ДОМЕСТИКАЦИЯ

Ако днес отидете до Морето на Спокойствието, ще можете да видите следите от стъпките на Нийл Армстронг. Петдесет и пет години след като ги е направил и дванадесет години след смъртта му. Ще ги откриете и след още петдесет години, а и след двеста и петдесет. Тъй като Луната няма атмосфера, те няма да бъдат заличени практически никога.

Такива са и вашите дигитални следи. Всичко което някога сте написали, харесали, сайтовете които сте посетили, търсенията които сте направили, регистрациите ви, всички електронни писма които сте изпратили и получили, всичко което сте си купили, всички думи които сте казали, всички места и маршрути през които сте преминали, всички ваши снимки и видеа.. Всичко това и много повече ще остане достъпно и съхранено завинаги в дигиталните архиви.

Една част от него е публично открита, като споделеният ви профил и коментари, а другата е собственически открита, като вашите писма, търсения, лични снимки и разговори. Тези данни не са ваши, те са на собственика на сървърите и базите данни, където физически се съхраняват и ще бъдат съхранявани и използвани завинаги, много след като вие и стъпките на Нийл Армстронг сте изчезнали от реалния свят.

Безсмъртието на публично откритите дигитални следи може да донесе неприятни последици за този, който ги оставя, като например да ти бъде отказан достъп до Харвард поради мемовете, които си публикувал преди години в макар и затворена Facebook група. Може да изгубите работата си заради туитове, които сте писали преди десетилетия, а може и изобщо да не я получите тъй като политика на много компании е проверката на социалните профили на интервюираните. Може под въздействието на стрес или травма да направите публична изповед, която да ви накара по- късно да се срамувате, но да не бъдете в състояние да я изтриете, понеже е станала вирусна и е вече споделена безброй пъти. Може в особено състояние да покажете, кажете или напишете безброй неща. Може в своята младост да изградите образ, с който не бихте искали да сте представени пред своите деца. Сама по себе си тази дълговечност на дигиталните следи е антихуманна, тя е несъвместима с живата реалност на човешките същества, с тяхната динамична природа и право да се променят, да променят своите убеждения, поведение, навици, да се разкайват и простеното да бъде забравено. Вероятно в това отношение просто би трябвало да бъдете внимателни, когато правите каквото и да било в дигиталния свят.

Заплахата, за справянето с която ще откриете множество съвети, се отнася до извличането на собственически откритата информация и превръщането й в публично открита. Разбира се може социалните ви профили да бъдат хакнати, някой да пише в тях глупости, да ви откраднат финансова информация, да бъдете шантажирани заради интимна информация и така нататък. Ще научите, че трябва да ползвате сигурни устройства и защитена връзка, да не вярвате на фишинг и вероятно да използвате двуфакторна верификация (последното е в повечето случаи всъщност начин да бъде осъществен още по- мащабен пробив по отношение на придобиването на собственически открити данни). Може да се запознаете с тези препоръки и да имате предвид, че това не е основната заплаха. Малцина ще ви запознаят с нея, а сведенията относно тази заплаха са труднодостъпни именно понеже нейният източник е в самите доставчици на информация.

През последните десетилетия бяхме свидетели на два основни прехода в дигиталния свят, които формираха нови отношения при неговото използване.

Първият преход бе от трансформирането на Google от инструмент за търсене в интернет в инструмент за проследяване на интересите на сърфиращите. Понастоящем Google отдавна не е търсачка, а създател на електронни досиета, набъбнали с цялата история на вашите търсения, с всичката ви кореспонденция помещаваща се в Gmail (и макар че вече не предлага персонализирани реклами на базата на последната, не, Google не е престанал да сканира писмата ви), вашето местоположение, дом и обичайни маршрути (ако ползвате Android), вашите социални интереси и реакции в YouTube, вашите покупки, вашият телефонен номер и имена, вашите снимки, външен вид и този на близките и децата ви, вашият пръстов отпечатък, и ако не е в състояние все още технически да обработи всеки ваш звук, то той най- малкото е старателно съхранен. На пръв поглед разнообразните услуги на Google са насочени към едно – придобиването на възможно най- всеобхватна информация относно всеки един от нас. След първият преход истинските клиенти на Alphabet са не ползвателите на услугите, а рекламодателите, така че вашето електронно досие официално служи за целевия маркетинг на клиентите на компанията. Този преход бе осъществен и при преминаването на Microsoft от операционна система към система за събиране на данни от потребителя й и директното им препращане към сървърите на собственика. Същата дейност извършват останалите деловодители – Meta (Facebook, Instagram and Co), Apple и разнообразните по- малки SaaS. Предполагам всеки е наясно, че целият обем данни за него се събира, съхранява и обработва, създавайки неговият „потребителски“ профил, с цел „подобряване на преживяванията“. Все пак, обща представа за обхвата на тази дейност може да прегледате тук.

Рекламите са досадни, натрапването на мебелни къщи след като веднъж си проявил интерес към холова масичка – отегчително, а затварянето в информационният балон на обичайните ти нагласи – затъпяващо. Но това не е единствената цена, която трябва да платим за подобряването на нашите преживявания.

Вторият преход

на създателите на потребителски досиета е в овластяването над реалният потребител.

Бихме могли да проследим насоката на деловодителите чрез техните разработки. Още от самото начало, при първият скандал с незаконното дигитализиране на целият книжен обем в библиотеките през 2002-а (известен вътрешно като secret books project), основната идея на създателите на Google бе изграждането на „Суперкомпютър“, който притежава и обработва цялото човешко знание (тогава все още терминът AI не се използваше толкова широко). Насъбрали и акумулиращи непрестанно подобен обем данни, Google се нуждаеха от мощен инструмент, който да им позволи успешната обработка и многостранна интерпретация на тези данни. Доколко важно е това за тях? Може да цитираме Памела Самюелсън – „Google никога няма да ни кажат колко им струваше сканирането на всички тези книги. Но има стойности, които са добре известни .. около 30 до 100 долара на книга. Така че, умножете ги по 20 милиона.“ В действителност вероятно понастоящем има над 40 млн. сканирани книги на повече от 500 езика. През 2002-ра, след дот ком балона, когато все още не бяха такъв финансов колос като днес, Google пръскаха милиарди за благородната кауза да направят книгите достъпни за студентите (каквато беше тогавашната им версия). Разбира се, вие можете да решите да се доверите за това на компанията, която незаконно сканира частните wi-fi с автомобилите на Google Streetview (изграждането на които имаше за цел включването на точната локализация в досието на потребителя), за което бе санкционирана с 0.6% от годишния си приход(!), или която извлича личните данни на децата в училище.

Фактът, че OpenAI стана по- известен с разработката на AI се дължи единствено на непрозрачността на дейностите на Alphabet, на факта че тя предпочита да не е напълно известно какво всъщност умее в областта на AI, защото целта й не е да го предлага като продукт, а да го използва. Alphabet би предпочела потребителят да не знае доколко всъщност добре го познава „услугата“. По същият начин компанията инвестира огромни суми в разработката на квантовите компютри – базата, на която се надява AI да може да разгърне още по- мащабно своите възможности. Привидно разностранните разработки в действителност са насочени към една- единствена цел: събиране, обработка и използване на всички данни за всяко действие, интерес, нагласа на всеки индивид на планетата.

Бихме могли да впишем отношенията в капиталистическото общество от XIX – началото на XX-ти век в обхвата господар-роб, където пролетарият поради своето положение е роб не на някой конкретен господар, а на буржоазната класа като цяло. Това са отношения на принуда, на икономическа безалтернативност и пълно лишение от контрол, свобода и права. Съвременните отношения се доближават повече до тези на стопанин и добитък, в които напрежението и конфликтът, породени от принудата са овладени чрез обещанието за „удобство, грижа и сигурност“, от страна на „познаващите ни по- добре отколкото сами се познаваме“. Едно полудоброволно приемане на позицията на скот, в името на „по доброто изживяване“ на самият живот. Напътствани към най- подходящите за нас покупки, най- добрите маршрути, най- правилната информация и най- правилното отношение към действителността.

В името на това удобство, модерният човек е склонен да заяви „аз нямам какво да крия“, влизайки в екзистенциалното шоу на Големия Брат, както и „свободата на словото е без значение, защото аз нямам какво да кажа!“. Той загърбва очевидната нереципрочност на своята публичност, доброволно потъвайки в пълната зависимост от своя стопанин, който притежава, контролира и разпределя ресурсите. В своето одомашняване, той с готовност приема да бъде източник на

Суровина

Използвайки услугите на създателите на досиета, ние захранваме техните бази данни с елементите на нашето поведение, осигуряваме им цялостно познание не само на нашите лични особености и характеристики, но им даваме и възможността за класифициране и обработка на макроравнище. Правим възможно изграждането на прогностични матрици с висока степен на вероятност. Профилирането по десетки хиляди атрибути, позволява с голяма точност да се определи доколко рисков кредитополучател може да бъде един човек, доколко надежден служител би бил, доколко би се заинтересувал от определен продукт, или какъв политически избор би направил на следващите избори. Тук изобщо не става дума за случаите, когато този човек е изявил директно някаква подобна склонност. Става дума за привидно индиферентни особености като например колко стъпки средно прави на ден, с колко души контактува най- много и с каква честота, или дали купува газирани напитки. Тези прогностични възможности съответно могат да осигурят и надеждните методи за оказване на влияние върху конкретни индивиде и групи, така че да осигурят желаното поведение. Google успя да докаже тяхната стойност с практическото си участие в щаба на Обама като през 2008-ма, така и после през 2012-та, а по това време едва прохождаше в уменията си за обработка на събираният материал.

Печалба

С помощта на така изградените прогностични възможности, ние сме предадени на клиентите на създателите на досиета, така че те почти гарантирано да могат да ни продадат продуктите си. Показвайки индивидуализираната реклама на точният продукт в точното време и на точното място, така че да осигурим надеждната им печалба.

и Контрол

Дори само властта върху резултатите от търсенията е гаранция кои впечатления ще станат постоянни и кои ще бъдат мимолетни. Привидно обективната действителност постепенно се превръща в продукт на тенденциозна обработка и манипулация. Тази целенасочена машинация стана особено видима с продукта за генериране на изображения на Google – Gemini AI, който отказа да създава изображения на бели мъже, тъй като бе програмиран да работи идеологически коректно. Резултатите от търсенията представляват резултат от обработката на големи бази данни (съдържание на сайтове) по същият начин, по който генерираното изображение е резултат от обработката на подобни. И в двата случая имаме абсолютно непрозрачна политика на Google по отношение на алгоритъма, с помощта на който се интерпретират данните. В случая с Gemini резултатът просто бе, така да се каже, по- очевиден.

Грубата цензура е пряка, на базата на парадигмата за „фалшивите новини“ и „дезинформацията“, където просто се изтриват канали, акаунти или се изключват от търсенето сайтове, понякога направо ръчно, понякога автоматично на базата на наличието на ключови думи в съдържанието като „covid ваксините са опасни“. По- финият начин е чрез преднамерено класиране в резултатите от търсенията, което предопределя достъпа до и привидната ценност на съдържанието.

Познанието за даден човек включва разбирането на неговият характер, мотивации, емоции, преживявания и поведение. Това включва както видимите черти на неговият характер и поведение, така и фактори като вътрешни страхове и желания, които могат да бъдат скрити от обикновеният наблюдател, но се разкриват чрез далеч по- интимни действия като търсенията в интернет, четените статии, предпочитания, гледаните клипове, харесванията и абонаментите. Познанието за неговите вярвания, страхове и нагласи може лесно да бъде използвано за манипулиране на мислите и убежденията, когато същевременно имаме контрол върху подаваната към този конкретен човек информация. Когато се познават емоционалните слабости или уязвимост, може да се използва тази информация, за да бъдат провокирани определени емоции и поведение и да бъде с лекота тласнат конкретният човек към желаното действие. Още през 80-те Спирос Симидис очерта основната заплаха на информационното общество: „Личната информация все повече се използва за налагане на стандарти на поведение. Следователно преработката на информацията се развива в основен елемент на дългосрочни стратегии за манипулация, които целят да моделират и да приспособяват индивидуалното поведение„ – „Reviewing Privacy in an Information Society“

Ако даден човек бъде идентифициран като твърде рисков за интересите на стопанина и се окаже невъзможно да бъде информационно превъзпитан, то спрямо него без затруднения могат да бъдат предприети конкретни по- твърди мерки. Всеки добитък е старателно маркиран и определен в реалният свят със своето текущо местоположение, имена, телефонен номер, снимка, дом и банкова сметка.

Първо е било одомашнено кучето, днес правителствата са отдавна приватизирани, а Alphabet, Microsoft и останалите са дълбоко свързани със специалните служби с грижа за нашата сигурност. Под впечатлението на илюзията за „демокрацията“ неколцина са под грешното впечатление кой е властта в тези взаимовръзки, но смятам за излишно да се преструваме на наивни. На върха на глобалната олигархия са именно Microsoft, Alphabet, Apple, Meta, заедно с Visa, MasterCard, Amazon и дълбокият банков сектор. Държавните политики и икономическите правила се диктуват пряко от тях чрез дъщерните им правителства и политици, отгледани в хранителната среда на Young Global Leaders. Единственото усилие, което се налага да направят при провеждането на своите интереси, е свързано с досадните остатъци от обществено овластяване, рудиментите от революционните движения в началото на XX-ти век. Последните се оказват толкова упорити, въпреки унищожаването на политическият живот и режисираното фрагментиране на обществото, че вече се квалифицират като „заплаха за демокрацията“. Налагат се катализатори на желаните промени като заплахите за сигурността пред лицето на военна заплаха, или пандемия.

Още от Сноуден сме наясно, че всяко Windows устройство е прозорец към нас, че неговите камери и микрофони ни наблюдават дори, когато устройството е изключено и някъде там може да има отруден човечец, който се взира как си пием чая, преобличаме се, или спим. Мисля, че скандалът тогава мина толкова безболезнено заради „проблемът с надзирателите“ – всеки си дава сметка, че за да наблюдаваш огромен брой хора, са ти необходими огромен брой надзиратели, а това е технически непостижимо, така че шансът да следят точно теб е минимален. Понастоящем AI напълно разрешава този проблем, притежавайки възможностите за обработка, класификация и интерпретация на огромен обем характеристики. Рано или късно телеметрията, която Windows непрекъснато изпраща и която се съхранява, макар и необработена, ще бъде използвана със задна дата. „Кучето“ безпроблемно ще се справи с всеки системно неудобен, пример беше запорът върху сметките на протестиращите в Канада. Дългосрочно всеки може да бъде маргинализиран като изгуби работата си, не бъде приет на такава, не получи подходящо образование, бъде злепоставен публично, публикациите му бъдат свалени като дезинформация, или му бъдат създадени безброй правни проблеми. Демонстрация на тази мощ беше изтриването на социалните профили на действащият президент на САЩ, Д.Тръмп – изолирайки го напълно от обществото, нещо което е напълно невъзможно за който и да било съд или институция. Колкото по-отрано, превантивно бъде идентифициран евентуалният неудобен, толкова по- добре. Дори по косвени, на пръв поглед безобидни характеристики, потенциалният системен враг може да бъде разпознат и неутрализиран навреме, за да не смущава покоя на стадото.

Цифровата самоличност, която ЕС бърза да въведе не е нещо, което предстои да се изгради. Тя е констатация на вече съществуващите електронни досиета, които притежава всеки един от нас: един все още неофициален „социален рейтинг„, формиращ тотален контрол, както никога преди.

Приближаваме се много бързо към свят, в който нашите деца няма да могат да направят нищо без съдействието на виртуалният си асистент, с който са отраснали, който ги познава по- добре от самите тях, с когото са в непрекъсната връзка и който с мъдрите си съвети ги напътства във всяка сфера на техният живот. С грижа за тяхната сигурност и безопасност ще отговаря на всеки техен въпрос, ще ги предпазва от опасности, измами и невярна информация, ще ги закриля от неправилни постъпки и от неправилни мисли. Ще осигури едно перфектно преживяване на живота, докладвайки непрекъснато данни за поведението на потребителя към своите сървъри.

През цялата си история Google и Meta регулярно биват уличавани в целенасочено и съзнателно нарушаване на закона (като за това заплащат повече от символични глоби), но хората продължават упорито да ползват техните продукти в името на определено ..удобство. От друга страна Windows не се стреми особено да прикрие повечето от нещата, които върши: те са подробно описани в огромните лицензионни споразумения, които потребителят „чеква“ (Дори само фактът, че тези „споразумения“ в действителност имат сила в съда е озадачаващ. По същността си те са идентични на надраскано на къс хартия заявление, че например, дарявате дома си на еди-кого си. Без нотариус и свидетели, без значение от степента ви на адекватност или моментното си състояние. Постижението тези дигитални „споразумения“ да бъдат легализирани напук на цялата юридическа история и развитие, говори достатъчно за влиянието на заинтересованите компании) – неговите продукти просто са нискокачествени, но въпреки това потребителите продължават да ги използват, заради ..удобства като софтуерна съвместимост например.

^{(Microsoft е просто класически пример на съвременният капитализъм. Базиран на безплатните разработки с отворен код на цяло поколение съвестни програмисти, посветили се на напредъка в софтуерното инженерство, иновацията на Windows бе основно в това да лицензира и направи платен своят продукт. „Гениалността“ на Бил Гейтс се заключи в това да плати някаква сума на малобройните програмисти, след което да започне да продава неограничен брой пъти копията на техният продукт, които се създават с кликването на бутона Copy. „Блестящият му интелект“ се сведе до това да наложи своевременно монопол, купувайки всяка стартираща компания, обвързвайки потребителите със зависимост от съвместимост и изграждайки здрави взаимовръзки със специалните служби. Продуктите им са с пословично ниско качество, единствената функция на Internet Explorer години наред бе чрез него да си изтеглиш Mozila Firefox или Opera, Windows Defender – да бъде изключен, поредицата е безкрайна. Със своят монопол и ликвидирането на всяка зараждаща се конкуренция, тази компания е задържала развитието на софтуера в нейната област с десетилетия. Те не просто нямат обществен принос в какъвто и да било смисъл – това е класически паразит, акумулиращ огромни финансови ресурси и стопиращ прогреса. Като в някакъв цирк на абсурда, отвреме – навреме Уилям Гейтс, който е специалист единствено в спекулативната монетизация, се появява да даде препоръка в областта на медицината или агрономството, а някаква възторжена публика му ръкопляска в захлас. Аз не зная защо изобщо някой ползва Windows вместо например Linux, особено след v7, освен заради минималната доза удобство и навик.)}

Какво да се прави?

Дигитализацията е факт и сама по себе си тя не е добра или лоша, подобно на кухненският нож. Проблемът който електронните досиета създават не може да се реши законодателно, това не е проблем просто на монополите или погазването на съществуващите разпоредби. Проблемът е системен и се корени във всяка форма на елитаризъм бил той финансов, или политически. Всяка власт трябва да се върне в обществото, от което на думи произлиза. Докато ресурсите (материални, информационни) се контролират от малка група частни интереси, те винаги ще поставят всички останали в подчинение, все по- тотално с развитието на технологиите, които са само инструменти за постигането на личният им интерес. Капитализмът не може да бъде опитомен, той винаги ще достига до принципа на апостол Матей: „всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;“. Интернет бе създаден като децентрализирана мрежа, той трябва да се превърне отново в такава. Тогава дори ако някаква лична информация случайно се превърне в публична, без наличието на властови отношения, това не би представлявало особен проблем. Дори и да знам какви са интересите на Лари Пейдж и какви са неговите страхове – какво от това? Аз не разполагам с никакви лостове, с които да повлияя на неговия живот и развитие.

С неизбежното ескалиращо изостряне на социалното и икономическо неравенство, което вече взема екстремни размери, основният фокус ще се насочва все повече към контрола. За ускоряването на процесите в тази посока активно се използват похватите на външната „заплаха“ и в този контекст е наивно да смятаме, че което и да било представителство на съвременната власт би било заинтересовано да прекрати военният конфликт в Украйна. Напротив – то ще стори всичко възможно да го поддържа колкото е възможно. В котела на борбата с дезинформацията и сигурността ще бъдат сварени окончателно всички остатъци на общественото овластяване.

Единственият шанс е те да бъдат пълноценно използвани, докато все още съществува такава възможност, за да бъдат извършени радикални социално- икономически изменения. Уви, за момента не изглежда да има нито такава публична нагласа, нито подобно политическо представителство. Ще се наложи да бъде изпита цялата чаша на настъпващата нощ, преди да се роди волята за пробуждане.