Дори и в момента локалният империалистически конфликт на територията Украйна продължава да бъде (макар и все по- рядко) представян като епично цивилизационно противопоставяне с едва ли не есхатологичен мащаб.
Филифобите, упорито врастнали в тази пропагандна визия, и днес изразяват своето злорадство, или съответно възмущение от „скандалната“ среща между Д.Тръмп и В.Зеленски в Белия Дом. На започналият Голям-Обратен-Завой в РФ не се отделя особено внимание, или се тълкува в светлината на „трезвеността и антилиберализма(!) на новият американски президент“, или съответно последният като „предател на своите съюзници“ а може би дори вербован руски агент(!).
И какво се случи в Белият Дом? Изпаднал в затруднен ситуация, Зеленски пристигна, за да продаде „семейните скъпоценности“ на родината си – находищата на редкоземни метали – на безценица, в замяна на военната логистична подкрепа на САЩ. Но.. не го стори с подобаващото уважение!

Пък и от друга страна, може би по- добро предложение е на път да се сключи директно с бившият, бъдещ, а и откровено казано настоящ партньор – Русия. Все пак на 25 февруари 2025 г. руският президент Владимир Путин направи официално предложение към САЩ за сътрудничество в областта на редкоземните метали. Това стана само няколко часа след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че ще има „големи икономически сделки“ с Русия, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди, че „Русия е отворена за партньорство със САЩ“ в тази област. Колко бързо екзистенциалният противник се превърна в съвсем не така черен демон, какъвто беше доскоро. Напротив – Китай започна да се „оказва“ не чак толкова беличък – започнаха публикации колко дрона бил доставил на Украйна, как бил твърде резервиран в отношенията с Русия, как подкрепал санкциите и т.н. Но – в бизнеса няма приятели и врагове, единствено интереси. И в бизнеса не участват „народите“, а единствено техните олигарси. Стотиците хиляди мъртъвци са просто цената на добрата сделка, пък и всички прекрасни странични ефекти, които катализира – цензура, надзор и контрол.
А и самият Зеленски не подходи достатъчно безхарактерно не поради някакъв особен патриотизъм, разбира се. Вероятно вече е длъжен да се придържа и към условията на вече сключени с други сделки, „на които не може да бъде отказано“.
И след сто години няма какво да бъде добавено към думите на В.Ленин: „Погледнете капиталистите: те се опитват да разпалят национална омраза сред „обикновените хора“, докато самите те вършат бизнеса си много добре. В едно и също акционерно дружество има руснаци, украинци, поляци, евреи и германци. Капиталистите от всички нации и религии са обединени срещу [всички останали] и се опитват да ги разделят и отслабят чрез национална омраза!“ Нищо чудно, в крайна сметка след 90-те години на миналия век просто се върнахме там, откъдето бяхме тръгнали. Именно поради тази причина приватизираната от олигархията власт е в състояние да разпределя територии, или да се обявява за борец за земите на предците си, да води политика на мултикултурализъм и приобщаване, а след това да се извърти на 180 градуса и всичко, което в този конкретен момент е по-изгодно за интересите й.
Въпреки цялата очевидност, публиката продължава да стои в захлас, да интерпретира, както й е изискано, да възприема кадрите на мъртвите младежи в конфликта като сцена от компютърна игра, продължавайки да окуражава „своите“ и да ненавижда „чуждите“. В пълна готовност и за собственото си заколение -стига да отговаря на интересите на заинтересованите.