ВОЙНАТА, КОЯТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СПЕЧЕЛЕНА
Широко бе отразено посещението на хулителя на СССР В.Путин в Северна Корея. Любопитно – последният не само, че пристигна там, возен от „галоша“ Ил-96, но и предварително сам написа статия за корейският вестник Нодонг Синмун, за дългогодишната дружба и сътрудничество между ..СССР и КНДР.
Интересно – каква връзка има това сътрудничество на дълбоко противната на Путин социалистическа страна СССР с Руската Федерация? Ами никаква. Още от 1991 година, след успешният опит на малобройна част от партийно-бюрократичната върхушка да осъществи вътрешен преврат, да заграби създаваното в продължение на десетилетия обществено благо за своя лична изгода и да се наслади на „радостите“ на олигархическото охолство, РФ прекъсна своите отношения с КНДР, способствайки за дълбоката икономическа криза на страната. РФ охотно и без задръжки се включи във всички санкции спрямо Северна Корея, способствайки за политическата й и икономическа изолация – през 2006-та, 2009-та, 2013-та, 2016-та и дори през 2017-та, след като КНДР бе побързала да признае Крим за руска територия. Причудливо е Путин да се обляга на тази част от миналото, която сам определя като противникова и която непрекъснато злослови, докато удобно забравя за тази, към която е лично съпричастен. „Помен с чужда пита“ – както казват у нас. Но очевидно корейците, сами намиращи се в затруднение не без заслугите на РФ, нямат намерение да проявяват злопаметство, даже активно оказват подкрепа на новите си капиталистически „приятели“ от Русия – общо взето „сътрудници по неволя“. Пък и феодалния „комунизъм“ на Северна Корея едва ли страда от някакви идеологически скрупули.
Изобщо Путин започна да се влачи с надежда във всички страни, които доскоро презрително осмиваше като „бедният китай“, „гладната корея“ и „изолирания виетнам“, и които високомерно посочваше като доказателство за печалните последици от ужасната социалистическа идеология. Потрябва му дори и „пропадналата куба“, за да демонстрира че може да размахва „галошите“ си в близост до щатите. Единствено и със същите „галоши“ можа да поддържа кампанията си в Украйна, а със „своими, буржуисткие“ способности, РФ можа да достигне единствено до идиотският „отечествен смартфон„. Любопитни сме да видим до къде точно ще успее да стигне, тъй като известно свойство на всички галоши е рано или късно да се изтъркат, а да се произведат нови в „своя, буржуйская“ среда е очевидно неоправдана надежда.
Докъдето и да е, и който и да бъде набеден един ден като „победител“, това за никого няма да бъде спечелена война. Нелепо звучат паралелите с Френско-Руската война от 1812-та и Великата Отечествена война, които биват натрапвани на публиката. В последните народът се сражаваше като такъв, съзнавайки се като жертва на агресия и защитавайки своят живот, животът на близките си и тяхната съдба. Днес от мобилизираните руснаци се очаква да жертват живота си, понеже потоците от петродолари за руската олигархия се оказаха недостатъчни да им послужат като пропуск за клуба на глобалния олигархат, към който нетърпеливо се бяха устремили. От тях се очаква да демонстрират саможертвеност и доблест в името на Дерипаска, Абрамович и останалите от тази шайка. Очаквано не се постигат особени висоти в това отношение. Може пък и това да не се изисква твърде усилено от тях, понеже не е в интерес на горепосочените войната да приключва твърде бързо – тя, в крайна сметка се оказа отличен катализатор за контрол, надзор и справяне с всяко нелюбящо властта мнение, маркирано като инагентство и предателство към родината. Както и на запад, разбира се, ако изобщо е необходимо да бъде посочвано.
Когато войната е в интерес на 0.0001% от населението, 99.999% са губещи, на когото и да се припише резултатът. Русия твори нова Ивица Газа на границите си и нов Хамас спрямо себе си, които няма да сложат оръжие в обозримото бъдеще, просто защото никога няма да почувстват че нещо е сторено заради тях. Но това, разбира се, напълно удовлетворява желанията на властта, съвпадайки същевременно и с плановете на глобалната олигархия.
2023 ЗАЛЕЗ