В интервюто си с Тед Круз преди няколко дни, Илън Мъск за пореден път сподели мнението си, че до десет години изкуственият интелект ще бъде вече „по-умен от най-умният човек“ (21-вата минута от интервюто). Ще вземем предвид, че за Мъск това е преминаване в една по-песимистична перспектива, тъй като само преди по-малко от година, той бе определил срок за това от една до две години – очевидно темпът на развитие е бил надценен от самия него, а Робин Ли е бил по-рационален в оценката си, направена по приблизително същото време.
Несъмнено И.Мъск очаква с нетърпение едно подобно облекчение, тъй като по неособено добре изяснени причини, открай време му бива приписван ореолът на изключително умна, а вероятно и гениална личност. Със сигурност не без съдействието на семейство Симпсън, разбира се (сезон 26, еп.12). Ако това отношение има нещо общо с действителността, то то се основава на присъщата му ексцентричност, с която обикновено се асоциира типажът на гения, но всичко останало е очевиден плод на маркетингови усилия. Така или иначе, веднъж изграден двуизмерният медиен образ става господар на своята сянка от действителността. За един средностатистически човек се превръща в истинско изпитание да покрива изискванията за вписване в налаганите му от образа рамки. Отмиването на натиска с появата на превъзходният в това отношение изкуствен интелект се превръща в спасително. Такова превъзходство би заличило напълно значимостта на съответното качество по отношение на човека изобщо.
Към приписаната гениалност, спонтанно се прикачва и възприемането на Мъск като изобретател, нещо като един съвременен Т.Едисон, което е несъстоятелно не защото Мъск практически не е изобретявал почти-нищо (има 4 патента, в които той е посочен лично, но не изключително. Те касаят ДИЗАЙНА на автомобил Tesla, предполагамо модел S: ФОРМАТА на автомобила, ФОРМАТА на задната врата за пътници, ФОРМАТА на зарядното устройство и ФОРМАТА на гнездото за зарядното устройство. Нищо технологично или алгоритмично. Други три бизнес патента, много стари, свързани със Zip2 и Myway, и два чакащи одобрение, свързани с Neuralink, и алгоритми за автономни превозни средства), а защото Едисон вече има своят пълен аналог в лицето на Б.Гейтс. Въпреки че много изобретения са приписвани на Томас Едисон, трудно може да се каже дали някое от тях действително му принадлежи. Най-ранните му изобретения са създадени, докато е работил за компанията Western Union Telegraph, и е много вероятно всичко, което е било изобретено там, да не е било изцяло негово дело. Единственото, което със сигурност е направил, е подобрението на едно устройство за телеграфно предаване на финансови данни от борсата, които са били популярни по онова време. То е патентовано, когато е бил само на 22 години, и продадено на Gold and Stock Telegraph Company за 44 000 долара – огромна за времето си сума. С тези пари той започва да наема персонал и да работи като бизнес ръководител на група изобретатели, чиито изобретения патентова. Това което Едисон прави благодарение на патентна система, по-късно се повтаря аналогично с Гейтс и лицензните и авторски права – всичко което им е било нужно са спекулативни умения и хладнокръвна, хищническа пресметливост. Мъск е по-различен. Той не използва възможността прагматично и методично, а се впуска в нея с отчаянието на удавник. Самопосвещава се напълно на успеха, така както го разбира, залагайки всичко на рискова карта. Когато обстоятелствата започват да му го позволяват – постига сигурност с диверсификацията на залагането вече на няколко, но неизменно рискови карти. Ако Гейтс задушава всяка конкуренция по един или друг начин, Мъск следва друго правило, опирайки се на максимата на бившия си колега П.Тийл – „Конкуренцията е за губещите“ – стремежът му е да бъде пръв там, където все още няма никой. Само така, победата му би била абсолютна, само така той би се самоосъществил буквално от нищото, самосъздал се. Коренът на тази нагласа е съвсем очевиден в неговата лична история, но самото самоотрицание и себеотдаденост на собственият си проект, несъмнено успяват да събудят симпатия независимо от нищожеството на целта. Така, както би породила такива и самоотвержеността на някого, независимо от това пред какъв идол. Ако Мъск може да се сравни с някого, то това би било с Хауърд Хюз, поне ранният. Така или иначе, обществото е безкрайно склонно да потърси уверение в истинността на ценностната си система, а такова може да дойде единствено от някой искрено посветил й се. Очевидният игрови характер на икономическият (който в ценностно осмислящата си роля се превръща в социално-икономически) успех, се превръща в утешителното покривало, което да закрие както отговорността, така и истината за преживяването на живота. В тази игра, както и във всяка друга, нищо не се определя директно от същността на самата личност и нейната изява. Необходими са страст към играта, някакви умения и някаква съобразителност, както и много късмет в неопределено и не фиксирано съотношение. В крайна сметка, колкото и огорчение да ни поднесе загубата, колкото и несправедливостта да ни възмущава, колкото и да сме разочаровани.. това няма нищо общо с ужаса от въпросите за смъртта и живота, както трябва да бъде наистина живян. Все пак това е само игра, а във идеята за нея е заложен дори и подразбиращият се някой ден реванш.
Това, което Мъск с облекчение иска да ни каже е, че според него след десет години няма вече да ни се налага да бъдем умни. А скоро след като това повече не ни се налага, ние вече няма да можем. Прехвърляйки тази тежест на изкуственият интелект, ние ще изгубим и способността, която ще се превърне в ненужна. В неговата представа огромната част от дейностите ще бъде поета от милиарди роботи, което ще повиши стандарта на живот и свободното време на хората, така че пред тях ще застане едно друго предизвикателство – „Как да постигат удовлетворение и смисъл в живота?“ Без да го осъзнава добре, Мъск казва нещо изключително точно. На първо място – правилно дефинира къде в момента хората намират удовлетворение и смисъл – разбира се не в труда, но в професионалната въвлеченост като средство за постигане на социална мобилност. Трудът е за миньорите, за пътните работници и т.н., трудът очевидно не е свързан с придвижването в социалната йерархия и е невъзможно да осмисля съществуването в неговият понастоящем абстрактен по отношение на конкретният човек и разчленен характер. Човек не би бил лишен и от самият труд поради поемането на задължението за него от роботите – той винаги би могъл да го упражнява като свободно избрано хоби, ако го желае и осмисля себе си посредством него. Следователно не става дума за това. Но играта на успех се разиграва именно в рамките на и посредством професионалните и консуматорски дейности, в които го планираме, залагаме, надяваме се, осъществяваме и демонстрираме. Когато тези дейности бъдат изключени от човешката дейност, индивидът ще се окаже неспособен да участва повече в играта. Мъск изглежда разтревожен за състоянието на хората в подобен случай и очевидно по тази причина, с грижа за тяхното благоденствие, използва последните възможности да ги подтиква да работят по 120 часа седмично. Още през 2023-та негови служители бяха притиснати да спят в офисите, както и през 2024-та по неговият собствен пример. Разбира се, за него е сериозно затруднение да осъзнае, че ако неговото начинание, асоцииращо се с неговата компания, е неговият собствен битиен проект, с който той се самоидентифицира, то едва ли всичките му служители са склонни да го приемат и за свой собствен. Че може би те имат индивидуални приоритети и осмисленост – например семейство, деца, образование, дейности и интереси. Очевидно за него те не спадат към категорията на удовлетворителните и осмислящи живота неща. На второ място, става несъмнено, че изкуственият интелект няма да бъде в състояние да отговори на въпроса за „удовлетворението и смисъла в живота“. Първо защото те са дълбоко лични, второ защото касаят личността изобщо, и не биха могли да бъдат разбрани от нищо, което не е личност. Познанието, както и способността за обработка и интерпретация на познанието, са част от област, която няма нищо общо с разбирането и съществуването. За познанието, което осветява света на нещата, светът на субектите е непроницаем. Познанието не води до удовлетворение, само до управление и контрол над обектите, евентуално максимизирайки възможностите за задоволяване на свързаните с тях обектни потребности. Удовлетворението обаче се постига само в субектните взаимоотношения, които се основават на разбиране. Така че границите в които се простира „умът“ на изкуственият интелект са строго очертани – това са оперативните граници на разсъдъка, за който разумът е недостъпен.
Така че доколко трагична ще бъде загубата на социално-икономическата мобилност – тази религиозна като смислов модел, като смислова интерпретация на действителността, химера на модерността. Тя е най- доброто, което би могло да се случи. Но заличаването на тази химера би поставило под въпрос легитимността на социално-икономическата диференциация изобщо, би поставило изискването за личностната автономност, за съвместният, обоснован и равен контрол над решенията. Би реабилитирало нуждата от справедливост, взаимност и спонтанност. И именно това се струва застрашителното за онези, които отъждествяват равнището на своето битие с равнището на социално-икономическият си „успех“, на жреците на модерната религиозност, а не „затрудненията“ в намирането на удовлетворение и смисъл в живота.
2023 ЗАЛЕЗ