петък, юли 12, 2024

БАСНИ

публикувано:

 Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха;
те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.

ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЕЛ ДО ТИМОТЕЙ 4:3

За щастие това време все още не е дошло. Числото на тези, които са готови да отхвърлят здравия разум в името на слабостите си е напълно незначително. Но се намират популяризатори, провеждат се политики, които да насърчават подобно поведение и се подхранват „учители“, които да успокояват безпокойството ни. Защо тази мода така активно започна да се култивира и натрапва през последните десетилетия? Qui bono?

Деморализация

Сексуалното поведение винаги е било важна част от моралните норми и ценностният мироглед, а естественият враг на капитализма винаги е бил моралът. Като крайно аморална идеология, неговата легитимация е в пряка зависимост от потискането, разрушаването и изкореняването на тези норми и ценности. В поставянето им под въпрос, представянето им като продукт на конкретните общества без общовалидна стойност. В отричането на човешката съвест като естествена, вродена и присъща на всеки. В потискането на нейното развитие и деформирането й.

Моралът порицава егоизма. Моралът не допуска несправедливост. Моралът се противопоставя страстите. Капитализмът се стреми да представи личната изгода като двигател на прогреса, експлоатацията като естествен закон, стихийността като справедливост, а страстите като лично и неограничено право. В баснята, разказвана от капитализма, на животните не се приписват човешки черти – на човека се приписва животинска душа.

Капитализмът не може да предложи любов, не може да предложи смисъл, не може да предложи щастие. На мястото на любовта поставя задоволяването на нагона, на мястото на смисъла – натрупването, а на мястото на щастието – удоволствието. В тази идеология човекът е принизен до звероподобно същество, водещо скотско съществуване, упоено от идеята, че това е нормалното, че следва отредените от природата закони. Тъй като никога не е изпитвал щастие, „качеството“ на неговият живот се измерва с количеството консумирани продукти и продължителността на жалкото му съществувание.

Разделение и противопоставяне

в редовете на неприятелят на глобалната олигархия: всички останали. Пораждайки обществен конфликт, коренящ се в дълбоко интимна и чувствителна тематика, която предизвиква повече емоционални, отколкото рационални реакции и съответно трудно може да достигне до компромис. Тук изобщо не става дума за толерантност (сем. търпимост), а за насилствено налагане, което да предизвика реакция. Обществото отдавна проявява изключителна търпимост и снизходителност към сексуалните особености, когато последните не прекрачват границите на чуждите свободи. Агресивното им натрапване обаче, води до един постоянен източник на разделение и вътрешно напрежение в обществото. По същият начин по който разпалва войни в името на мира, олигархията сее раздор в името на съвместността, и разграничение в името на борбата с „дискриминацията“. За поддържането на този конфликт новите „норми“ биват афиширани демонстративно, а правото на спонтанни реакции и свободата на изразяване на мнозинството се ограничават до степен на криминализация. Всяка идея за

Предимството на малцинството над мнозинството

е винаги добре дошла за глобалната олигархия първо като легитимация на собственото й положение и второ – като възможност за изземване на всяка възможна свобода от мнозинството под претекста за защита на „неравностойните“. Наред с „грижата“ за личната или националната сигурност, това е основният довод за внедряването на тотален контрол във всяка област на обществения живот. Едно оправдание за провеждането на последователни политики, постепенно приучаващи обществото към пълно подчинение и послушание, едно съображение за въвеждане на все по- всеобхватна цензура и възпитаване в уменията на автоцензурата и покорството.

Дискредитация на левите движения

След вътрешният преврат, поставил края на Студената война, левите партии изгубиха своята убедителност и скоро бяха придобити на безценица от различни второстепенни олигарси. Престанали реално да представляват интересите на зависимите от продажбата на своя труд, те бяха окуражени да запълнят електората си, привличайки поддръжниците на модното ЛГБТ движение. По този начин окончателно изгубиха и последните части от автентичните си членове, оставяйки ги без дори и символичното им представителство в управлението. Зелените движения, представляващи за десетилетия една досадна неприятност за олигархията, бяха прекарани по същият път. Властта бе напълно монополизирана и обществото бе вече напълно изключено от нея. Единствената му апатична реакция в отговор бе сривът в избирателната активност. Свързването на лявото и екологичните движения със ЛГБТ девиациите бе акт на открита гавра със вече умъртвеният противник на олигархията. България е частен случай в това отношение, вероятно поради правилната преценка на собствениците на партията относно традиционализма на населението.

Девалвация на образованието

Каква стойност би имало образование, което очевидно не изпълнява функцията да запознава обучаемите със закономерностите и научните принципи, от които основен е този за обективността, а всякаква субективност е неистина. Когато се преподават „знания“ в очевиден разрез с действителността, когато се натрапват морално осъдителни „познания“ в несъмнено неподходяща възраст и в явен противовес със собствената ни съвест и родителска интуиция. Възможно ли е дори математиката да запази в очите ни статута си на наука, ако самата институция на образованието е придобила за нас облика на развращаваща и отблъскваща гротеска.

Индивидуализъм

Легитимацията на индивидуализма е от полза само на олигархията. Егоцентризмът не предизвиква конфликт на върха на пирамидата, споделен от единици. Там безграничното самоутвърждаване и неограниченост на волята нямат прегради. Индивидуализацията и егоцентризмът на по- долните стъпала обаче, означават единствено раздробеност, слабост и податливост. Естественият вертикален конфликт се превръща в хоризонтален и колкото по- ниско е разположен един пласт, толкова той е по- безсилен поради вътрешната си раздробеност. Натискът от върха на пирамидата не среща съпротивление, оформяйки както пожелае основата, която се е превърнала в податлив пясък.

Намаляване на раждаемостта

И по-конкретно именно сред популацията, която вече беше успяла да отвоюва редица свободи, изтръгвайки се донякъде от пълното господство на олигархията. Заливайки я с вълни от от населения, които не са отгледани със самочувствието на пълноправни членове на обществото, които не са в състояние да се ориентират в политическата обстановка, нито да разпознаят собствените си интереси. Чийто поколения също няма да получат истинско образование, понеже последното вече е унищожено от целенасочените действия на дъщерните правителства на глобалния „елит“. След края на Студената война олигархията припозна тази популация като свой единствен противник и поведе агресивната си битка с него. Тя не успя да осъзнае, че разрушавайки, идиотизирайки и развращавайки населението си, отслабва позициите си спрямо един израстващ друг. Макар и с печално капиталистическа окраска, Китай не бе в чертите на империята и възползвайки се от всичките й късогледства, бързо пое към водеща световна роля. В своята самоувереност след 90-те години олигархията отново не можа да предвиди, че със своите действия подкопава собствената си позиция. Но

Защо успява

прокарването на тази идеология? Като успех за прокарване на всички тези политики най- вече благодарение на безмълвието на обществото в зряла възраст, което под впечатлението на отминалите дни, все още живееше с илюзията, че е представлявано в политическото управление. Все още вярваше, че неговите интереси биват защитавани и отстоявани от определени партии и в крайна сметка всичко, което се реализира е за негово добро и доброто на обществото. Когато вече започна да се усеща, че с лекота са му пробутали негодни стоки под шарените етикети, вече беше твърде късно.

Като почва за популяризация –

В индивидуален план: Сексуалното поведение е до голяма степен придобито. Лишен от безусловността на инстинктите, императивно определящи реакциите на по- примитивните същества, човек е обречен да научава как да реагира на външните и на собствените си импулси. Интуицията и вродените естествени склонности го напътстват, но натискът на културата, ненавременното и неудачно свързване на даден обект с вътрешно възникнал стимул, биха могли да ги изкривят. Натрапването на „алтернативни“ модели и обекти на вниманието на тепърва формиращата се личност, повишава вероятността от случайна поява на инверсии, фиксации и отклонения на заложената либидна цел1.

На социално равнище: В един отблъскващ свят естествената реакция е на разграничение. Спрямо свят изкован от неправдата, несправедливостта и егоизма, опозиционното поведение се развива от само себе си. Подсилено понякога от истински или илюзорни болезнено преживявани непълноценности, от лични предизвикателства или особености на средата, то всячески търси сили да се разгърне и прояви. Всяка форма на манифестация на различността е добре дошла. Би могла да бъде маргинален музикален стил, външен вид, анти-социалност в различни вариации. Би могла да бъде неортодоксална сексуалност. Важното е да бъде предизвикателство, да бъде ясна заявка „аз не съм като вас!“. Това е същевременно и начин да получим принадлежността, която надменният свят ни е отказал. Да станем част от общност, в която сме приети и имаме близки, с които сме заедно срещу стоглавата акула на деня. ЛГБТ идеологията предлага всичко това. Предлага бунт, радикален и фундаментален, насочен срещу самите основи на лицемерното общество, което в апатично примирение поддържа фалша на гротескната социална система. Предлага общност. Предлага сексуалност във възрастта на изригващите хормони и обещава свобода. Предлага приемане. Предлага внимание, правото да бъдеш забелязан и да се съобразяват с твоето съществуване. В това отношение колкото по- снизходително става обществото към ЛГБТ особеностите, толкова повече се обезсмислят те като форма на бунт и действително в последните години се наблюдава зачатъкът на спад в самоопределянето като такъв сред младежите. Закономерно на фона на този спад превес вземат най- неортодоксалните и радикални форми на „различност“:

На колективно равнище: полуосъзнатото усещане за изчерпаност и приближаваща гибел в Западното общество, го подтиква към една проекция на Оцеляването, към влагането на надежда за бъдеще въпреки всичко. Безплодието на културния, интелектуален, духовен живот, ярко говори за изчерпаност. Попиваме го със сетивата си ежедневно – чрез съвременната „музика“, творбите на художественото „творчество“, вулгаризма на сценичното „изкуство“, профанизирането на медиите, интелектуалният упадък. Безперспективността е пропита във всяка брънка на заобикалящият ни свят. Еуфорично оптимистични в обхвата на съзнанието, небрежно приповдигнати в артикулацията, поддържащи насилен позитивистичен тонус в отношенията, и безнадеждно депресирани дълбоко в нас. Пряко сили поддържащи двуизмерност, вътрешно напълно в плен на безнадежността на древния мезоамерикански дух. Под сянката на края, Западноевропейската цивилизация се опитва да надмогне своята обреченост в един символ – на безплодното, което въпреки това получава своето потомство.

ЛГБТ идеологията предлага, разбира се и гъделичкането на ухото за малцината, робуващи на своите похоти. Несъответствието между вродените и придобитите склонности неизбежно води до вътрешно напрежение и дискомфорт. Те могат да се преживяват като срам, да се проявят като невроза, или едната страна от конфликта да бъде отречена. Поставен в центъра на своя свят, мерило за истинност и с ненакърнимо право на щастие удоволствие, краткият човек няма причина да се бори със слабостите си. Той решава своят конфликт като отрича целият останал свят, целесъобразността на своето съществуване, биологията си, благоприличието. Няма задръжки да въвлече в своята игра на живот дори и децата, без да им даде възможност да направят избор дали да израснат в семейство или да служат като декор в театър на такова. Той е единствената цел на самият себе си, неспособен и немотивиран да се превъзмогне.

  1. При всички недостатъци на цялостната теория, приносът на Фройд в концептуализирането на несъзнаваното и работата му в областта на сексуалното поведение са фундаментални. Категоризацията, генезисът и динамиката на сексуалните девиации които представя, са в огромната си част валидни. Three Essays on the Theory of Sexuality (1905) ↩︎

АБОНИРАНЕ

- НЕ ПРОПУСКАЙТЕ СЛЕДВАЩИТЕ ПУБЛИКАЦИИ СЪС SYGNAL:

ИЛИ TELEGRAM:

ZALEZsite

Или поискайте известия на email:

последни

СВОБОДАТА НА ПУБЛИЦИСТИКАТА СТИГА ДОТАМ, ОТКЪДЕТО ЗАПОЧВАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ
=================
НА ТОЗИ САЙТ НЯМА ДА БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ РЕКЛАМИ И РЕКЛАМНИ БЛОКОВЕ

предишна статия
Следваща статия

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук