Wonder Bread – хлябът-икона на петдесетте и шестдесетте в САЩ. Приготвен от най- рафинираното брашно, снежнобял както никога преди, обогатен със захар и мек като памук. Най- вкусният хляб който някога сте опитвали, завладява пазара за десетилетия и се превръща в задължителен асортимент във всяка голяма верига и квартален магазин.
С течение на времето обаче се оказва, че тъй вкусният хляб не е толкова полезен, даже напротив. Потребителите се връщат към употребата на пълнозърнест. Производителят на някога емблематичната марка обявява фалит през 2012-та.
Съвременният човек си изгражда представа за света, информира се и общува основно чрез социалните медии. Хронично хиперактивен, в безспирна надпревара с многобройните си ангажименти и удовлетворяването на безчислените си, новоформирани прищевки, той прелиства потока на публикациите, поставя тук-там своят одобрителен like или пък dislike, реагира с емотикон и се абонира за поредния автор, спечелил интереса му, увеличавайки вече придобилият огромни мащаби свой поток. Междувременно преглежда удобно предоставената му реклама за продукта, към който в момента проявава интерес. Купува го, или не и се завръща към „информационният“ поток. Не е в състояние да прочете твърде дълга статия – с досада скролва през нея, опитвайки се да нацели най- същественото и продължава нататък. Вниманието му привличат кратките мотивиращи, забавни или изпълнени с мъдрост мисли, разположени върху впечатляваща картинка и той бърза да ги „сподели“. Вече изобщо не е склонен да изчете информацията, гледа я или по- скоро я слуша във видео или тв каналите, докато върши своите си задачи, шофира или се занимава с домашните си любимци, удобно заменили потомството му. Живее с представата, че е много по- добре информиран от предходните поколения и придобива много по- широка и обхватна представа за действителността. Консумира я обилно под най- рафинираната, лесносмилаема и обогатена с вдъхновяващи цитати форма.
Ще му е нужно известно време, докато осъзнае че това не му е било особено полезно.
Разпокъсаността на информацията,
възприемането й под формата на отделни фрагменти, често без особена връзка помежду си, неподредени и тематично различаващи се, води до повърхностно разбиране и прави невъзможно осмислянето и реалното запаметяване. Без контекстуалното й свързване с познанията, които вече притежаваме, е невъзможно да задържим тази информация. По- скоро си създаваме един когнитивен фон, подобен на настроенията, създаващ обща тенденциозност при интерпретацията на света, формиращ някаква неясна позиция, която обаче не бихме могли смислено да обосновем. Изграждаме си теза върху плаващи пясъци и това ни прави податливи лесно да сменим възгледите си при първият по- агресивен натиск. Огромната част от поетото се превръща в несмлян паметов баласт, който се изхвърля от паметта ни преди още да е свършил денят.
Пасивното
възприемане от екрана на телевизора или от света на YouTube затормозява вътрешната обработка на информацията, води до повърхностно разбиране, затруднява усвояването и схващането на ключови аспекти от нея. Постъпващите външни стимули потискат умствената дейност и истинското осмисляне. Бидейки несъмнено полезна за усвояване на практически умения, като форма за споделяне на данни и информация, аудио-визуалната е по скоро във вреда и би могла да бъде единствено съпътстваща. За съжаление именно тя се наложи като основна такава в модерните времена. Дигиталните платформи за обучение и информираност изкушават именно с пасивното поемане на информация, заставайки на един фронт с методиките за „научаване“ по време на сън и отслабването без усилия.
Схематизация на преживяванията
Невзрачният свят на реакциите в социалните мрежи постепенно, но неизбежно се интернализира във вътрешният свят на ползвателите им. Многообразието на отношенията в реалният свят, изтъкани от нееднозначност и понякога противоречивост, се свежда до няколко плоски полюсни реакции, приучавайки към прости решения на Гордиевият възел на действителността. Възможностите за нюансираност и комплексност изтъняват, а многопластовата човешка личност се сплесква под натиска на предефинираните реакции до двуизмерна, канализирана фигурка. Схематизираните безлични емотикони, които би трябвало да предложат изразно „богатство“, изземват естествената непринуденост и освобождават от необходимостта да интерпретираме сигналите на събеседника и да отправяме нашите собствени. Илюзията за хиперсоциализация в постоянно общуване с множество „приятели“, всъщност извежда личността по- близо до съществуване в тълпата, отколкото до човешки взаимоотношения. Тук тя трупа не интелигентност, а посредственост, а чувството за отговорност драстично намалява.
Капсулата
в която постепенно се потапя ползвателят, съзнателно или несъзнателно ограждайки се с „приятели“ и „групи“, които са позитивно настроени към неговите особености, постепенно го изолира от адекватната представа за себе си, какъвто е. „Разпознавайки“ интересите и нагласите му, следящата машина на Google, Meta, и която и да е, удобно му предлага „информацията“, която им съответства, потапяйки го още повече в илюзорния свят, който сам си е създал. Насърчаван от позитивните реакции на групите, с които се е обградил, неразпознаващ слабостите си, раздул егоцентризма си в пълно съответствие с позитивистичната и „утвърждаваща“ съвременна психология, той е вече неспособен на компромиси и сблъсъка с реалния живот го води до напрежение, раздразнителност или депресия. Самоподдържащият се цикъл от идеи и становища, в които е затворен, го е направил неспособен на дискусия, той категорично заявява крайни и едностранчиви твърдения, които не счита за нужно да обоснове и с презрение или ненавист отхвърля тези, които не им съответстват, без да остави каквато и да било възможност за диалог.
В зората на дигиталният свят, елементите в него бяха символи, които да препращат към техните аналози в реалният. В много отношения той е полезен за тези, които са израснали в истинският, опознали са го в дълбочина и са се развили в него. За тях неговите изразни форми са просто алюзии, а съдържанието – съпътстващо същинското опознаване. Но какво е отражението му върху тия, които растат в „модерното“ общество, които възприемат виртуалната среда като равнопоставен или дори преимуществен източник на информация и общуване. Които трудно се разделят с телефона си, за които всеки впечатляващ пейзаж е чудесен фон за поредното selfie и за които Facebook е основната медия. Под аз-образа на Übermensch се свива двуизмерен, комуникативно осакатен и с егоистичен обезитет рудимент. Един ограбен живот, който не е имал възможността да се развие, да опознае себе си и да даде плодовете, на които е бил способен. Изтръгването от тази среда е екзистенциална необходимост и отговорност на всеки.
2023 ЗАЛЕЗ