ПРИВАТИЗАЦИЯ

Космосът от хилядолетия е бил символ на човешкия стремеж към вечното и съвършеното, към разширяването на границите на човешкото битие и към преодоляване тривиалността на преходното, незначителното и временното. В средата на XX век този стремеж придобива ново измерение – той се превръща в арена на борба между две противоположни социално-икономически системи: капитализма, олицетворяван от Съединените американски щати, и социализма, представен от Съветския съюз. Космическата надпревара не е просто съревнование за технологическо превъзходство, а системен конфликт, в който всяка страна се стреми да докаже превъзходството си.

След края на Втората световна война светът се разделя на два лагера. От едната страна е капиталистическият блок, воден от САЩ, който се основава на принципите на свободния пазар, взаимната конкуренция, индивидуализма и експлоатацията на всяко едно равнище: природно, международно, индивидуално. От другата страна е социалистическият блок, воден от СССР, който официално се основава на сътрудничеството, плановата икономика и обществената собственост върху средствата за производство. Идеологическата борба обхваща всички аспекти на живота – от икономиката и политиката до културата и науката. Космосът става една от най-важните арени на тази борба. За САЩ, успехите в космоса са начин да демонстрират технологическото и икономическото си превъзходство и да покажат, че капитализмът е системата, която най-добре стимулира иновациите и прогреса.

Плановата икономика позволява на Съветския съюз обаче толкова умело да разпределя ресурсите си, че до 1950 г., едва когато страната успява почти да се възстанови след войната, нейната космическа програма, разработена още през 1946 г., вече се осъществява с пълна сила, което съвсем скоро започва да дава своите резултати. Това се дължи и на нарастващия военен потенциал на СССР. Мощните ракети, разработени от Сергей Павлович Корольов и първоначално предназначени за Студената война като инструмент за възпиране на масивна агресия от капиталистическия блок, енергията, получена от ВЕЦ и създадените АЕЦ, природните ресурси, които СССР има в изобилие, и упоритият труд на хиляди хора осигуряват през 1957 г. най-великия пробив в космическата дейност до този момент – изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята в орбита, чийто полет продължава цели деветдесет и два дни! През същата година в орбита попада и първото живо същество в историята на Земята – кучето Лайка. През 1960 г. този успех продължава: от орбита за първи път се завръщат живи същества. Това са световноизвестните кучета Белка и Стрелка. И накрая, на 12 април 1961 г. Юрий Гагарин става първият човек в космоса. Неговият исторически полет с кораба „Восток-1“ е кулминация на усилията на съветската космическа програма и символ на триумфа на социализма. Полетът на Гагарин демонстрира технологическото превъзходство на СССР, а новината за това обикаля целия свят по-бързо, отколкото го прави самият космонавт със своя кораб. Това събитие влиза в историята като триумф на страна, чийто живот започва с тежка Гражданска война и продължава през агресията от страна на почти целия свят, което в крайна сметка води до Великата отечествена война, над една страна-конкурент, участвала в Гражданската война като интервенционист, а в останалата част от живота на СССР – като враг, стремящ се да извлече максимална полза дори от бедствие като Втората световна война.

Социалистическата система като двигател на космическите успехи

Космическите успехи на СССР не могат да бъдат разглеждани изолирано от социално-икономическата система, която ги е породила. Именно и само социализмът създава уникалните условия за развитието на космонавтиката.

Разработването на космическите кораби „Восток“ и „Союз“ изисква координация между десетки институции, всяка от които отговаря за различен аспект на проекта – от проектирането на ракетите до производството на електроника и системи за поддържане на живота. Тази култура на сътрудничество е в рязък контраст с капиталистическите системи, където конкуренцията между частните компании води до разпиляване на ресурси, задържане на напредъка заради дискретност в напредъка между различни разработчици, частни интереси и липса на координация. В социалистическата система, всички усилия са насочени към постигането на общата цел, което значително увеличава ефективността на научните и инженерните проекти. Сътрудничеството в СССР не е просто организационен принцип, а дълбоко вкоренена ценност. Социалистическата идеология подчертава значението на съвместният труд и на приноса на всеки индивид към общото благо. Това вдъхновява хиляди учени, инженери и работници да дадат най-доброто от себе си за успеха на космическата програма.

Друга от основните причини за успеха на съветската космонавтика е в отдаваното на изключително значение на образованието и науката. Социалистическата система за пръв път в историята осигурява безплатно образование и достъп до академично развитие за всички граждани. В СССР, образованието е приоритет на държавата. Масовото строителство на училища, университети и научни институти създава поколение от висококвалифицирани специалисти, които са в основата на космическите успехи. Академията на науките на СССР играе ключова роля в развитието на космонавтиката, като координира усилията на различни научни институти и осигурява необходимите ресурси за изследвания и разработки. Това включва не само фундаментални изследвания в областта на физиката и астрономията, но и приложни изследвания, свързани с разработването на нови материали, електроника и системи за поддържане на живота.

Военни и стратегически аспекти на космическата надпревара

Космическата надпревара е въпрос и на военна и стратегическа необходимост. Развитието на ракетните технологии, които са в основата на космическите изследвания, е тясно свързано с военното съперничество между СССР и САЩ. В този контекст, космическата програма на СССР играе ключова роля за укрепване на националната сигурност и за осигуряване на стратегическо предимство. След Втората световна война, развитието на ракетните технологии става приоритет както за СССР, така и за САЩ. Първоначално тези технологии са разработени за военни цели – като носители на ядрени бойни глави. Впоследствие обаче, те намират приложение и в космическите изследвания. В СССР, разработването на ракетите Р-7, които стават основа за изстрелването на „Спутник-1“ и „Восток-1“, е тясно свързано с военното съперничество. Тези ракети не само демонстрират технологическото превъзходство на СССР, но и укрепват националната сигурност, като осигуряват възможност за нанасяне на удари на големи разстояния. Космосът се превръща в стратегическа арена, където СССР и САЩ се съревновават за предимство. Изстрелването на спътници, разработването на космически кораби и изпращането на хора в космоса не са само научни постижения, но и демонстрация на военна мощ. За СССР това е било необходимост, тъй като американските бомбардировачи са можели спокойно да достигнат ключови съветски градове, а шпионските самолети U2 свободно кръстосват пространството й, докато съветските ВВС са можели само да достигнат Аляска или с големи трудности да преодолеят Северния полюс в случай на война. Затова космическата надпревара става не само демонстрация на силата на противоборстващите страни, но и необходимост за подготовка за възможна война.

Културното влияние

Космическата надпревара оказва значително влияние върху културата на СССР и на света като цяло. Тя вдъхновява писатели, художници и режисьори, които създават произведения, отразяващи оптимизма и вярата във възможността за по-добър свят, характерни за социалистическата идеология. Космическите успехи на СССР дават мощен импулс за развитието на научната фантастика. Произведенията на братята фантасти Стругацки изследват теми като моралната отговорност на човечеството, ролята на науката и необходимостта от съвместни, взаимни усилия за преодоляване на трудностите. Макар и често да критикуват бюрократичните аспекти на социализма, техните произведения са дълбоко вкоренени в идеята за прогреса и благото като такова за всички.Техните книги вдъхновяват милиони читатели и популяризират идеите за усвояването на космоса. Научната фантастика в СССР не е просто развлекателен жанр, а средство за популяризиране на научния светоглед и за вдъхновяване на младите хора да се занимават с наука и техника. Тя отразява ценностите на социалистическата система и подчертава значението на единството и на стремежа към по-добро бъдеще. Космическите успехи на СССР намират отражение и в изкуството и културата. Филми като „Соларис“ (1972) стават символи на съветската научна фантастика и вдъхновяват поколения зрители. Този филм, направен по роман на С.Лем, изследва философски и етични въпроси, свързани с изследването на космоса. Макар и по-скептичен към научния прогрес, „Солярис“ подчертава значението на човешките ценности и моралната отговорност.

Един от най-ярките примери за популяризирането на науката в СССР е и масовото строителство на планетариуми. Те не само предоставят визуална информация за космоса, но и служат като средство за утвърждаване на научния светоглед. В планетариумите се провеждат лекции, прожекции и демонстрации, които вдъхновяват младите хора да се занимават с наука и техника. Космосът се превръща не само в научна и технологична арена, но и в културен и социален феномен, който променя начина, по който хората възприемат себе си и своето място във Вселената.

Космическите успехи на СССР са не просто технологически и научни постижения, а кулминация на социалистическата система, която поставя съвместността, солидарността, рационалната планова икономика и научния прогрес в центъра на своето развитие. Те са доказателство за способността на социалистическата система да мобилизира ресурси, да вдъхновява хората и да постига значими цели, които надхвърлят границите на възможното.

Днес в развитието на космоса се влагат все по-малко ресурси. Вместо да се строят нови космически станции (СССР е построил над 30, а сега в цялата орбита има само една, и тя е международна!), да се разработват нови космически кораби (Русия все още използва корабите „Союз“!), да се провеждат активни изследвания на Марс и Венера (които САЩ провеждат посредством предприемачът Илон Мъск!), космическите държави използват своето гордо име повече като лукс. Не би могло да бъде и иначе, след като самите държави са вече окончателно приватизирани, почти-лишени от собствен публичен бюджет и сведени до функцията на охранително-надзорна фирма за нуждите на олигархата.

Вероятно неслучайно революцията от 1917-та година се случи именно във второразрядна страна като Русия. Ако тази роля бе изиграла, да речем Германия, би останало съмнението, че зад успехите й така или иначе лежи наследеният научен и технически потенциал. Може би също неслучайно шепата партийни аристократи извършиха контрареволюционният си преврат в края на осемдесетте години, за да върнат тази страна там, където винаги е била – в задната редица на човечеството. Така не би могло да остане и сянка от съмнение на какво се дължи немислимият напредък във всяка една значима област, който тя демонстрира през своите петдесет години. При това – в условията на една осакатена и гротескна форма на социализъм, която бе осъдена да бъде такава още от самото си начало. Това, което бе останало от умъртвеният труп на комунистическите идеи, бе скелетът на нейната официална идеология, колкото и малко тя да се осъществяваше на дело от управляващият елит(!) и икономическите механизми, дори и в опороченият си проконсуматорски вид. Тази идеология съдържаше нещо – утвърждаването на съвместността, сътрудничеството, рационалността и грижата за другия, които се утвърждаваха официално на всяко равнище като основополагащи и самоочевидни принципи на съществуването, каквито и те действително са. Тази увереност единствена формира нагласите, отдадеността и увереността на хората, които изведоха една западнала страна до позицията на световен лидер. Днес обаче, само двадесет и пет години след преврата, тя отново е върната до началното си състояние.

Всичко, което може да направи настоящото й ръководство, здраво свързано с превратаджиите от онези години, е да се опитва да присвои, да приватизира социалистическата история, която не му принадлежи. Да експлоатира трупа на своята собствена жертва – съвсем естествено, понеже настоящата система не пропуска ресурс.

Преди дни в Кремъл беше учреден Орденът на Гагарин за постижения в областта на космонавтиката и ракетостроенето. Може да обърнем внимание на една изключително интересна подробност: липсата на надпис „СССР“ върху шлема на първия космонавт. На новия медал той отсъства.

Освен това, ако погледнете снимката, по която е направен образът на Гагарин, надписът ясно се вижда.

Дори и юбилейната монета от 10 рубли, издадена през 2001 г. и посветена на 40-годишнината от първия полет в космоса, също има този надпис.

От това можем да направим две предположения: или дизайнерът по някакво чудо случайно е премахнал надписа от шлема и никой не е забелязал, или по-вероятно това е направено специално като част от приватизацията на съветското наследство, тъй като капиталистическа Русия, меко казано, няма особени успехи през последните три десетилетия. Особено пък в областта на космоса. Нещо повече, в тази логика се вписва и постоянното прикриване на Мавзолея на Ленин по време на тържества. Както, разбира се, в една от първите акции на превратаджиите през деветдесетте години – фалшификацията и мнимото „осъждане” на тъй нареченото „катинско клане”.

Това, което се случва, е не само приватизация на цялото съветско наследство с предварителното му прочистване от всичко социалистическо, но и безпределно нагаждане на реалността към волята на управляващата класа в стил Оруел. Няма да се изненадаме, ако след 5-10 години Гагарин се превърне от съветски космонавт в руски и много краен националист, като се има предвид как властта сега обича да тълкува Великата отечествена война.

И всички тези хора говорят за борба с фалшифицирането на историята, нейното пренаписване в другите страни и т.н. Всъщност всички управляващи в постсъветското пространство не се различават особено един от друг, тъй като имат едни и същи класови интереси и, разбира се, всички те, меко казано, не изпитват особено топли чувства към социалистическите идеи.