събота, февруари 15, 2025

МОНАДА

публикувано:

Ако Човек е преди всичко Свободен и самоопределящ – не какъв да бъде „отвъд“ своят фундамент, а какъв да бъде смисълът на неговият живот с оглед на този фундамент – означава ли това, че трябва да го „оставим на себе си“, да пренебрегнем Света, и да му вменим цялата лична отговорност по отношение на собствената му съдба? Да потвърдим фразите от рода на „промяната зависи от теб“, да дефинираме обществените отношения като „незначителни“ и „несъществени“? Твърдението, че Човекът сам решава за себе си, е истина и неистина, то е вярно и невярно. Всеки би могъл да осмисли и преосмисли своето битие, в една или друга степен съобразно индивидуалните си особености, специфичният интензитет на своята потребност от енергийна ефективност, и особеностите на конкретните си обстоятелства. Но не е длъжен да го направи. Особено ако картината на действителността вече е направена за него, ако вече е приготвена и му е своевременно предоставена. Светът за човека е преди всичко социалният свят. По самото си естество, новороденото идва със своето доверие към своите близки, които на свой ред са изпълнени с готовността да го запознаят, да го въведат на това място. Защо човекът да отхвърля всичко, което вече е било картографирано и се ползва с почти-всеобщият консенсус, за да издирва по- автентични контури? И ако обществената система и нагласи са в очевидно противоречие с природата на човека, с неговите реални потребности, функционално устройство и благополучие, нима не бива да бъдат коригирани, за да му предоставят по- подходящи за неговата същност условия. Дори дребният факт, че в отговор на неговата първа потребност му се предлага силиконовият биберон, наместо живата човешка гърда, съпроводена с милувка, вече поставя първата тухличка на неговият модел за света, в който обектите заемат първенствуващата си роля. Доколко е отговорна за този акт майката, искаща да запази формата на гърдите си, след като на свой ред е била научена, че красотата й е капитал, който трябва да бъде обгрижван и използван. Така че тя е „инвестирала“ средства и усилия за неговото оптимизиране, а неразделна част от него е и формата на нейните гърди. Тя е приучена, че капиталът стои на първо място, не бива да се пропилява, а да се използва пълноценно, за да й се „отплаща“, дарявайки я с „блага“, каквото и да означава това. Че тя би постъпила по същество неморално, като престъпи своята най- висша отговорност – именно към ..капитала, към непреходната и обезсмъртена форма на Обекта. Доколко е отговорна, след като е била култивирана в егоцентризъм и в неспособност да обичаш, дори и най- близките си. След като е била приучена да ги възприема като обекти, или незначителни личностни придатъци към обектите, като своеобразен капитал, осигуряващ „блага“ – статусни или чисто физиологични. Ако й е било внушено, че технологично произведеното, прецизирано, оптимизирано, научно съобразено, клинично доказано мляко далеч превъзхожда примитивната течност, отделяна от несъвършените, прости, биологични жлези? Доколко бихме могли да я обвиним за нейното послушание, доверие към социалните норми и неспособност на критично преосмисляне, за каквото тя никога не е била насърчавана?

Този дребен, първоначален познавателен акт, с който се среща нашето новородено, скоро ще попадне в завършената комплексност на модерните човешки взаимоотношения, за да се превърне в елемент, заемащ логически своето място в цялостната предоставена му структура на битието. И ако „промяната започва от теб“, то нейната цел не се изчерпва в индивида, а е насочена към цялостната реконструкция на социалната карта. За подобна промяна е необходимо изричното заявяване за нейната реконструкция, приложима едва на базата на нейното приемане. Приемане, което би било толкова несъмнено, колкото съответства на конститутивното устройство на човешката природа. Устройство, което е във все по- очевиден разрез с модерните обществено приети принципи. Принципи, задълбочаващи цялостната деградация на личността и възпрепятстващи нейното пълноценно субектно осъществяване. Ако подобна изричност липсва, то това е единствено поради недостатъчната степен на осъзнатост на същите конститутивни потребности, предразположености и функционална пригоденост, характерни за човека като такъв. Независимо от нейното отсъствие, тяхното потискане вече е създало достатъчно интензивна несъзнателна готовност за тяхното осъществяване. В случай обаче, че те не бъдат изведени в светлината на съзнанието и правилно дефинирани, лесно могат да послужат като суровина за осъществяването на съвсем различни цели, подобно на лозунга „Свобода, Равенство, Братство“ под чийто етикет бяха опаковани единствено нови, привлекателно лъскави окови. Затова и задачата за изсветляването им представлява отговорност във време на нарастване на напрежението, породено от системното противоречие с човека.

Без всякаква претенция за изчерпателност и окончателност, представихме един модел на динамичната база на личността, който да послужи като база за по- обширни изследвания. На тази основа следва да изясним и ключовите противоречия в социален план, което би подпомогнало тяхното адекватно разрешаване. Важен елемент в нашата перспектива е разбирането, че съ-битието в някаква степен определя съзнанието, като при това би могло да бъде в противоречие, или не, с неизменяемата, априорна, фундаментална конститутивна природа на личността и нейните потребности. Отвъд определянето на човека като Homo Faber, намираме неговата същностна характеристика като Homo Liber, чиято свобода да има отношение и смисъл като Homo Relator, би могла в частност да се изрази в неговото творчество, или във всеки друг акт, не толкова като насоченост към, или преобразяване на, природата (или обектното битие), колкото към другия (субектното съ-битие). От този ъгъл редица припокривания с други възгледи се виждат в съвсем различна светлина и водят до различен тип заключения на следващ етап.

Тъй като човешката психика не е заключена в някаква обособена монада, а съдържанието, изпълващо вътрешните й индивидуални форми, произхожда от съ-битието, което предварително е подготвило до голяма степен това съдържание, то решенията й са в същата степен вече взети за, и вместо нея. Именно несъответствието между двете е основната причина за отсъствието на психично благополучие и развитие на личността. Преживяванията за „отсъствие на смисъл“, липса на мотивация и хронична депресия не указват за неналичието на смислова ориентация, а за несъответствието й с вътрешната предразположеност, за наличието на противоречия, осъзнати или неосъзнати, между начина на осмисляне на Света и вродените потребности. Днес това, което в идеалният случай предлага приложната психология на обръщащият се към нея за помощ удавник (и това съвсем не касае повечето взаимодействия), е да му подаде кислороден апарат. Дори да не е в състояние да го извади на брега, понеже подобен отсъства, стремежът й би трябвало да бъде да му предостави поне спасителен пояс, със който да се задържи над водата. Да го направи способен да различи океана като чужда и неестествена среда, „адаптацията“ към която би означавала отхвърляне и загуба на себе си. Всяко приспособяване към едни нечовешки условия, е като приспособяването на парче дърво към огъня, към който то се „адаптира“ приемайки формата на въглен. Ако личностните проблеми са нерешими в такава среда, те трябва да бъдат осъзнати именно като такива, без да се прави опит за избягване, „позитивиране“ и неадекватен оптимизъм. Това не означава достигане до отчаяние и безнадежност, а придобиване на осъзнатост, единствено която може да доведе до автентични решения и действия. Адаптацията на индивида към света-както-му-е-представен отдавна вече е надхвърлила неговите възможности, деформирайки го до неговият предел; днес е необходима обратната адаптация – на публичната изтълкуваност на битието към човека, която се създава от отделните реални индивиди. На изсветляването на противоречията между личностните потребности и формиралото се модерно съ-битие, както и на стихийните причини, които го изграждат, ще бъде посветена основната част от следващите статии.

АБОНИРАНЕ

- НЕ ПРОПУСКАЙТЕ СЛЕДВАЩИТЕ ПУБЛИКАЦИИ СЪС SYGNAL:

ИЛИ TELEGRAM:

ZALEZsite

Или поискайте известия на email:

последни

СВОБОДАТА НА ПУБЛИЦИСТИКАТА СТИГА ДОТАМ, ОТКЪДЕТО ЗАПОЧВАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ
=================
НА ТОЗИ САЙТ НЯМА ДА БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ РЕКЛАМИ И РЕКЛАМНИ БЛОКОВЕ

предишна статия
Следваща статия

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук