайте известия на email:

последни

СВОБОДАТА НА ПУБЛИЦИСТИКАТА СТИГА ДОТАМ, ОТКЪДЕТО ЗАПОЧВАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ
=================
НА ТОЗИ САЙТ НЯМА ДА БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ РЕКЛАМИ И РЕКЛАМНИ БЛОКОВЕ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук