и нейното влияние върху обществото
Разбира се моделите, които визираме тук са дотолкова „нови“, доколкото в нашето настояще са в състояние да постигнат размах и свобода, с които не са разполагали преди пазарната глобализация и в периода на системно противопоставяне, а като слоган на тази икономическата модерност може удачно да бъде използвана фразата на Питър Тийл „Конкуренцията е за губещите“.
Здравото общество притежава средствата за производство и управлява това производство за удовлетворяването на реалните потребности на своите членове. В зависимост от нуждите, за него не представлява проблем да пренасочва своите производствени дейности, да преустановява временно някои, или да отложи други до установяване на всички възможни последици. Тоест, подобно на умствено пълноценна личност, е способно да координира и планира действията и поведението си, съобразявайки ги с реалната действителност.
От друга страна капиталът, който държи средствата за производство в свои ръце, е изправен пред сериозен проблем – за да може да продължава съществуването си, е необходимо да поддържа непрекъснато цикъла на продажба. За разлика от здравото общество, където целта е удовлетворяване на потребност, за капитала целта е печалбата, като страничен продукт от акта на продажба и е напълно независим от евентуалното задоволяване на потребност. Самата лексика показва изместването на тази цел, като един продукт се възприема като овеществен не с момента на неговото създаване, а едва с неговата продажба, наречена „реализация“: целта на функционирането на капиталистическата система не е рационалното задоволяване на обективна потребност, а актът на продажба, който поражда печалбата.
Тъй като капиталът е частен, проблемът се задълбочава с факта, че всяка печалба се отлива от публичният обем средства в частни ръце, което налага т.нар. брутен вътрешен продукт непрекъснато да нараства, за да попълва отлетите обществени средства. Както показва Т.Пикети, общата печалба на капитала винаги надхвърля икономическият растеж. С други думи, за да съществува тази система, е необходимо не само да се поддържат непрекъснати продажби независимо от потребностите, а те трябва постоянно да се увеличават. Ще оставим последиците от очевидната обреченост на подобна система, затворена най- малкото до границите на собствената ни планета, за да се върнем към въздействията на самия механизъм.
Императивната необходимост от продажби предопределя формиране на непрекъснат натиск върху членовете на такова общество да купуват. Постоянният отлив на средства към нищожен брой частни портфейли предопределя нуждата от въвличане в продажбите на нови покупатели, или експанзия към нови и нови пазари. В периода на Студената война, единствено поради принудата на идеологическата заплаха, процесите на непрекъснато прехвърляне на средства към демографски нищожната група олигарси на запад, бе донякъде обуздаван от държавните регулации, за да бъде осигурявано относително благоденствие на мнозинството. В действителност и тези регулаторни корекции далеч не бяха достатъчни, като прозорецът на златните няколко десетилетия на запада бе осигурен основно на гърба на т.нар. Трети свят. От своя страна новите авторитарни диктатури на изток, които използваха комунистическата идеология единствено като флаг, под който да властват над обществото, обезвластили напълно мнозинството в пълно противоречие с принципите, които ги бяха поставили на власт, трябваше да му подхвърлят нещо в замяна на отнетия дял от участие в управлението и това бе потреблението. Влизайки по този начин в икономически схеми, които противоречат на собствените им принципи и не са съобразени с тях, те подкопаваха своите устои, макар дори и това да не бе фатално.
В услуга на осигуряването на непрекъснат цикъл на продажби, още в началото на ХХ-ти век, започнаха да се разширяват възможностите на комуникационните средства – радио, телевизия и вестници. Стана възможно посланията с относителна лекота да се разпространяват до огромен брой хора. Тези възможности бяха разпознати първо от Гьобелс, който осигури възможност на практическо всяко семейство в Райха да разполага с радиоприемник, така че пропагандата да достига до сърцето на всеки германец. Много скоро политическата функция на масовите медии се претвори в комерсиална, като използвайки концепциите на Фройд за движещите ирационални мотиви на поведението, бързо се превърна в поток от чувствени обещания, които не се базират на обективните характеристики на продукта, и без всякаква истинска връзка с реалните потребности на клиента. Хлябът се продава като обещание за семеен уют, бирата като обещание за приятелство, цигарите – като обещание за свобода!
„Рекламата продава“
е първият елемент на тази икономика, така че между 9 до 40 процента, а в някои сектори до чудовищните 75+, от стойността на продукта е предназначена да покрие разходите за маркетинг. Ако някой ви заговори за демокрация, просто му посочете където и да било наоколо. Никой, или поне огромното мнозинство от хора, активно не желаят да виждат реклами. Хората си плащат, за да не виждат реклами. Инсталират си целенасочено приложения, които да блокират рекламите. Предпочитат продукти, в които няма интегрирани рекламни елементи. Ненавиждат рекламите. И то дори без да осъзнават, че без тях биха заплащали много по- ниска цена за продукт или услуга. В същото време цялата градска среда, всеки вестник или сайт, всяко предаване, клип, приложение, всяко място, където може да се предположи наличие на човешко същество, е заразено с натраплив рекламен детайл. Що за демокрация е тази, в която обществото активно не желае нещо, но то му бива наложено непрекъснато? Поради същността на системата, рекламите са важен елемент за нейното съществуване, но името на тази система очевидно не е демокрация. Освен като просто ирационално обещание, рекламата нерядко е и откровена лъжа. Само за пример – такава лъжа са представлявали уверенията на лекари, че цигарите не вредят здравето, на диетолози, че храненето в McDonalds е полезно за здравето, през последните десет години, че бутилираната вода е по- полезна за здравето от чешмяната и още безброй други, разходите за които, макар да не фигурират в официалните 9-40%, също са за сметка на потребителя и неговото здраве. В последният пример може да проследим и следващият елемент на капиталистическата икономика:
Формиране на потребност
– внушаване на несъществуваща потребност, която да осигури възможност за покупателен цикъл и продажба. Широко разпространена е легендата, че търсенето определя предлагането – може би донякъде валидно предположение за капитализма преди манипулативните възможности на споменатите медийни средства, но безкрайно далеч от съвременността. Ще бъде излишно да се спираме на хилядите ненужни вещи на модерната ни среда, може да хвърлите поглед наоколо в собствения си дом, но един ще бъде сполучлив преход към следващият елемент – през 1920-те години, развитието на производствени технологии прави възможно производството на много по- големи количества облекла, както и лесната промяна на дизайна. Възниква въпросът как да бъдат накарани хората да купуват толкова много дрехи. Маркетингът започва активно да насърчава хората да повярват, че така „изразяват себе си“, своята „уникалност“, настроение и нагласи. Популяризират се непрекъснато променящите се „модни тенденции“ и рекламните кампании обещават „актуален“ стил и социална принадлежност само чрез новите модели на облекло, създавайки изкуствената нужда за редовна смяна на гардероба, дори ако състоянието на дрехите им не изисква подобна замяна. Подобна стратегия се прилага и спрямо домашните уреди, където все по-модерните форми и възможности трябва да отразят представата за Идеалният Дом, подтиквайки собственика към постоянна замяна, макар старите все още да функционират добре. С отлива на средства към малцината, обществото се налага да бъде малко по- активно принудено да пристъпва към подобни обновления, с помощта на
Изкуствено съкратеният експлоатационен срок
Няма да говоря за печално известната електрическа крушка, олицетворение на тази порочна практика. Ще споделя нещо, което ме порази преди много време, когато посетих един исторически музей. Екскурзоводът обясняваше особената кройка на женската риза, която позволяваше извънредното разпускане или пристягане в кръста. Предназначението му е било жената да може да разшири ризата, когато е бременна. Такава риза всяко момиче си е изтъкавало самичко на 10-12 годишна възраст и с нея е прекарвало целият си живот. С нея жената се е омъжвала, раждала деца и лягала в ковчега. Това е била нейната риза в пълния смисъл на тази дума. По подобен начин майката е изтъкавала дрехата на своето момче, преминаващо с нея всички перипетии на своя живот. Искам да обърна внимание, че тези хора не са прекарвали времето си облегнати на някой стол в офиса под грижите на климатика. Прекарвали са го в непрекъснат труд, пот и кръв. Дрехите са се перяли при това изключително агресивно – с бухалки и много търкане в камък и дърво. Изглежда странно, че днес ризите ни се скапват за няколко сезона – силно казано, понеже те далеч не са ежедневни, а с доста разредена употреба на една и съща. Дори не спим с тях, за разлика от нашите прадядовци. Ще спомена и найлоновите женски чорапи – предизвикали са истински фурор, когато са ги изобретили – хората са дърпали колите си с тях! Преди да бъдат пуснати на пазара обаче, инженерите са били натоварени със задачата да отслабят материала. Дори и с коригираните антикачества, маркетингово натрапената потребност е довела до найлоновите бунтове, а производителят Du Pont е бил подведен под отговорност за създаване на умишлен недостиг с цел повишаване на цената. Един перфектен бизнесмен по Питър Тийл, умело използващ всички възможности на капитализма, включително
Монополът
Не може да се отрече, че при първоначалното зараждане на определен тип производство или услуга, е налице етап на конкуренция – именно това има предвид Тийл, като насърчава на този етап иноваторът да бъде толкова агресивен, колкото е възможно, че да не допусне изобщо появата на алтернативи на своя продукт или услуга. Когато такива все пак възникват, утвърденият вече монополист, трябва да бъде в състояние бързо да ги ликвидира, тъй като е натрупал достатъчно ресурси от мащаба. Макар да възпява идеята за „справедливата“ стихийност на „свободният пазар“, капиталът никога не е бил дотолкова безумен, че да я допусне в действителност. Проблемът е, че ирационалността на процесите бива заместена от ирационалност на целта, а тя е само една – печалбата. В логичния завършек на този път, светът е такъв, какъвто го познаваме: съществуват CocaCola и PepsiCo, Windows и Apple, Verizon или Yettel, Vivacom и А1, Google, Meta, Visa и MasterCard, Samsung и iPhone, Amazon, Kaufland/Lidl и Billa.. едва ли е необходимо да продължаваме: един, двама, или няколко основни компании, които притежават даден сектор, картелно преборващи всяка пазарна ирационалност, несигурност, или излишен разход. Днес никой дори не си прави илюзията, че може да създаде успешна компания, надява се на успешен стартъп, който да бъде продаден на добра цена – наясно е, че не може да се конкурира с мегалодоните, които разполагат с ресурсите на мащаба, средствата за колосален маркетинг, патентните и лицензни права. Тези колоси поглъщат всичко, което им се струва перспективно, а зад всички тези големи имена от различните сектори, стоят все същите малобройни инвеститори, погълнали глобалните средства. В края на всяка игра на Монополи някой е събрал при себе си всичко и играта се изчерпва. Последиците от това, на които станахме непосредствени свидетели, ще сведа до две основни положения:
Качеството няма значение
Качеството на стоките и услугите
при формиран монопол, естествено губи своето значение – достатъчно е да се поддържа някакъв минимум. В действителност в повечето случаи качеството е направо целенасочено занижено, в съответствие с изискванията за съкратен експлоатационен срок, осигуряващи оборота. Напоследък под влияние на обществената съпротива (про форма) в ЕС бе приета разпоредба против такова умишлено съкращаване – на практика това ограничава само най- грубите форми като софтуерно програмираното прекратяване на работата на електронен продукт, механично отслабени детайли и т.н. В същината си тази практика е напълно неуязвима, защитена с претекстите за иновативност, дизайнерско решение, технологично решение, икономична цена и т.н. Предвид на внушената идея за мода и осъвременяване, самите потребителски претенции в това отношение са така или иначе скромни. С отпадането на значението на качеството на стоките и услугите,
Образованието също престава да бъде от значение.
Тъй като всяко развитие и подобряване на качеството е в пряка зависимост основно от творческите и интелектуални (в пълния смисъл на думата – способност за пълноценно обективно осмисляне) способности на разработващите, отпадането на необходимостта от подобряване или дори поддържане на качествено ниво, прави ненужно изграждането на пълноценно образовани членове на обществото. Напротив – способните на адекватна интерпретация на действителността биха представлявали пряка заплаха за настоящата система. Имунизирани срещу плоският пропаганден апарат, те биха разпознали патологичният характер на последната и евентуално биха застрашили нейното съществуване. За покриване нуждите от работна сила (физическа и умствена) е достатъчно усвояването на чисто инструментални умения (физически или тясно специализирани интелектуални), което и представлява съвременната действителност. Така, освободена от основното си задължение, образователната система може да се фокусира все повече в чисто идеологическите си функции, а академичните длъжности да попадат в разпределяеми квоти, в които постиженията и приносът са без всякакво значение, заменени от принадлежността към определена девиация или малцинствена група. България в частност, все още драстично „изостава“ в това отношение, като тези среди се определят от чисто политически, а не идеологически критерии. Да речем, членовете на академичния съвет на СУ са напълно наясно, че вече са абсолютно неадекватни на изискванията за модерност. Непринадлежащи към малцинствена група, недемонстриращи ексцентрични полови принадлежности, лишени дори от драстични телесни недъзи, те болезнено усещат несигурността на своите позиции, към които са очевидно силно привързани. В отчаяните си опити да ги запазят възможно най- дълго, те натрапливо държат да демонстрират своята политическа вярност, например с Декларация, че се разграничават от личното мнение на проф. Д.Григорова. Дали СУ не е вече политинститут? Очевидно да, но едва ли тези напъни ще спасят безнадеждно изоставащите от съвремието си политпреподаватели. Бездруго „науката“ у нас от тридесет години е превърната в специфична публицистична форма, изчерпваща се с превода и адаптацията на чуждестранни разработки. Говорейки за политика, несъмнено днес
Качеството на политиците няма значение
което се определя от факта, че политическият живот е отдавна приватизиран и монополизиран от малобройната олигархична върхушка. В условията на монопол липсват алтернативи и съответно необходимост от лични качества на политиците. Едва ли някога е имало подобна клоунада, дори споменаването на чийто състав, вече буди усмивка: Б.Джонсън, Е.Макрон, Д.Тръмп, Х.Милей.. Що се отнася до „ръководният“ лидер – Д.Байдън, не мога да съзра нищо друго освен директна демонстрация на безкрайна арогантност от страна на олигархията, която открито манифестира, че е в състояние да коронова и Инцитатус, а всички ние покорно ще го приемем. Съществува и група, която не сме способни да приемем с усмивка и която действа активно на териториите, които все още се разработват. Ще спомена възпитаника на СИФ Д.Трюдо, в чието правителство култивираните в Young Global Leaders са 75%. Очевидно Канада бе трън в очите на „елита“, който изискваше по- драстични мерки. Наистина е поразително какво коренно преобразуване на страната бе постигнато само за няколко години. От един почти-образец за социална демокрация, бе претворена в квазиполицейска диктатура.
Едва ли са мнозина тези, които все още наивно допускат, че каквото и да било политическо решение се взема от правителствата – тяхната роля се доближава и почти се слива с тази на пропагандните средства за масова информация и фактчек представителствата. Съответно доказателство за здравия разум на обществото е и избирателната му активност.
Втората основна последица на новата икономическа парадигма може да наречем
Мъртва точка
в която печелившият играч на Монополи желае да увековечи своя успех, замразявайки тази игра в състоянието, в което е, в една непрекъсната вековечност на своята победа, пред която не предстои нищо повече. След като в следствие на естествените закономерности на капитализма, всички ресурси вече са се отлели в ръцете на нищожното малцинство, то не желае нищо друго, освен да наложи окончателността на това състояние. То няма никакво намерение да продължава играта, която е изчерпала своите възможности, иска единствено да я запази в това състояние навеки. Разполагайки вече с всички ресурси и притежавайки пълен контрол над тяхната циркулация, то желае да убеди останалите, че това е съвършеният завършек на самата История и да предотврати каквато и да било промяна.
Тъй като на този етап не само основната част от средствата са усвоени от олигархията, но също така и пълният контрол върху тяхната динамика, по- нататъшното натрупване не представлява интерес – то е завършено. Поради това става възможно неограничени обеми от средства да бъдат пренасочени за изпълнението на идеологически цели – създава се удобната форма на НПО. С цинизма, с който някога Буш реши да даде на военната си агресия в Ирак името „Безкрайно Милосърдие“, олигархията обикновено определя своята идеологическа мрежа като „филантропска“. С оглед на конкретните цели, тези организации оперират безпрепятствено в глобален мащаб без да се натрапват особено в общественото полезрение, за разлика от сходните с тях приватизирани правителства. Наблюдавайки събитията в момента в Грузия, която вероятно би трябвало да се превърне в нова Украйна, с любопитство може да научим, че на нейна територия действат 25 000 НПО – по едно на всеки 150 души, включително децата. Респектираща кампания.
Идеалите, в каквато и да било форма, се заличават от представите на публиката. Не се преследва идеята за постигане на по-добро общество, както например социализмът афишираше своя стремеж към комунизма – то вече е осъществено и всички политически процеси се изчерпват с контрола и дребните корекции на неговите механизми. Това социално съвършенство е присвоило една дума – „демокрация“ и ако съществува някакво по- нататъшно „развитие“, то не касае празнината зад тази дума, а налагането й, доброволно или принудително, във всяко кътче на планетата, където все още съществува някоя „изостанала“ страна. Личностните идеали – героите, се изчерпват до фигурите от световете на Марвел и Хари Потър , чийто посредствени, прозаични, а често и напълно отрицателни черти, са съчетани с мистични, неподвластни за придобиване чрез човешка воля, усилие, дисциплина и усърдие качества, които именно ги определят като Герои: безполезно е да се стремите към победа над недостатъците си – идеалите ни изобилстват с такива и това не е проблем; безполезно е да търсите отговор защо „елитът“ е определен като елит – произходът на суперсилите е свръхестествен. Публичните медии не предоставят еталон за поведенческа или дори езикова култура – държанието и заглавията са максимално профанизирани, дори просташки, за да затвърдят представата, че публиката е точно такава, каквато трябва да бъде и не е необходимо да надхвърля себе си по какъвто и да било повод. Живеем в поразителни времена, когато културният човек избягва да посещава театър, защото обикновено ще трябва да изтърпява вулгарни сцени, просташки намеци и идиотски послания, това което прозира от всички тях е „Вие сте съвършени, както е съвършен и светът, в който живеете. Не правете нищо“.
Ако нещо се усъвършенства, това са единствено тези технологии, които позволяват все по-обхватен и цялостен надзор, контрол и манипулация. Възможностите за активно използване на детайлните електронни досиета, манипулация на информацията и ликвидиране на всички мъчително извоювани в историята човешки права, се нуждаят единствено от своя повод, за да бъдат използвани. Нуждаят се от Враг, външен и вътрешен, борбата с когото да ги легитимира, в името на нашата сигурност. Също така олигархичната Русия, ръководена от В.Путин, който според Клаус Шваб някога също е бил възпитаник на Световния Икономически Форум, успя да даде такъв, който успешно да замести вируса в тази роля. И от двете страни на създадената димна завеса, борбата срещу „чуждестранните агенти“ и „дезинформацията“ позволи неподозирани висоти на цензурата, пропагандата, контрола и отнемането на конституционни права. (В момента любопитство буди фактът, че спонсори на пропалестинските студентски протести в САЩ са произраелски финансови групи, които същевременно спонсорират и кампанията на Д.Байдън. Дали не трябва да очакваме, че под предлога за „радикализацията“ на студентските среди, ни предстоят нови мерки за пълно ликвидиране на и без това почти-унищоженото щатско образование?) Ако досега, в противодействието си срещу обществото, „елитът“ се задоволяваше с фрагментирането, насаждането на разделение, лингвистична манипулация и ерозия на морала, то с доближаването до края на играта, методите му стават все по- радикални.
Подобно на послушно стадо, обществото все още се движи в посоката, в която са го подкарали. Смятам, че това е само благодарение на неговото пословично търпение. И то скоро ще бъде изчерпано.
2023 ЗАЛЕЗ