Fata Morgana е специфичен тип мираж, който се предизвиква от разместване на слоевете на атмосферата, така че те се подреждат обратно на нормалното си състояние. Разположеният значително по- топъл въздух над по- студен повърхностен, действа като леща и може да създаде поредица от изкривени и повтарящи се отражения на истинските обекти. Зачестяват случаите, когато световното надмощие на икономическата власт над политическата предизвиква серия от миражи на Белия Дом, способни да впечатлят лековерните наблюдатели.
През последните няколко месеца стана повече от очевидно разминаването между отношението към ескалацията на войната в Украйна от страна на политическото ръководство на САЩ и това в редица страни от Западна Европа. САЩ показаха ясно, че няма да подкрепят премахването на ограниченията за използването на американски оръжия. Можеше да се забележи наличието на определено разногласие и дебат в средата на политическите кръгове, например изразител на по- агресивен тип политика бе А.Блинкен, но консенсусът и официалната политическа линия останаха непроменени. Снощното внезапно решение за условно вдигане на забраната бе учудващо, но ясно може да се определи като извършено „под натиск“.
Но ако „Вашингтон дирижира западните държави“, то кой упражнява натиска?
Ще ви върна до 2019-та година, когато бе подписано едно споразумение между Световния Икономически Форум и ООН, чийто текст никога не се появи документално на официалната страница на ООН, там само бе отбелязано неговото сключване. За сметка на това може да го открием на сайта на СИФ. Визията за това сътрудничество от своя страна се базира на един доклад на същата организация, посветен на „Укрепването на Международното сътрудничество в един по-независим свят“. За щастие все още може да го открием в интернет архива. Този доклад отбелязва факта, че „ефективният обхват на мултинационалните корпорации, като де факто институции за глобално управление отдавна надминава операциите на системата на ООН. … Мултинационалните корпорации и организациите на гражданското общество трябва да бъдат признати като пълноправни участници в глобалната система на управление, а не само като лобисти“ Така че този, така или иначе обективен факт, следва да бъде официализиран като „нова форма на глобално управление. Групи на „множество заинтересовани страни“, „публично-частни партньорства“ или „коалиции на желаещите и способните“, трябва да поемат водеща роля в справянето с нерешените глобални проблеми“ Според доклада „Проблемите могат да бъдат решени по-бързо, без колебливи правителства и несъгласие в гражданското общество.“ – тоест без досадните демократични пречки като изборност, обществена дискусия, прозрачност и контрол! В крайна сметка „мултинационалните компании вече няма да са извън портите, а ще влязат в трансформираната система на ООН като равни или дори повече от равни партньори„. Не бихме се учудили, че генералният секретар на ООН Антониу Гутериш се въздържа от предварително представяне на споразумението на държавите-членки за обсъждане и гласуване. Неговото сключване предизвика остра публична съпротива и отвореното писмо за неговото прекратяване бе подписано от повече от 200 организации. Без това да произведе някакъв ефект, разбира се.
Не бива да подминаваме и факта, че Д.Тръмп изигра активна роля за сключването на това споразумение. Това би могло да ни изясни причудливият факт, че пропалестинските протести, които избухнаха първо в САЩ бяха щедро финансирани от фондации на Джордж Сорос и Рокфелер, съсипвайки репутацията на Д.Байдън и създали му прозвището Genocide Joe – очевидно Доналд работи много по- добре за интересите на глобалистите. Фактът, че разпространителите на идеята за призрачният образ на fata morgana са същевременно същите, които внушават неадекватната идея за положителният ефект от евентуален успех на Тръмп на изборите, прави съмненията за наличие не просто на глупост, а на пряка обвързаност от тяхна страна с пипалата на глобалния „елит“, още повече че евентуалното им овладяване на локалната власт напълно съответства на плановете на този „елит“.
Връщайки се на споразумението, трябва да сме наясно, че то също просто официализира един вече съществуващ факт на дълбока обвързаност на ООН с частният и корпоративен бизнес. Още през 2015 бе публикувано тревожно проучване на този задълбочаващ се проблем. В неговото ядро стои създаденият през 2006-та Отдел за партньорство на ООН и Фондът за международно сътрудничество, чрез които частният бизнес налива пари в организацията често по не особено прозрачен начин. Не е учудващо, че през 2016 г. най- големият дарител на фонда бе фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.
Ако трябва да си обясним очевидната загуба на влияние на САЩ като политическа сила в организации като ООН и НАТО, би било добре да обърнем внимание именно на тези „тихи“ преустройства от последните двадесет години. Истината е, че страната не е в икономическа, нито във военна, нито в политическа криза (макар подобни очевидно да предстоят, но като следствие, а не причина за наблюдаваните процеси). Загубата на авторитет очевидно не произхожда от дейността на основният й съперник – Китай. Така че явно става дума за процеси, инциирани именно от силите, които овладяха международните организации през последните десетилетия финансово и идеологически. Преди края на Студената Война те използваха САЩ като щит за налагане на своите интереси, но след като овладяха капиталовите, информационни и стратегически ресурси на глобално ниво, почувстваха остра необходимост да могат да действат „без колебливи правителства и несъгласие в гражданското общество„. След като стана очевидно, че въпреки тяхното влияние в международните организации и отделните правителства, обществото не е склонно да приеме новият дневен ред покорно, изглежда се възприе нов план за дестабилизация, контролиран хаос и военни конфликти в глобален мащаб, които да направят приемлива идеята за въдворяването на Нов Световен Ред, който да върне „мира“ и благоденствието.
Въпреки, че САЩ в момента не е в състояние да се ангажира с участие в няколко военни конфликта, бива притиснат да го стори. Въпреки че НАТО признава, че не е в състояние да защити източната си граница, тласка конфликта в Украйна към ескалация. Кои са най- активни публично в тази линия?
Young Global Leaders е проект на СИФ, който цели да „обучи“ или индоктринира тези, които притежават „визията, куража и вдъхновението за осъществят позитивни промени в света“. Обучението протича в шестгодишен курс, в края на който „студентите“ получават своят сертификат. Очевидно СИФ притежава изключителен талант да предвиди потенциала на своите възпитаници, тъй като в последствие те се превръщат в главни изпълнителни директори на корпорации от Fortune 500, в лидери на значими неправителствени организации, в обществени фигури в гражданското общество и политически дейци. Сред завършилите ще открием А.Меркел, Т.Блеър, Дж.Трюдо, С.Куртц и
Емануел Макрон и Аналена Бербок. Дали, както твърдят теоретиците на миража, „посолствата“ дирижират Франция, правейки я изпълнител на политическата воля на САЩ, или участникът в „най- ексклузивната частна социална мрежа в света“ Макрон съвестно изпълнява указанията на своите идеологически настойници и ментори, настанили го на настоящата му позиция? Бих приел първото, ако мога да открия и намек за интерес от ескалирането на войната в Украйна за САЩ. Няма такъв. Макар и също толкова фигуративно, щатското правителство притежава известна минимална съпротивителна сила срещу това течение и е все по- очевидно, че се опитва да противодейства, тъй като разрастването на конфликта ще му донесе катастрофални последици.
През януари 2023-та година СИФ проведе една извънредна среща, като списъкът на участниците не бе обявен от организацията, но впоследствие изтече. Наред с обичайните изпълнителни директори на Amazon, BlackRock, JPMorgan Chase, Pfizer и Moderna, ръководители на фондация Бил и Мелинда Гейтс, там присъстваха – директора на ФБР Крис Рей, шефа на MI6 Ричард Мур, генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, издателят на The New York Times, водещият на CNN Фарид Закария, както и украинският президент Володимир Зеленски.
Макрон и Столтенберг успяха да се изявят като „индивидуални играчи“, които подават топката в атмосфера на принципно несъгласие с подобна политика в политическата сфера и съответно в рамките на отбранителната организация. Постепенно „подгрявайки“ публиката обаче, и с включването на останалите фигуранти, целите биват осъществени. Доста е странно да откриваме пряката връзка на най- активните участници в ексалацията с мрежите на олигархичния глобалистки сговор, но да продължаваме да насочваме отговорността към едно политическо управление, което очевидно не желае такава.
Само преди два или три дни бе публикуван откъс от интервю на Спутник с М.Малууф, бивш старши аналитик по сигурността на Пентагона, в което той споделя тези размишления:
„И така, кой наистина управлява? Това не идва от САЩ. Има ли някакъв друг елемент, който тласка тази програма срещу Русия? Очевидно да. Именно тези организации и идеологии като Световния Икономически Форум, които виждат Русия като пречка за глобалистките тенденции и цели. Това е, към което води всичко. Това са хората с парите, с влиянието, с контрола върху средствата за информация. Това са хората, които ръководят страни дори като САЩ и несъмнено Великобритания. „
Интересното е, че тази статия всъщност не се появи на сайта, имам я от канала на Скот Ритър, който лично ми потвърди нейната автентичност, така че нямам причина да се съмнявам в нея.
Това че не бе публикувана, може би ни насочва към един евентуален пропуск на Малууф, а именно че В.Путин е посочван поне два пъти лично от К.Шваб като възпитаник на Young Global Leaders.
А тук може да видим последната лична среща между двамата:
Опасността от внушенията на „миражистите“ се крие в това, че те напълно скриват от сцената истинският противник и по този начин активно съдействат за осъществяването на целите му. С помощта на примитивни категории, несъотносими към съвременната действителност, те представят опростен модел на света, чрез който правят невъзможно дефинирането на проблемите и съответно истинските решения на тези проблеми. Овластяването на международният капитал, напълно освободен от обвързаност с конкретна страна, поел управлението на стратегическите ресурси, на световният капитал изобщо като такъв, информационните потоци, средствата за контрол, прогностика, идентификация и манипулация, международните и държавни институции – изобщо не фигурират в риториката им.
Вчера се навършиха точно 30 години от смъртта на Ерих Хонекер. Бих завършил с един цитат от него:
„Не съществува истинска демокрация там, където хората, които създават благата, не владеят основните средства за производство. Там, където съществува, буржоазната демокрация се състои единствено от тези свободи, които обществото е успяло да отвоюва от капитала по пътя на борбата.
Там където властта принадлежи на капитала, устата на обществото е затворена. Демократичните структури и механизми не променят нищо. Тяхната функция се прекратява там, където в играта влизат печалбата и интересите на капитала.“
Днес отвоюваните свободи са изличени до декоративното избирателно право, но глобалният „елит“ е на път да ликвидира и него, и това е неизбежно следствие на механизмите, на които е подчинена системата. Без радикална системна промяна всяка идея за демокрация е илюзорна и фалшива.
2023 ЗАЛЕЗ