петък, юли 12, 2024
НАЧАЛООБЩЕСТВОНЕВИДИМИТЕ ПОБЕДИ (ЧАСТ I) – РЕВОЛЮЦИЯ

НЕВИДИМИТЕ ПОБЕДИ (ЧАСТ I) – РЕВОЛЮЦИЯ

публикувано:

В началото на миналия век основаната на печалбата социално-икономическа система е напълно изчерпана. Общоприета дума за тази система е „капитализъм“, а причината да я избягвам е за да не може по този начин съвременният „либерализъм“ да бъде тълкуван като нещо различно. Това е своебразно лингвистично бягство, подобно на печалбар->предприемач.

Всъщност, за да може съдържанието по- нататък да се тълкува както е представено, е необходимо да направим няколко уточнения на понятията:

„капитализъм“, „либерализъм“,“неолиберализъм“, „либерална демокрация“, „либертариантство“ – изразяват социално-икономическа система, основана на идеята за личното право на натрупване на печалба. Тези понятия са до известна степен степенувани във възгледите си относно неограничеността на печалбата и неограничеността на използваните за целта средства, за да достигнат върховата си точка при „анархо – либерализма“. Поради вроденото противоречие на тази идея с моралните норми и ценности, в последно време като допълнително значение на „либерализъм“ удобно бива употребявана идеята за морална свобода (сиреч аморал).

„олигархия“ е политическата форма на този тип социално- икономическа система и закономерна фаза в общество, допускащо натрупване и концентрация на печалбата.

„комунизъм“ изразява социално-икономическа система, основана на идеята за обществено разпределение на благата според реалните потребности и невъзможност за натрупване на лична печалба. Политическата форма на тази система е максимално прякото участие на обществото в управлението на всяко равнище. Съществуват различни теоретични модели относно начините за реализиране на тази система, тъй като за разлика от капитализма, все още не е осъществявана практически.

„сталинизъм“ изразява социално-икономическата система, формирана в СССР, която в известна степен осъществява икономическите аспекти на комунизма и е в пълно противоречие с неговите политически аспекти.

„социализъм“ изразява социално-икономическа система, която в неопределена степен осъществява различни аспекти на комунизма.

Наличието на няколко предпоставки предопределя съдбата и резултатите от Октомврийската революция в Русия:

  1. Насилието и Ненавистта са лоши родители. Революциите, осъществени с насилие, по необходимост създават условия начело да застанат хора със специфични личностни качества. Хората, приемащи насилието, агресията, жестокостта, успяват да изпъкнат и да излязат начело на всяко равнище при подобен тип революции. Всяка такава революция завършва с терор, деспотизъм и авторитаризъм.
  2. Специфичните особености на Сталин. По необходимост от горната предпоставка, в края на революцията начело успява да застане Й.Сталин, притежаващ достатъчната доза жестокост, за да се саморазправи с всички свои конкуренти. Цялата демократична структура на управление, той успява да превърне в пародия – работническо-селските съвети, които се предполага да бъдат основа на законодателството стават публика, задължена да ръкопляска на представленията на Политбюро, чийто членове от своя страна са марионетки, движени от предполагаемият пръв сред равни Генерален Секретар. Съветът на народните депутати се превръща в първа ложа на същата платена с облаги публика. В действителност бе реализирана тирания, а нейният облик бе предопределен от личните особености на конкретният тиранин. Й.Сталин формира мирогледа си, докато получава своето семинаристко образование и съчетанието на този мироглед с авторитарният му характер ражда гротескната форма на обществото, което се формира под неговата еднолична власт. То се превръща в уродлива псевдо-религиозна идеология с жреци (политкомисари, политофицери, политотговорници) във всяка „енория“, с амвон от „мъченици“, жертвали се за идеала и възпявани и почитани регулярно, с култови сгради и „църкви“, където редовно се провеждат „литургии“ (съвещания), порицават се неверниците и еретиците, с „мощите“ на светеца Ленин (лична идея на Сталин за мумифицирането и излагането му на показ), с „рая“ на Светлото бъдеще и.. с ада на Гулаг за грешните души на езичниците. Със своят Върховен Жрец – Сталин, пророчески водещ вярвящите към обещания рай. Тирания, с облика на теокрация.
  3. Капитализмът не е проблем на селото. По стечение на обстоятелствата тази революция се извършва в една изключително земеделска Русия с около и над 80% селско население. Проблемите на капитализма са чужди на това население – печалните последици от въртенето на колелото покупко-продажба, отчуждаването на труда, експлоатацията, триумфа на егоизма ги засягат в много малка степен (в България, където не е имало крепостничество и концентрация на земя – още по- малко). Селяните претърпяват тази революция, тъй като властта се определя от града, където и се извършва, но никога не я разбират и никога не я приемат. От своя страна съветското управление никога не успява да разбере тях и да приложи идеите си спрямо реалните им особености и нужди. Нека имаме предвид, че днес в глобален мащаб, предизвикано от нуждите на капитала, населението е напротив – концентрирано изключително в градовете, а в селото делът на личните стопанства е нищожен.

СССР и неговите сателити, формирани съгласно изградените от сталинизма стандарти, никога не са били комунистически, не са въплащавали по никакъв начин комунистическите идеи, освен в ограничен икономически аспект, а определянето им като социалистически е неясно и касае единствено този частичен икономически аспект. Самите именувани като комунистически партии в тези страни, представляващи политически формации, никога не са били комунистически и никога не са реализирали каквито и да било комунистически идеи. Те са една идеологическа олигархия, в голяма степен наследствена, самоовластила се чрез преврат. Когато чуете, че някоя партия официално се приема за наследник на една такава „комунистическа“ партия, имайте предвид че тя няма нищо общо с комунизма. Поради общоприетото свързване на сталинизма с комунизъм, породено от неговото самопровъзгласяване за такъв, бихме могли да използваме лингвистично бягство в „неокомунизъм“, подобно на „либералите“. Сталинизмът не заслужава това, той не е компрометирал по никакъв начин комунистическите идеи, които никога не е въплащавал. Дори католицизмът не се преименува на „неокатолицизъм“ след тъмното средновековие и горенето на вещици. Либералите са тези, които имат нужда от това.

Крещящото противоречие между идеите, проповядвани от „елита“ на сталинистите и техните собствени действия, между идеалите и техният действителен начин на живот, породиха вродено напрежение в системата на сталинизма и в крайна сметка доведоха до нейният край. Въпреки това не бива да забравяме, че капитализмът бе пометен от масовите движения на десетки и стотици милони – от обществото, а сталинизмът от вътрешен преврат на малобройна група от „елита“, целящи реализация на собствени интереси и свободно материализиране на по необходимост прикриваните дотогава възможности. Останалите фактори, довели до този разпад, ще разгледам във втората част

В края на XIX-ти и началото на ХХ-ти век, системата основана на печалбата се изчерпва напълно. Разривът олигархия – общество е огромен и колелото регулярно блокира при продажбата, тъй като покупателните възможности на обществото са нищожни – при всеки цикъл олигархията изважда дела на печалбата от обществените средства към себе си. Колонианизмът като източник на ресурси и евтин труд е обезсмислен също поради горната причина. Безработицата нараства до огромни мащаби, а работещите не са в много по- добро положение, тъй като оскъдната вече печалба се реализира все повече на техен гръб, изцеждайки всяка финансова възможност. Детски труд, 15-16 часови смени, огромна смъртност на работното място, несигурност за същото, възнаграждение непокриващо дневните хранителни норми – това е общественото ежедневие.

Имайки предвид този неизбежен резултат на капиталистическата система, може да разберем как впоследствие той е отлаган неколкократно – първо – (механизация на селското стопанство) чрез вливането на селското население в градовете и приобщаването му към интензитета на паричната циркулация, второ -(развитие на инфраструктура и транспорт) чрез разширяване на пазара до пълна глобализация, трето – (премахване на златното покритие) чрез несъразмерно раздуване на обема на парите, четвърто – (кредити) чрез предварителна продажба на бъдещ труд. Този край е отлаган чрез пространствено разширение преминавайки от локална към глобална арена и времево разширение – от настояще към бъдеще. Днес няма повече пространство където да се разширява, а разумните граници на времето са достигнати и прекрачени. Балонът е на спукване.

В този момент огромната част от обществото, въвлечено в капиталистическата система (градското население на капиталистическите страни и населението на колониалните страни) се изправя, за да сложи край. Формират се комунистически, социалистически и анархистки партии и движения, започват масови протести, формират се профсъюзите и синдикатите. Цялото това движение има един- единствен проблем – капиталистическата система, която се храни от обществото и го унищожава. Осъществява се революцията в Русия под знамето на комунизма и кървавата саморазправа, диктатурата и насилието карат много от партиите и работническите движения по света да се отдръпнат и дистанцират пряко от определянето им като комунистически. Независимо от това исканията и борбата им са насочени към постъпателно осъществяване на комунистическите цели. Същевременно революцията в Русия дава предтекст за саморазправа с много движения в редица страни като например Red Scare хистерията в САЩ. Тези репресии обаче няма как да дадат особен резултат в изчерпаната капиталистическа система и през 1933 Комунистическата партия на САЩ отново наброява над 50000 регистрирани членове и неопределено голям брой симпатизанти. Профсъюзите имат десетки милиони членове по същото време, а работоспособното градското население на САЩ е около 35млн. души общо по това време.

Глобалните промени в този период са огромни, обществената воля, изправена срещу капитала успя да отвоюва:

Ограничаването на детския труд – борбата за това започва в началото на века Самюъл Гомпърс, председателят на Съюза на Американските Работници и едва през 1938 с Fair Labor Standards Act (FLSA) се поставя край на детската експлоатация.

Ограничаване на нощният труд на жените

Създаване на норми за условия на работа и продължителност на работния ден

Въвеждане на минимална работна заплата

Всеобщ достъп до образование

Всеобщо избирателно право

Социални осигуровки и пенсии за възрастните – със Social Security Act от 1935 година.

Създаване на финансови регулации и установяване на агенции като Securities and Exchange Commission (SEC) за контрол върху финансовите пазари и предотвратяване на спекулации.

Обезщетения за безработица и социални програми

Под натиска на работническите движения и комунистическата партия бяха създадени държавни компании, където безработните да бъдат ангажирани и заплатени не на базата на идеята за печалба.

Работническата партия във Великобритания (лейбъристка партия) успя да национализира въглищната промишленост и стоманодобива, британските железници (1948) и железопътния транспорт в страната и да създаде Националната здравна служба (NHS)

Във Франция социалистите национализират също енергетиката, здравеопазването и транспорта.

В САЩ Рузвелт въвежда и excess profits tax – прогресивен данък до 75% за богатите.

Голяма част от колониите извоюваха своята независимост.

Списъкът може да продължи още дълго, но важният факт е, че в първата половина на ХХти век бе извършена огромна обществена революция. Изброените обществени придобивки са комунистически, вдъхновени от комунистическите принципи и заимствани от комунистическите реформи. Те се извършиха в капиталистическото общество през периода 1930-1950, учейки се от и заимствайки вече осъществените реформи от 1917-1922 в Русия вследствие на октомврийската революция. Революцията не започна, не свърши и не се осъществи в Руската Империя, а в световен мащаб. Това не беше лесна битка, нищо от изброеното по- горе не бе предадено доброволно и без насилие от страна на капитала. Може да си спомним Ludlow Massacre, където 52 работници от които 11 деца бяха разстреляни, „Битката при виадукта в Чикаго“, десетките хиляди в Испанската гражданска война. Протестите и митингите на работниците завършваха с конфронтация с полицията и жертви всеки път. Лидерите на партии и профсъюзи бяха убивани и вкарвани в затворите. Хиляди членове на тези организации бяха арестувани, получаваха присъди и разстрел. Въпреки своята изчерпаност, капиталът, предприемачите бяха готови да бранят състоянието до край, защото те вече се отъждествяваха не с човешки облик, а със своята печалба. Да бъдат лишени от нея, е за тях съдба, по- лоша от смъртта – сами дават доказателство за това, прибягналите до самоубийство след финансов фалит. Същевременно сянката на СССР правеше политиците по- сговорчиви с обществото, което беше показало че е способно и на крайност. Тази промяна беше отвоювана, не подарена. Тази революция е не само скрита за съвремието ни, но впоследствие присвоена, защото забележете – всичко отвоювано в битката с либерализма, е всичко, с което модерният капитализъм определя себе си като „демокрация“. Каква ирония.

Днес капитализмът е изправен отново през своя край. „Победата“ му в Студената война му гарантира собствената гибел, понеже e нездрав по същността си. Не съществуват повече ресурси, които да го подържат. Някой приемат, че олигархията е вече толкова силна, че не се старае да спазва приличие, че открито показва собственическите отношения със политиците, понеже е недосегаема, че се отнася с незачитане и пренебрежение към обществените искания, понеже е в пълната си власт. Не, маските са излишни не поради нейната сила, а поради нейната слабост. Преструвките са ненужни като на лека жена, опитвала се да изглежда благопристойно на бала, а след това прочела в погледите на останалите, че вече е разкрита. Арогантността и цинизма са като на същата, отхвърлила напразните задръжки. Обществото не се нуждае от олигархията. Тя се нуждае отчаяно от обществото, не само като източник на труд и консуматор на ненужните й продукти, а най- вече като обществено съгласие относно нейното положение. Без този консенсус, без стабилност на обществото, попило валидността на нейните „ценности“, нейният статус веднага би бил поставен под въпрос. А възможностите за стабилност на обществото вече са изчерпани тъкмо поради механизмите на либерализма. През последните десетилетия системата бе подържана със кредити и създаване на огромни нови обеми пари; през последните три години по стечение на обстоятелствата тези обеми достигнаха непознати до момента размери. Тези пари отдавна не са обезпечени с нищо, те са създадени от нищо, а естествено не бе отпечатана нито нова земеделска земя, нито нови природни, селскостопански или енергийни ресурси – срещу ограничения обем от блага са надвиснали практически неограничен брой пари. Тези средства все още се въртят на фондовите борси, под формата на акции и активи – все още във света на несъществуващите реално неща. Послужиха за елементарни номера като изкупуване на собствените акции, за да се повиши цената им и това да доведе до разпределяне на огромни дивиденти и бонуси за директори на предприятия, които са съкратили работниците, не са създали почти никаква продукция през годината и които иначе биха обявили фалит. Малки фокуси. Основното е да се задържат максимално дълго парите в нереалният свят, защото последиците от нахлуването им в нашия са известни. Но при първите признаци за настъпване на по- сериозна криза (а такава вече настъпва), бентът ще се пропука и водени от fear of missing out водите ще залеят пазара на реалните блага, понеже това ще е единственият начин да се съхрани, консервира печалбата. Олигархията е въжеиграч, който вече знае че е изгубил равновесие и му предстои главоломно падане надолу, макар публиката му още да не си е дала сметка за това. Тя не притежава добър ход, просто не е в състояние да спре да прави това, което прави, докато може да го прави.

След залеза не следва незабавен изгрев, не знаем колко дълго и под каква форма ще продължи мракът, който ни очаква и може само да се надяваме нощта да не бъде безлунна.

АБОНИРАНЕ

- НЕ ПРОПУСКАЙТЕ СЛЕДВАЩИТЕ ПУБЛИКАЦИИ СЪС SYGNAL:

ИЛИ TELEGRAM:

ZALEZsite

Или поискайте известия на email:

последни

СВОБОДАТА НА ПУБЛИЦИСТИКАТА СТИГА ДОТАМ, ОТКЪДЕТО ЗАПОЧВАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ
=================
НА ТОЗИ САЙТ НЯМА ДА БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ РЕКЛАМИ И РЕКЛАМНИ БЛОКОВЕ

предишна статия
Следваща статия

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук