Два значими за настоящата година обекта на общественото внимание за мен напълно изразяват същността и съдбата на социално – икономическата ни система.
За мен е загадка защо т.нар. „война по пътищата“ предизвиква недоволството на съвременното общество. „Войната по пътищата“ е чист израз на идеологията, разбиранията и убежденията на това общество и е естествен продукт на изгражданата от тази идеология личност. „Либералната“ „демокрация“ насърчава и целенасочено създава конкурентно ориентирани, егоистични, преследващи собствени цели в съревнователна среда, с лекота отдаващи се на задоволяването на лични „потребности“, склонни към „предприемачески“ риск индивиди. Отдадени на веруюто, че „качеството на живот“ се измерва с количеството на потреблението и демонстрацията на това „качество“ легитимира превъзходството и гарантира привилегирован достъп до различни видове „свободи“.
Броят кавички беше непреднамерен, но се оказа невъзможно да отразя този образ без тях – само по себе си, това говори достатъчно за здравето на това общество, а относно обосноваността на кавичките, ще трябва да прегледате другите статии.
Защо се очаква личност, откърмена с тези добродетели, попила и убедена в прогресивния характер на модерното общество, да започне да се държи по съвсем различен начин щом застане зад волана?!
Аналогията между Живот и Път е подразбираща се, широко разпространена и разбираема. Тук на пътя всеки трябва да разгърне своя потенциал, да докаже себе си, да изпревари останалите конкуренти и да стане успешен осъществител на собствените си мечти. На пътя неговото мощно превозно средство, придобито със средствата от неговата житейска икономическа успешност, легитимира неговото право над другите съревнователи. Или пък въпреки недотам мощното, имаме възможност да докажем, че никак не падаме по- долу и независимо от икономическите ни несгоди, нашите конкурентни хъс, решителност и самоувереност дори превъзхождат тези на другите. Пътят е живот.
Как изобщо е възможно да се налагат държавни регулации, ограничения върху правилата на движение?! Ако се премахнат напълно, това ще гарантира свободата, а взаимодействията ще се саморегулират – трошките ще бъдат пометени или няма изобщо да излязат на пътя, победени от справедливата конкуренция. Твърде рисковите играчи ще се отсеят набързо. Тировете ще могат свободно да осъществяват разноса за съвсем кратки срокове, освободени от досадните регулации и икономиката ще бележи бърз растеж, благодарение на засилените темпове на стокооборота. Водачите ще се стимулират да развият още повече своята съобразителност, време за реакция и шофьорски умения.
Малко повече осакатени, няколко прегазени деца – това са незначителни външни щети, които пътя с лекота може да поеме.
Заявявам го напълно сериозно – в момента, когато олигархията придобие възможност да се придвижва по някакъв иновативен, изключителен за нея начин, различен от този на населението, горните абзаци, които сега ви се струват саркастично безумие, ще ви се натрапят като самоочевидни и ако има позитивен икономически баланс между изгубените тирове и бързината на стоко и суровинен обмен, пътищата ще се дерегулират веднага. Това приемате в здравеопазването, това приемате на пазара, това ще приемете и на пътя. Приемате сто хиляди косвени жертви деца в Ирак, ще приемете и десет хиляди прегазени. Ако сега вдигате шум, то е само защото шепа олигарси са се притеснили да не би тях да ги блъснат някога.
Състоянието на енергетиката ясно показва състоянието на съвременната социално- икономическа система. ТЕЦовете трябва да спрат, защото иначе ще се наводним, изгорим в пожари и накрая задушим. (не става дума за българия, тя е незначителна на глобалния фон). Но те няма да спрат, защото идеологията на икономическият растеж не може да допусне това. Не става дума само за това, че другите мощности няма да бъдат достатъчни за да задоволяват нуждите ни, никакви мощности няма да могат да го направят. Икономиката има нужда от енергия, а икономиката основана на „растежа“ има нужда от прогресиращо повече. Капиталът има нужда от оборот, има нужда от все повече производство и все повече потребление. Натрупването на печалбата води до инфлация, инфлацията води до кредитиране, кредитирането води до необходимост от повишаване на БВП за покритие на дълга, повишаването но БВП се постига само с разширяване на производство/потреблението, което води до натрупване на още повече печалба. Нарастващото производство ще има винаги нужда от повече и повече енергия, повече евтини ресурси и евтина работна ръка за олигархичния капитал. Той вече е стигнал до предела на света, Индия е почти изсмукана, огризките Бангладеш, Индонезия, Етиопия са последните му хапки, в Африка има малко живец, но толкова дълго е служила за клоака на капитала, че едва ли ще изцеди много. Разширява се главоломно във времето, но тригодишен дълг напред е вече извън разумните граници. Той няма да спре, защото не може да спре , дотогава докато не се разбие в стената. Не е спирал, докато превърна Световния океан в токсична септична яма, не е спирал докато е ликвидирал животинското разнообразие и местообитания, не е спирал докато не е превърнал храната в съмнителна маса от нискокачествени добавки и консерванти, когато преработените меса са значително превишаващи тютюнопушенето като фактор, причиняващ рак, не е спирал докато е модифицирал генетично основните хранителни суровини, не е спирал докато не препълни атмосферата, продуктите и телата ни с пластмасови наночастици. Защото трябва да печели. И няма да спре. Климатичните промени може би се набиват повече на очи днес, но те не са единственото следствие на олигархичната система. Начинът по който тази система действа се набива на очи – отново виждаме грант-експерти, които уверяват че такива промени няма, че са под въпрос, че не са следствие от човешката дейност!
Оптимизмът ми не е заради това, че нещо ще се промени чрез обществената активност. Никой няма нито волята, нито стремежа да измени тази налудничава система. Оптимизмът ми идва от факта, че тази система ще се разбие сама, каквото и да стори. Че е обречена поради самата си същност. Че никой и нищо не може да й помогне да избегне надвисналата гибел.
2023 ЗАЛЕЗ
Нищо и няма да се разбие. Готвят ни робовладелски строй, който си е много стабилен и никакъв растеж не му трябва.
Феодалната власт никога не е била стабилна, както всяка нелегитимна власт. (Единствената легитимна власт е произтичащата от собствените лични качества на делегираният с власт. Наследственото право никога не е било действително възприемано като легитимно и води до опит за религиозно легитимиране, което е сравнително стабилно само и доколкото е стабилно самото общество. Дълготрайните династии са изключение в историята.) Последното, което олигархията би искала, е социална, демографска или икономическа криза, тъй като това директно би поставило под въпрос тяхното властово положение. А колкото по- диктаторски методи биват налагани, за да се контролира обществото, толкова по- остро изпъква проблемът с преторианците.
Супер. Тогава да се връщаме към природата и полуголи да тичаме да ловим мамути, ама то май са поизчезнали вече. Да спрем икономиката и да дъвчем банани по клоните.
Стига долна пропаганда. Целта ви е да нямаме енергетика и да сме напълно зависими от Путлер и компания!
🙂 Потреблението не се определя от потребностите, а се налага върху потребителя посредством различни подходи, за да се подържа изкуствено непреривен цикъла продажба-покупка. Без да се спирам на създаването на изкуствени потребности и маркетинг натиска върху обществото, ще обърна внимание единствено на скъсяването на жизнения продуктов цикъл. Винаги ми е нереалистично да приема, че в съвременното общество има някой, който все още не е научил, че периодът на употреба на продуктите е целенасочено скъсен многократно. Това и начините за осъществяване се учат съвсем открито още в университета по всяка инжинерна специалност. Всяка вещ във вашия дом, автомобила и дори дрехите, биха могли без допълнителен разход да бъдат използвани в продължение на десетилетия. В действителност са инвестирани допълнителни разходи за разработка на начини, по които да се скъси техният експлоатационен срок. Случаен пример – преди двеста години вашите прабаби и прадядовци са изтъкавали или им е била изтъкана, ако са момечета ризата, с която са прекарвали целият си живот: не се сменя пролет, лято, зима, денем или нощем, в нея се потиш и трудиш здраво, подлага се на агресивно пране с бухане и търкане.. Тази риза, може би и позакърпена тук-там, понеже работата не е била седейки пред компютъра, е изкарвала целият им живот. Действително ли смятате, че днешните технологии не позволяват производството на такива друхи, вместо съдиращи се на вторият сезон, или избеляващи и свиващи се след няколко пранета?!
Само за няколко месеца, без допълнителен разход, човечеството е в състояние да произведе толкова стоки /нехранителни/, които да покрият нуждите му за десетилетия. Т.Е. напълно сме в състояние да свием разхода си за енергия до 25-30% от настоящия.
Това, разбира се, няма да се случи в капиталистическо общество, основано на идеята за все по голям и по- бърз оборот на продажба-покупка. Това би означавало закриване на компании и масови фалити и капиталът никога няма да го допусне. Затова е и обречен.
Рационална икономика е само тази, която НЕ се основава върху процеса на натрупване на лична печалба, в подобно общество идеята за изкуствено съкращаване на експлоатационният срок, за създаване на изкуствени нови „потребности“, за маркетинг, е абсурдна.