В последно време мнозина директно или индиректно се опитват да внушат идеята, че предстоящите избори в САЩ са в състояние да предопределят съдбата на Европа и света в средносрочен план. Смятам, че това се дължи до известна степен на нуждата им от някакво упование, което да послужи като основа за оптимизъм, а оттам да даде енергията, която е необходима да вършат каквото и да било. Това е разбираема, дълбоко човешка нужда, но илюзорниченето е в състояние да ни попречи да се вгледаме в истинските проблеми на съвременната действителност.
Възможно е също така, да се дължи на непознаването им на политическата реалност в щатите, или на определен отказ да се вгледат в дълбочината на протичащите процеси. Трудно ми е да повярвам, поне за някои от тях, че това е целенасочен опит да пренасочат нашата отговорност извън нас, да изместят фокуса на вниманието отвъд океана и да уталожат нарастващото негодувание. Такова отвличане не се различава особено от поляризиращата сепарация на фили и фоби по отношение на също така несистемният военен конфликт в Украйна.
Мрежата от НПО-та извън щатите не се финансира основно от федералния, а още по- малко от партийния бюджет на Демократичната партия. Огромната част от средствата за тях идват от частните фондове и политическите „промени“ в САЩ имат минимално до нищожно влияние върху дейността им.
Не федералният бюджет си купува европейските и щатските медии. Това обаче правят фондации като например тази на Бил и Мелинда Гейтс, щедро отпускащи средства на, да речем немският Шпигел – $3 000 000 с гаранции за регулярни „поощрения“, на Гуардиън – $3 500 000, BBC и т.н., и т.н.
Не федералният бюджет си купува, отглежда и поставя на власт западните политици. Това прави от десетилетия олигархичният „елит“ чрез програми като Young Global Leaders, която има за цел да селектира потенциалните политически лидери и да ги индоктринира по време на петгодишната си обучителна програма. Продукт на това обучение са А.Меркел, Т.Блеър, Е.Макрон, Джъстин Трюдо, Александър Ди Кроо (премиер на Белгия), Санна Марин (екс-премиера на Финландия); Джасинда Ардерн (екс премиер на Нова Зеландия), Аналена Баербок (външният министър на Германия), както и ..Владимир Путин. Изненадващо списъците на така култивираните лидери изчезнаха първо от Wikipedia, впоследствие от резултатите от търсенията, но все още може да се открият в официалните годишници на програмата (поне последните). Явно СИФ може да се похвали с изключителна скромност, или с нежелание тези успехи да бъдат чак толкова афиширани. Най- вероятно сте изненадани от невероятните прогностични умения на олигархията от Световния Икономически Форум предварително да разпознае бъдещите политически водачи? Или може би от възможностите й да постави на тези позиции, тия които е култивирала, обвързала и закупила. Приватизацията на държавните правителства не е дело на щатските правителства – тя се осъществява от глобалната олигархична върхушка, провежда нейните интереси и последното, от което би се повлияла са изборите за президент в щатите.
Да се твърди, че нещо в европейската политика се определя от конкретният обитател на Белия Дом е като да смятаме, че при друг президент банковият елит в щатите навремето не би финансирал Хитлер с чудовищните за времето си $30 000 000.
Конкуренцията е за губещите, като казва Питър Тийл, а олигархията никога не губи. Трябва да си патологичен наивник, за да смяташ че съществува принципна разлика в това дали управлява Демократичната или Републиканската партия. И двете са монопол на едно и също управление и тази безалтернативност предопределя избирателната активност, по- ниска и от тази в България. Единствената разлика е в дажбата за питомците от ниските етажи и в социалните трохи, които обикновено предлагат демократите. Републиканците не желаят да предложат дори и това, и в своята радикалност се опират на празни лозунги като традиционните ценности и борбата с имиграцията, или на ексцентрични фигури като тази на Д.Тръмп.
Някои се опират в надеждите си на твърденията на Тръмп, че САЩ трябва да се ориентират навътре и да орежат външните си „ангажименти“. В тази си ориентация при предишният си мандат той облекчи данъците на богатите, оряза достъпа до медицински услуги за мнозинството от населението, либерализира още повече икономиката и подхвана икономическа война с Китай. В своето „отдръпване“ от международната сцена извърши безпрецедентно ликвидиране на генерал на суверенна страна, с която САЩ не са в състояние война и то на територията на трета страна! Ако отново бъде избран няма никаква причина да смятаме, че политиката му ще бъде с нещо по- различна. Социалното напрежение в страната ще нарасне вследствие на обичайните републикански политики на облагодетелстване на едрия капитал и това по необходимост ще породи нуждата от външен конфликт, който да пренасочи вниманието, да легитимира повишаването на контрола над гражданите и да консолидира обществото. Със същите политики олигархатът ще може да умножи свободните си средства и съответно да увеличи влиянието си (ако изобщо може повече) както над институциите в щатите, така и в Европа.
Ако си задавате въпроса какво ще се промени с избора на Тръмп, ще ви отговоря: положението на средностатистическият американец леко ще се влоши, а за всички останали – няма да се промени абсолютно нищо. Властовият монопол в щатите е толкова непоклатим, че е трудно дори да си представим осъществяването на някаква реална промяна без някакви извънредни събития. Единствената крехка възможност за нещо подобно беше Бърни Сандърс навремето, но с нарастването на непредвидената му популярност изглежда му бе оказан натиск да се откаже от надпреварата. В интерес на истината, с увеличаването на шансовете му тогава, започнах да се притеснявам за физическата му безопасност.
Ако има някакви неизвестни променливи на международната сцена, те са в предположимата автономност от една страна на украинското ръководство и по- конкретно: дали евентуален удар върху черупката на Чернобилската или върху Запорожката АЕЦ влизат в настоящия сценарии, или могат да се осъществят самоволно като безумен удар на смъртно ранено животно, и от друга страна дали опитите на Израел за окончателно решение на палестинският въпрос чрез предизвикване на война с Иран и съответно въвличането на САЩ са предварително съгласувани или самоинициативни. Ако решенията за тези две хипотетични действия са взети независимо от глобалния олигархичен елит, то това може да предизвика известни затруднения за последния, както и някои трудно предвидими последици. По принцип обаче първото би било чудесен повод да поотпаднат изборите за европейски парламент, а второто – да се засили вътрешният контрол в щатите след като Патриотичният Акт изтече през 2020-та.
Основната неизвестна променлива си остават действията и реакциите на все по- притисканото, по- угнетявано, по- негодуващо и пробуждащо се общество. Нарастващите протестни вълни по повече или по- малко осъзнати реални проблеми, отказът на обществото да приеме липсата на собствено представителство в управлението, очевидността на нарастващият разрив между интересите на обществото и провежданите политики, невъзможността повече да остане скрит конфликтът между нищожното олигархично малцинство и всички останали, неприемливостта на засилващите се в отговор механизми за тотален контрол, цензура и пропаганда, неизбежността на екзистенциалният провал на човечеството по пътя на господстващата система. Ако жадувате за промяна – тя вече е във вашите ръце и истинските ви противници не се намират в правителствените институции – там се помещават само техните слуги, замяната им трябва да бъде не с други такива, а с тези, които наистина ви представляват.
2023 ЗАЛЕЗ