петък, юли 12, 2024
НАЧАЛОПОЛИТИКАИМПЕРСКИ СТАДИОНИ

ИМПЕРСКИ СТАДИОНИ

публикувано:

За много кратък период от време войната в Украйна преначерта, или по- скоро открои вече преначертаната световна карта. Независимо от причините за започването й, това се оказа една перфектна за метрополията война – със своята продължителностq тя позволи едно безкрайно пренасочване на средства от имперските данъкоплатци и жителите на периферията към имперската олигархия, тясно свързана с оръжейната индустрия. В рамките на едно вече съвсем изцедено общество това не е много мъдър ход, но обречена от принципа на собственото си съществуване, тя просто не успя да направи нещо различно. От началото на войната от страна на САЩ бяха предоставени на Украйна между 75 и 115 милиарда долара, а от страна на ЕС – между 45 и 77 (в зависимост от различните източници и начина на определяне на стойността). Реалният процес е предоставяне на тези средства от бюджета, захранен от средствата на данъкоплатците в САЩ и ЕС и незабавното им преминаване в джобовете на оръжейната индустрия в САЩ. (независимо от формата под която се предоставя помощта, тя се попълва винаги чрез поръчките към частните производители в щатите). Допълнителният бонус, който метрополията си осигури бе вниманието на публиката, която възторжено заразмахва палци по посока на украинският стадион. Неприятният аспект на продължителните войни обаче е, че лека- полека на зрителите им омръзва и евентуално им се приисква нещо „по- така“. И мунераторите не закъсняха да го предоставят.

Година и половина бяха достатъчни, за да прехвърлят Европа в незначителните зони на политическата и икономическа карти на света. И до момента никой не си е правил илюзии относно суверенитета на европейските страни – особено ярък бе примерът с подслушванията на европейските лидери, реакцията на които бе ..конфузното смущение на последните, че това е станало обществено достояние. Липсата на реакция очевидно не може да се оправдае с „партньорските“ им отношения със щатите, тъй като безспорно липсва всякаква реципрочност. При огледален сценарий несъмнено бихме видели редица ответни реакции посредством методите Магнитски, блокиране на средства, замразяване на търговски отношения, ограничаване на вноса от определени страни, дори и евентуален визов режим и най- вероятно предявяване на съдебни дела срещу въвлечените в тези действия. В този случай, метрополията си позволи даже да се посмее на гърба на местните префекти. Така или иначе доскоро все още изглеждаше, че тези провинции са по- близки и облагодетелствани от Империята, така че продължаваха да имат определена тежест и да упражняват до известна степен свои собствени политики. Днес вече е съвсем явно, че икономиката на Европа е изключително зависима и нестабилна. В основата си ЕС се крепи на сектора на услугите, които пък се захранват главно от производството на ограничен обем луксозни стоки, насочени към висшите икономически класи (като LVMH, Gucci, Prada, Rolex, Chanel, Lamborghini и т.н.), на неоколониално производство на бързи стоки, на индустрията основно на Германия и на туризма (сам по себе си туризмът е изключително нездрав икономически сектор, той е катализатор на увеличаване на неравенството, като облагодетелства много тясна група на предлагащите услуги и същевременно изкуствено завишава регионалните цени над нивото на стандарт на местното население. Абсолютно е неприемливо едно общество да акцентира върху него, резултатите са видими в Египет, Мароко и други популярни дестинации). В съвременните условия, европейската икономика бързо ерозира в гиг-икономиката на работещите бедни, стиснати в пипалата на почасовото плащане, деливъри услугите и яндекс монополите. Стана ясно, че Европа също така не притежава значима военна сила след преустройството на армиите си след края на Студената война и не е в състояние да приложи каквито и да било икономически, военни или политически форми на натиск и влияние върху останалата част от света. Умишлено употребявам „Европа“, тъй като в нея включвам и Русия – всичко изброено се отнася и до нея, а единственият шанс на Европа да се задържи за още известно време на значима световно позиция, бе ЕС да успее да приобщи и да действа в партньорство с Русия, която най- малко би обезпечила енергетиката на европейската индустрия. Ако вместо да държат Русия в изолация, вместо да продължат изобщо съществуването на НАТО след Студената война, европейските страни бяха работили за интеграцията на Русия, би била избегната и настоящата политико- икономическа система в тази страна, и днешната конфронтация. Днес и двете се оттеглят в незначителността на световната периферия. Ако, както неотдавна един от колосалните се изрази, Русия е бензиностанция с ракети, то ЕС е Мол с кредитни офиси, проблеми с електрозахранването и невъоръжена охрана. Дори Турция, която доскоро се домогваше за членство в ЕС, в момента е многократно по- влиятелна и значима сила на световната сцена. Дълбоко се съмнявам в плановете на Турция изобщо вече да фигурира евентуалното й членство в този съюз, а ако да, тя би приела единствено доминираща роля. Прави впечатление, че освен зам-военният министър на Китай, който периодично рязко отправя пряки обвинения към американското правителство във тероризъм, подобно обвинение директно отправи и Ердоган на пресконференция преди няколко дни – „За съжаление, в момента Америка обучава и въоръжава всички терористични групировки и превръща тези места в кървави бани, независимо дали в Сирия, в този регион или в Близкия изток“. (Странно е, че подобни фрапантно апокрифни изявления не попадат във западната преса, а корпоративните социални мрежи бързо ги изтриват, използвайки цензурата, внедрена здраво в тях под формата на „борба с фалшиви новини“). Както и да се развият събитията в бъдеще, без съмнение оттук насетне ролята на Европа на световната сцена ще бъде незначителна.

Представлението днес следва класическият сценарий – мунерата се открива с екзекуцията на ноксиите, чиято участ е предопределена. Най- наивните от зрителите вече започват да се вживяват в сцената, а за останалите възникват естествените въпроси – как така МОСАД и ЦРУ се оказаха неподготвени и изненадани, особено след като са били предупредени от египетските служби? (Става дума за подготовка и локализиране на стотици терористи) Как така Хамас решиха да упражнят и грижливо да документират и разпространят изключителното зверство, с което екзекутират отвлечените жертви? (Те никога не са правили това досега, поради очевидността на отклика, които биха предизвикали) Как така израелският военен министър определи войната като „с животни, които ще третираме като животни“ (приемайки образа на бестиария), а Израел предприе антихуманни и открито неприемливи акции спрямо населението в Газа? (крайно неуместни политически действия с очакван отзвук). Всяка от страните се стреми да очерни самата себе си до най- високата възможна степен, да се представи като звяр, да предизвика възмущение, отвращение и негодувание.. Театрална сцена, несъвместима с реалният живот.

Трудно мога да разбера публиката, която изглежда има чувството че се намира на футболен мач и разгорещено започва да взема нечия страна. Това не е футболен мач. Това е място, до което може да стигнете с кратък полет и на което страдат и умират, губят близки и биват насилвани истински хора. Единствената страна, която може да бъде взета, е на незабавното прекратяване на случващото се, единствената страна е на страната на жертвите – сегашните и бъдещите, които ще продължат дотогава, докато това грозно зрелище продължава. Независимо как ви разпалват едиторите, трябва да е ясно, че с твърда и ясна позиция такъв мир може да бъде наложен незабавно и да бъдат взети приемливи и за двете страни решения. Но нищо не ни говори за подобна позиция – въпреки очевидно антихуманните действия на Израел, в негова подкрепа се изпраща самолетоносач на метрополията.

И в двете сражения, как може да се отправят генерализирани определения и оценки към въвлечените в конфликта?! Как е възможно с диванна лекота да определим пристрастността си към някой от участниците?! Към хора, каквито и да са, подложени на огромен пропаганден натиск в конкретна, извънредна среда?! Със жизнен път, който не познаваме, осеян с изпитания, за които нищо не знаем?! Почти всички, сражаващи се на Арената са повече жертви на глобалният и локален „елит“, отколкото активни субекти, способни да взимат самостоятелни, обективни решения. Какъв цинизъм е нужен, за да заявяваш че желаеш този, или онзи да „победи“, да „размаже“ другия?! Какъвто и да е – изглежда съвременната публика го притежава в пълна степен.

Възможно ли е скритото утре да води целенасочена, дълготрайна политика? Възможно ли е да е удържала целенасочено Русия в изолация, отказвайки й възможност за присъединяване към ЕС и неясно защо неразтуреното НАТО, блокирайки пълноценно сътрудничество с новоформиращият се ЕС? Целенасочено и систематично да разруши Афганистан, Либия и Сирия, отприщвайки емигрантската вълна към Европа, така че да ерозира не само икономически и военно, но и демографски? Действително, евентуалното обединение на формиращата се след Студената война европейска икономическа общност с Русия, би го превърнало в опасен конкурент на метрополията с потенциал да й отнеме световното господство. По това време Китай не съществува на политико-икономическата карта и горната стратегия е ако не друга, то поне доста смислена. Днес е очевидно, че залязващите щати неминуемо ще предадат щафетата на ръководна нация на Китай, но безспорно няма да го сторят без зрелищност, а за една империя това означава ludi и muneri.

На този фон нашето родно Народно Събрание прие декларация. Възможно е по определени причини да сметнат за необходимо да заемат определена страна. Но само цинични и патологично угодничещи хора биха могли да бъдат до такава степен едностранчиви и крайни. „отчитаме, че операция „Железни мечове“ представлява неизбежен и необходим реципрочен отговор“ – става дума за системен ракетен обстрел над мирно население, в резултат на който вече има стотици жертви. Става дума за прекъсване на водоподаването, електроподаването и хуманитарните средства към над милион цивилни, действия осъдени от повечето държави членки на ЕС, и дори от президента Байдън вчера. „Ние сме обединени в подкрепата си за Израел и неговата решимост да защити своето право на мирно съществуване, както и да продължи да поддържа ценностите на свободата, законността, демокрацията и мира“ – дори нямам намерение да коментирам този абсурд. Един документ, с който слугата се надява да надхвърли предполагаемите очаквания на своят господар, извивайки се самоволно в унизителна и гротеска поза на угодничество.

Политиката е умение да балансираш, да проявяваш сдържаност и умереност в позицията и да си оставиш на разположение варианти при различни развития на събитията, винаги с цел защита интересите на обществото, което представляваш. Наред с подкрепата си, НС би могло да изрази загриженост относно спазването на Женевските конвенции от 1949 г. и протоколите от 1977 г., би могло да настоява за търсене на мирни начини за прекратяване на конфликта, би отправило апел към международната общност, не за едностранчива „солидарност с Израел“, а за съвместни действия за незабавно спиране на насилието спрямо цивилни и от двете страни. Писалите този документ не показват признаци да бъдат нито политици, нито хора. Те не са в състояние да представляват интересите на страната ни където и да било, защото никой няма да ги приеме сериозно, нито те ще имат идеята и способността да отстояват каквото и да било. Единствените умения, с които имат завиден успех са робските. И това се повтаря от десетилетия.

АБОНИРАНЕ

- НЕ ПРОПУСКАЙТЕ СЛЕДВАЩИТЕ ПУБЛИКАЦИИ СЪС SYGNAL:

ИЛИ TELEGRAM:

ZALEZsite

Или поискайте известия на email:

последни

СВОБОДАТА НА ПУБЛИЦИСТИКАТА СТИГА ДОТАМ, ОТКЪДЕТО ЗАПОЧВАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ
=================
НА ТОЗИ САЙТ НЯМА ДА БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ РЕКЛАМИ И РЕКЛАМНИ БЛОКОВЕ

предишна статия
Следваща статия

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук