България гласува против резолюцията на ООН за подвеждането на Израел под отговорност за военните престъпления, извършени в ивицата Газа.
Не е ли време българите да попитат: „КОЯ България“? Тази ли, чието име е присвоено от едно безсрамно малцинство, позволяващо си да ни покрива с гнусотата на собствената си мерзост?
Кои днес се представят с името на България – това са наследниците на доскорошният партиен „елит“ на БКП, духовните пък и преки наследници на старовременните ония чорбаджии, които разбогатяха от правото да събират данъци, дадено им от Султана, комуто и единствено бяха верни, които възпираха всяка националноосвободителна дейност, които и сами повикаха Ахмед Ага в Батак, тъй щото да съхранят имането си и уж за доброто „на града“. Страховете на тия първенци бързо се разсеяха след противната им Освободителна война, когато руското командване предаде в техни ръце местното управление, а скоро и държавното.
Българското общество стои като хипнотизирано, наблюдавайки олигархичното боричкане в Украйна, войната от която черпят сили ограниченията и цензурата, и безгранично се разширяват възможностите за тотален контрол от страна на управляващият глобален елит. Една несистемна война между уж демократичният запад и уж традиционно-ценностната Русия, от която сили черпи олигархатът от двете страни, бидейки същностно, а може би и практически единен в своите интереси. Охотно приемайки поляризацията си на фили и фоби, българското общество в действителност взема една и съща страна в този конфликт: на тоталитарната олигархична обществена система, господстваща понастоящем във всяко кътче на цивилизованият свят, като на запад, така и в Русия. Събитията в Палестина му изглеждат далечни и хипотетични подобно на действието в телевизионен сериал. Картините на парчетата от крайници възприема като филмов реквизит, а тези на умиращите от глад бебета като поредните кадри от някоя антиутопия. За съзнанието наистина е трудно да приеме реалността на тази чудовищност. Но ако в Украйна имаме разгръщането на една контролирана олигархична конфронтация, в Газа сме свидетели на откровено зверство и жестокост, които не познават никакви задръжки, непропорционални, неоправдани и нечовешки.
За нас е безразлично дали тези, присвоили си правото да се наричат с името ни сами ще завършат набучени на кол от своят господар, подобно на баташките първенци. За нас е важно нашето име да не бъде свързвано с подкрепата на тези зверства, а това име, потъпкано и очевидно ненавистно за политическите ни „представители“ е България.
На тия ще заявим ако не с думите на Захари Стоянов, когото те презират, то с тези на Виктор Юго: „престъпленията са си престъпления. И те не са по-позволени на едно правителство, отколкото на един убиец, и ако Европа [България] е солидарна с всичко това … тогава то е извършено от Европа [България], защото ако съществува едно безумно и свирепо правителство, то би трябвало да бъде третирано като диво животно„. Време е ние, българите да отхвърлим позора нашето име да бъде свързано със съпричастността към зверствата, извършвани в Газа. Зверства, които не се различават от тези, извършени в Батак, нито пък техните жертви: най- слабите, най- уязвимите, жените, бременните, децата, болните, гладуващите. Убивани за забавление, докато се опитват да се доберат до малкото храна, предоставяна от доброволците. Време е да заявим на тия, осмелили се да използват нашето име: Не, БЪЛГАРИЯ не е солидарна с всичко това! Вие не сте България и дойде време ви поискаме сметка за това.
Българската политика винаги е била люпилня за безгръбначни лакеи угодничещи в гротескно себеунижение пред своите господари, но те никога досега не са заявявали така ясно своята ненавист към независимостта на собствената си страна и никога по- рано не са показвали презрението си към собственият си народ. Не се и съмнявам, че след по- малко от месец, ще опитат да използват жертвите ни, показно демонстрирайки „преклонението“ си пред Баташките мъченици. Дано не им позволим този театър!
Ако допуснем партия, свързана с тази позиция в следващият парламент, то ние напълно ще заслужим съдбата си. Партия ясно заявила, че ненавижда както народа си, така и неговата независимост. Партия, оправдаваща зверското изтребление по най- мъчителен начин на цивилно население. Партия, посрещаща с овации и подкрепа кланетата, жестокостите и бруталното убийство на десетки хиляди. Ако дадем и един глас за подобна партия, която да използва името България пред света, то нямаме никакво основание да провлачваме жалките си оплаквания по социлните мрежи за каквото и да било. Ако го сторите, когато вашите деца биват убивани, когато вашите деца биват насилвани, когато вашите деца наблюдават смъртта ви с очите си, нямате право да негодувате – това е бил собственият ви избор.
2023 ЗАЛЕЗ