STIMULUS

Първоначалният шок от кадрите в Crocus City Hall, бе последван от спонтанните реакции на гняв и желание за заслужено възмездие на извършителите и съпричастните на това деяние, които бързо бяха заловени.

Много скоро, още в първите коментари и почти неизменно, се появиха повсеместните формулировки, че те не могат да бъдат определени като „хора“. Бяха еднозначно дехуманизирани. Спрямо тях се използваха епитетите „създания“, „не-хора“, „нечовеци“.

Нищо не би могло да оправдае извършеното от тях деяние. Те заслужават своята присъда. Но да осъдиш е едно, а да отречеш човешката природа е нещо съвсем различно и прехвърля отношенията в съвсем нова категория. Дехуманизацията премахва всички ограничения и задръжки спрямо начина, по който се отнасяме и по който третираме попадналите в нейния обсег. Приравнява човешките същества с бездушни обекти и отваря вратата за немислими спрямо личността действия. Веднъж покълнала в съзнанието, тя съдържа потенциала да разшири своя кръг съобразно обстоятелствата и безвъзвратно да преформатира представите за допустимо и недопустимо.

До голяма степен тези хора са също така жертви, както попадналите под техните куршуми. Нямам предвид просто факта на тяхното вербуване, а цялото им съществуване и съдба, предопределени от тези, които с ясно съзнание са ги обрекли на нищета, безпросветност, безперспективност, и безпътица. това все пак са именно човешки същества. Не е възможно да проумеем тяхното поведение, начинът им на мислене и характерът на техният емоционален живот. Но също така не сме живели тяхната история, в техните условия, с техните, очевидно, специфични личностни дефицити, които без съмнение не са плод на техен съзнателен избор.

Какви последици ще има терористичният акт от 23-ти март? Вече добре познаваме продуктите на 11-ти септември в САЩ: патриотичният акт, орязването на конституционните свободи, легитимирането на различни форми на насилие в собствената страна и извън нея. Няма основания да смятаме, че новата дата ще донесе нещо по- различно. Компрометирането на сигурността винаги е било перфектният стимул (stimulus – остен), който да подкара стадото в посока, в която иначе не би поело само. Вече е сигурно най- малкото, че смъртното наказание бързо ще намери път да се върне в съдебната система. Вчерашното интервю с мъдруващият А.Дугин дава ясна представа за посоката на „ответните“ политики. Много интересно е да проследим лингвистичната игра, в която привидно твърдо се отстояват национални принципи и се предполага етническо противопоставяне, но изчиствайки украсата от думите, откриваме че става дума единствено за политическа лоялност и безпрекословно подчинение на директивите на властта. Всяка алтернативна интерпретация на действителността, всяка критика, всяко поставяне под съмнение на правилността на политиките на властта, поставя „извършителите“ в графата на опасните престъпници, те стават „предатели и врагове на руския народ“ и „трябва да бъдат поставени под специален контрол“. Наистина впечатляваща визия, напълно в тона на Дж.У.Буш след 11-ти септември. This is a day when all Americans from every walk of life unite in our resolve for justice and peace. Yet, we go forward to defend freedom and all that is good and just in our world. (В този ден всички американци от всяка сфера на живот се обединяват в нашето решение за справедливост и мир. И така, ние продължаваме напред, за да защитим свободата и всичко добро и справедливо в нашия свят). Разбира се, схващането за начините за постигането на „справедливостта и мира“ не подлежи на дискусия и самото поставяне под въпрос на уместността на наблюдението, подслушването на личната комуникация, достъпа до имейлите, търсенията в интеренет, платежното поведение, обиските и задържането и т.н., на базата само на основанието че „информацията има вероятност да е от значение“ за разследване, само би определило засегналият тази тема като не-американец. Оспорването на необходимостта от бомбандирането на хиляди цивилни афганистанци би го уличило като противник на „свободата и всичко добро, и справедливо“.

Общественото възмущение от абсурда на насилието лесно води до одобрение на методи, които иначе биха предизвикали крайно отрицателни реакции и практически отваря път за свободното им използване от властта в името на „сигурността“. Коментарът на Тристан Тайт „за съжаление в Обединеното Кралство тези хора биха седели в удобен стол в топла стая за разпит и ще им бъдат задавани въпроси, но които ще имат „правото“ да не отговаря. Хубаво е да знаете, че колкото и дълго да живеят тези животни, животът им ще бъде изключително неприятен“ вече има над 19 000 харесвания, което показва степента на възприемчивост на обществото към очевидно гангстерски практики в името на „сигурността“, „възмездието“ и „справедливостта“, както биват разбирани.

Емоционално въздействащите кадри от трагедията, възпроизвеждани регулярно от медиите, разпалват чувствата на публиката, насочвайки ги към ирационални и неконтекстуални решения. Каквито и реакционни политики да последват, всеки призив за умереност и сдържаност би бил определен с негодувание като предателство или дори съпричастност към насилниците. Под сянката на негодуванието и заплахата, призивите за единство и решимост приемат облика на неоспорима директива, подкрепяна еднозначно от обществото. Нека обаче не забравяме кой има най- голяма полза от терористичният акт от 23-ти март и от поддържането на идеята за застрашителният Враг:

Самопровъзгласилият се „елит“. Олигархията, и от двете страни на компаса. Тези, които в своя поход за власт, успяха да придобият пълната власт над държавите, развиха инструментите и възможностите си за контрол над институциите и населението, усъвършенстваха технологиите за манипулация и пълна доместикация на човека. Необходимо им е единствено оправданието на Заплахата, за да прокарат целят набор от средства за цензура, пропаганда и тотален надзор, които трудно биха минали дори през фатално осакатените остатъци от демократични възможности при други обстоятелства. Демонът на Covid успя да „легитимира“ първата вълна от инструменти, наложени в името на „нашата сигурност и безопасност“ – безогледната цензура в борбата с „фалшивите новини“, фактчекърският Reichspressekammer, възможностите за противоконституционни наказания и ограничения. Все още далеч от поставените си цели, те имаха и продължават да имат нужда от още по- грозен враг, от още по- правдоподобен претекст, от образа на Злото, заплашващо да погълне целият „свободен“ Свят, така че в тази есхатологична драматизация да станат оправдани и най- крайните мерки.

Конфликтът, чиято сцена е Украйна не е системен, не представлява сблъсък между алтернативни форми на обществени отношения и социален ред. Олигархична Русия в нищо не се различава от олигархичният Запад. Истинският конфликт е между 0.0001% от населението и всички останали. 0.0001% узурпирал окончателно през последните десетилетия цялата политическа власт, средствата за информация, паричните потоци, правителствата, природните ресурси и опитващ се да си присвои и бъдещето. Стремящ се да увековечи своето положение, за което е готов без колебание да изтрие неограничен брой животи. Самопровъзгласил се за „елит“, с което незабавно дехуманизира всички извън своя кръг. Напрежението в този конфликт между „елита“ и цялото останало общество се изостря прогресивно през последните десетилетия, обществената нетърпимост спрямо все по- очевидно нездравите политики непрекъснато нараства и разривът между властта и обществото приема все по- радикални форми. В своята борба „елитът“ вкарва в употреба различни прийоми за отслабване и разделение в редовете на обществото, но все още среща спънки пред най- драстичните, а вече разполага с техническите възможности да ги осъществи. За да постигне целта си за бетониране на статуквото, му бяха необходими катализатори като военният конфликт. И той няма да се откаже лесно от него.