ОСЕВЕРЯВАНЕ

Загубата на ориентация често води до трагични последици. Мисля, че почти всеки вече си дава сметка за неадекватността и практическото безсмислие при определянето на съвременна партия като „лява“ или „дясна“. Може би обаче не всеки успява да си отговори на въпроса „Защо е така“ и вероятно мнозина приемат подразбиращият се напев, че е това е понеже живеем в края на историята, идеологическата еволюция е приключила и е постигнала завършеност в блестящото настояще. Средношколците вероятно просто свързват дясното с национализма, а лявото с ЛГБТ свободите /е, не в България, не знам с какво изобщо може да се свърже лявото в нея, освен с пенсионерите/, което също би трябвало да е объркващо, тъй като тези характеристики дори не попадат на една и съща скала.

В действителност семантичната ерозия на тези понятия се използва, за да прикрие един важен факт – че леви партии понастоящем не съществуват. Осъзнаването на този факт би могло да бъде обезпокоително за 90-те процента от населението, чийто интереси би трябвало да бъдат защитавани именно от тези партии. Вероятно би ги подтикнало да направят нещо по въпроса, вместо апатично да загубят интерес към правото си на участие в избори. Така че в интерес на едни други 0.001 процента, единствените представени в управлението, по- удобно би било това да се замаже с употребата на стигащи до абсурд определения. Отричането на основното противоречие в обществото, което се определя от отношението към работната сила (физическа, умствена, творческа, поведенческа), ни лишава от възможността да разберем всички протичащи в това общество процеси. Единствено спрямо това противоречие може да се определя и позицията на всяка една партия. Обществото не е редица от последователно наредени индивиди – днес то се формира от два отбора, състезаващи се по дърпане на въже. Целта на едните е да максимизират своята печалба, като заплащат по- малко, за повече време и за повече труд. Вторите се стремят да получават повече, за по- малко време и по- малко труд. Първите са десни, вторите – леви. Вторите са ние, обществото; първите са аз, държавата, властта, „елита“, ботушът върху вашето лице.

Така или иначе, целта на тази статия е едно на пръв поглед различно ориентиране, което изглежда не по- малко объркващо. Предназначена е за -филите и -фобите, развълнувано ангажирани с отношенията си спрямо Русия. Може би по- скоро спрямо Русия-Путин, което за тях е някакво електро-магнитно взаимоотношение на генерализация-персонификация в непрекъснат кръговрат и ситуативни прескоци на собствената им позиция от едното към другото. Всъщност просто ще споделя едно видео от вчера. Бързам да успокоя -фобите и да ги увещая да го изгледат докрай – то е на човек в крайна опозиция на Путин. Фактът, че проследяващата идеологическа машина на Google/YouTube не е закрила профила на човека, би трябвало да ви даде успокоителен знак. Да продължим след видеото:

Очевидно макар и убеден борец срещу Путин, Единна Россия и цялата политическа система в тази страна, Бондаренко няма да се превърне във вдъхновяващ символ на свободата от тази страна на димната завеса, дори и ако пострада фатално от някой тромб. Той не е либертарианец като Навални, да речем, нито би привлякъл щедри спонсори със своите възгледи. Модерната круптура не издига подобни герои, те я смущават и не й прилягат. Сходно маргинални бяха и персонажите от „Епопея на забравените„. Да, те не бяха никак популярни в своето време, станаха годни за употреба едва десетилетия след смъртта си, внимателно стерилизирани и обезопасени. _{(разбира се, далеч съм от това да приравнявам Бондаренко с тях, поне не и преди да пожертва живота си)}

Въпросът не е в това. Бих искал да придобиете много точна представа каква е ситуацията в тази страна. Бих желал да е пределно ясно, че гореща или студена, войната с Русия е всичко друго но не и системна. Би било добре да сте наясно, че когато се ползват определения спрямо Русия като „съветска“, „червена“, „комунистическа“, това е повече от комично. Между впрочем в началото на „специалната военна операция“, освен че щеше да денацифицира Украйна, руското правителство обяви и че ще я „декомунизира“, но това някак не върви да се споменава отсам завесата. И в Русия обичат да бутат паметници. На Ленин. Тук много биха искали да внушат представата за някакъв идеологически конфликт, за свещена война на Демокрацията с Режима. Там също.

Може да замените „традиционните ценности“ във видеото с „европейските ценности“ или „американските идеали“ (в случая на Републиканската партия може директно да си ги оставите като „традиционни ценности“). Надявам се да не опитвате да влагате в това някакво съдържание. Няма такова, опаковката е празна, а продуктът е самият етикет – един лозунг, едно клише, един флаг, под който да марширувате към урните. Може да замените Единна Россия с ГЕРБ, ПП или която и да е по избор. Ще забележите ли някаква разлика?

Държава, собственост на малцина. Тоталитарно олигархично притежание. Вероятно Русия има леко по-фашистки привкус поради малко по-високото равнище на независимост на управлението. Но само вероятно, а и това едва ли е от значение за самото общество. Всъщност има една разлика – тук автоцензурата и идеологическият натиск на тоталитарния режим е толкова силен, че вербализирането на системна критика на политическо ниво е напълно невъзможно. Полемиката е затворена в рамките на корупцията, техническите решения на актуални проблеми и екологичните предизвикателства. Корупция?!! Ако след банков обир Били „си присвои“ от дела на Джо, това „престъпление“ ли трябва да разследваме?! Честно казано не предполагах, че в Русия открито може да се дебатира национализация, изравняване на доходите и агресивен прогресивен данък.

Тази война не е сблъсък на алтернативи за нас. Тя е сблъсък на частни интереси, които не се колебаят да жертват милиони души на своя олтар. Като такъв аз мога да разбера причините за него, но не и да ги приема. Нашите истински врагове не са от другата страна на нечии национални граници, истинският световен конфликт не е някъде по хоризонтала на човешкото общество – той е вертикален и става все по- очевиден. В опита си да го прикрие, глобалната олигархия се опитва да ви настрои едни срещу други, да прикове вниманието ви към външния „враг“, да ви разцепи на фили и фоби, на про- и анти-. Не мога да отхвърля като абсурдна дори хипотезата, че днешните конфликти са съвместно режисирани от двете страни на „фронта“. Това е без значение – той така или иначе се ползва пълноценно като суровина: за приходи, за постигане на още по- тотален контрол, за разделение. На цената на неопределен брой от нашите животи. Ако сте фили или фоби, ще трябва да завъртите картата си на 90°. Помнете кой е истинският ви противник.