Някога, предназначението на наборната войска беше да защитава суверенитета на страната ни. Днес тъкмо тези, които продадоха и потъпкаха нашият суверенитет заявяват намерението си да възстановят наборната служба. Очевидно целта на подобна инициатива далеч не е сигурността на собствената ни страна, която услужливо бе обезоръжена преди десетилетия.
Несистемният военен конфликт на територията на Украйна, режисиран или не, се оказа благодатният източник за смазване на свободата на словото, ограничаване на гражданските права и легитимиране на тоталният обществен контрол чрез шпионските и манипулативни възможности на дигиталния сговор. Отвори широко вратата на цензурата и терора спрямо политическите противници на олигархията под предлога на заплахата за сигурността от предполагаемите „руски агенти“ или съответно „инагенти“. Поел и подсилил ролята на Covid-19 „заплахата“ като екзистенциална опасност за притихналото стадо, на което емоционално се напомня, че става дума за безопасността и бъдещето на неговите майки, бащи, сестри и деца, конфликтът успешно прокарва път към бъдещето, повишавайки възприемчивостта на обществото към насилие, а вероятно и способствайки за връщането на смъртното наказание, „справедливо“ „заслужено“ от „съществата“, способни на зверски терористични актове. Като застъпници на смъртното наказание се явяват вече и батюшки от „православната“ руска църква, за които очевидно е неясно на кой точно Христос са последователи, но е безспорно, че са верни на Властта Тук. Вероятно не е толкова далеч времето, когато тълпи от ентусиасти ще преследват целите си в един EnemyGo проект на дигиталния сговор, ожесточено събирайки точки при ликвидирането на всеки подаден им неблагонадежден елемент.
В своята възторженост от разкрилите се възможности, възпитаници като Йенс Столтенберг не се колебаят да ни уверят, че войната ще продължи поне още пет години. Още по-обнадеждаващ вариант би било да продължи вечно, подобно на евразийско-истазийската война на Оруел, консолидирайки публиката и насърчавайки безмилостната битка с вътрешния „враг“ – всеки несъгласен с властващият „елит“ и неговите практики.
Фактът, че след две години „живата сила“ на Украйна -човешките същества, набутани в олигархичния жертвеник – започна драстично да намалява, би трябвало да е изключително разочароващ за екзалтираните проповедници на войната. С голяма неохота Русия е принудена дори да настъпва и сякаш мечтата за вечния огън в подножията на Карпатите започва да се изплъзва.
Сега ни става ясна и целта на инициирането на реставрацията на наборната служба. За следващият военен „конфликт“, където и да е това, „елитът“ предвидливо ще подготви достатъчно плът, за която се оказа че се изчерпва неимоверно по- бързо от произвежданото желязо. Дали сте готови децата ви да бъдат съчки за поддържането на олигархичния жертвеник е въпрос, на който сами трябва да си отговорите. Ще купите ли оковите си с цената на техния живот?
БЕЛЕЖКА ОТ 23 АПРИЛ, ПО ПОВОД ИНТЕРВЮ НА КОСТАДИН КОСТАДИНОВ ОТ 22 АПРИЛ
Тъй като по- горната част бе насочена към действията на дъщерните на глобалния елит партии, искам да внеса това допълнение с оглед на визията на вероятно-опозиционната му партия Възраждане, която също изяви намерения за връщане на наборната служба чрез лидера си в посоченото интервю.
Нямам представа кой в тази партия предоставя съвети по отношение на отбраната, но очевидно има огромно неразбиране или непознаване на актуалната отбранителна среда. Ще дам случаен пример: една-единствена ракета въздух-въздух струва $200 000 (дъното, Метеор напр. е на цена над $2 000 000 бройката). В условията на съвременният начин на водене на бойни действия, след като я изстреляте, е без значение дали зад нея са застанали един, сто или сто хиляди войника. Колко такива ракети може да си позволи България? Защото ако започнем война с някой от стратегическите ни противници, било то Русия (да приемем и другата гледна точка), или Турция, то и в двата случая ще са ви нужни стотици на ден, а в първите дни и хиляди?
Цената на ракетите земя-въздух за споменатите ПВО съоръжения е не много по- различна. Колко дълго може да поддържате защитния „купол“? Между впрочем София е и напълно безинтересна в стратегическо отношение.
Ако в подобен конфликт бъдат поразени АЕЦ Козлодуй (или алтернативно прилежащата й енергийна инфраструктура), ТЕЦ Марица Изток, двата моста на Дунав, военно-оръжейните комплекси в два града, няколко основни точки от инфраструктурата (вкл. проходите през Стара Планина), евентуално пристанищата във Варна и Бургас – с България е приключено и няма никакво значение какъв брой бтр-и и пешаци обикалят из полетата. Капитулацията ще бъде незабавна, а говорим само за петнадесет непредотвратими удара с балистични ракети, или дори с дронове. Истината е печална, но трябва да бъде приета, а не отречена – България е напълно неспособна да защити своя суверенитет и това няма каквото и да било отношение с наборната служба. Ако някога бяхме запазили, поддържали и модернизирали своето налично въоръжение, днес картината щеше да бъде различна. Но не сме го направили – това е абсурдът, с който започна тази статия.
Възстановяването на нашата отбранителна способност е достойна задача, но ще изисква десетилетия. Тя може да завършва, а не да започва с увеличаването на личния състав: истината е, че не можете да си позволите и двете на съвременното финансово ниво на водене на бойни действия. Ще трябва да се започне с модернизирането на малка, но боеспособна армия, разполагаща със съвременно въоръжение: дори и да решите да отделяте 10% от бюджета, ще са ви нужни поне двадесет години, за да подготвите 40 000-на боеспособна армия.
Ако днес напълните армията с момчета, просто ще ги дарите на нечий олтар. Ако не вие – то следващото дъщерно правителство, при това с голяма лекота.
2023 ЗАЛЕЗ