NECROPOLIS

В своят опит да ни убедят, че живеем в „най- добрият от всички възможни светове“, ораторите на капитализма се опитват да ни внушат, че размяната на блага с облага е същностно присъща, вродена черта на човека, едва ли не негова водеща характеристика и ни представят приказката за „еволюцията“ на това поведение, в крайната точка на която се увенчава модерното либерално олигархично общество. Преминаването на индивидуалната размяна към пазарищата и сетне към международната търговия, би трябвало да отразява „прогреса“ на човечеството и да легитимира страстта към облагодетелстване като основна движеща сила, а „свободният пазар“ като израз на най- висшето човешко благо.

Всеки щрих в тази картина е лъжа.

Пазарът никога не е свободен. Ако не е обществено (държавно) регулиран, конкуренцията бързо води до формиране на монополи, които го овладяват напълно.

Търговията не е обмен на блага. Тя представлява размяна плюс печалба.

Размяната, търговията е имала спорадичен характер само допреди 300-400 години. Появила се като алтернативна форма на натрупването, което до този момент е имало преимуществено наследствен характер, действително дава възможност за революционна промяна в социалния ред. Макар и опирайки се на призива за „свобода, равенство, братство“, чрез който привлича и поема обществената сила, в крайна сметка се превръща в обикновен преврат, утвърждаващ още веднъж принципите на „робството, неравенството и егоизма“.

[В пред-градските общества, размяната е имала основно социален характер. Нейната функция е до голяма степен в израза на добронамереност към другата общност, към те. В рамките на ние, индивидуалната размяна е била практически непозната. Вътре в общността, ресурсите са се разпределяли, а не разменяли. (М.Вебер)

Нещо повече, често актовете на обмен с другите общности са притежавали ритуалност, която да завоалира действителният акт. Предмети са били уж случайно изпускани в отговор на „спонтанно полученият“ дар, а продължителният поглед върху полученото се е смятал за недопустим. Разбира се, страстта към придобиване не е била чужда на тези хора – горното поведение ни говори, че тя е била разпозната и общоприета като осъдителна, което е формирало и така ограничаващите я ритуали.

Що се отнася до жизненоважните блага, придобивани чрез обмен, те са били извършвани винаги на равнището на общността – нашите кожи за тяхната сол, или тяхната риба и т.н. Полученото се е разпределяло според индивидуалните нужди и заслуги.

В окрупняването на човешките групи с градският начин на живот, вместо разширяване на общността, се е стигнало до нейното размиване и в крайна сметка до първото й фрагментиране, създало предпоставките за допустимостта на натрупването и съответно неравенството. Несъразмерност в притежанията (първоначално на земя, а с появата на символни стойности като златото и парите възможностите са станали неограничени), овластяване на базата на наследените такива блага, а не на личните качества и признание, неравен достъп до ресурсите на общността и дори възможност някой членове да бъдат затруднени или лишени от екзистенциални ресурси. Този тип йерархия, напълно несъвместим с човешката природа и съответно съвест, и напълно непознат в хилядолетната ни история, е трябвало да прибягва до най- различни форми на привидна легитимация, за да успее да се удържи. „Божествено право“, „заслуги към обществото“, „награда за способности и умения“ и разбира се ..насилие и принуда.]

Размяната е случайно и незначително поведение, докато съвместността и единството винаги са били основата на здравото общество. Търговията, като размяна за облага, особено лична, винаги е била морално осъдително поведение, движено от социално неприемливи подбуди като алчност, скъперничество, егоизъм. С развитието на занаятчийските услуги, поне до времето на индустриализацията, пазарът е бил здраво обуздаван от редица норми и етични правила, за чието спазване зорко са следяли общността, еснафските задруги и държавата.

Отприщването на търговската дейност не представлява прогрес, а неочаквана хипертрофия на една не особено значима социална дейност. Би могло да бъде каквото и да било друго, при различно стечение на обстоятелствата. Би могъл да бъде например ловът, стихийно разраснал се до грандиозно изтребление на живата природа. Така или иначе вече се стигна до това, но не като основна системна характеристика. Под сянката на капиталистическите отношения, по скоро като последица, светът се превърна в месомелачка, каквато никога не е бил. Консумацията на месо до съвсем недалечното минало, също е била сравнително рядка, а убиването на добитък обикновено е съпътствало определени религиозни празници и е имало полуритуален характер. По отношение лова на дивите животни в примитивните общества винаги са съществували строги правила и ограничения, а при убиването им е била демонстрирана признателност и дори е търсено извинението им. Безумната касапница, която се вихри днес, представлява същата чудовищна хипертрофия, но понеже в случая се явява като последица от основната, може да се разглежда по- скоро като метастаза. Когато кутрето придобие размери на бедро, това не е развитие, нито прогрес, а патология.

Апологетите на либерализма (капитализъм без юзди) се опитват да ни убедят, че основната движеща сила на човешкото същество е егоизмът. Нагизден с алчност, страст за заграбване, експлоатация, жажда за придобиване, впрегнал интелектуалният си потенциал в ловки маневри по пътя към облагодетелстването, в непрекъсната надпревара с останалите користолюбиви конкуренти, той трябва да ни поведе ..към прогрес. В баснята, разказвана от капитализма, на животните не се приписват човешки качества – в нея човекът е принизен до животно.

Тази идеология, натрапвана непрекъснато, нескончаемо пропагандирана, за да послужи като сплав и легитимация на гротескната обществена форма, прониква във всяка социална форма. Семантично обезобразени понятия като „успех“, „реализация“, „предприемчивост“, извращават образа на действителността, целенасочената корозия на моралните норми и ценности възпрепятства развитието на съвестта, а оперативното и „насърчаващо“ образование предотвратяват формирането на критично осмисляне.

Действително, модерният член на това общество е толкова егоистичен, колкото би могъл да бъде. Откъснат от пълноценно общуване със стената на дигиталните устройства, самотен сред чужди, зареден с тонуса на спортната „злоба“ към останалите конкуренти, зает да демонстрира „успехите“ си в социалните мрежи и да се селфира, или дълбоко депресиран в комплексите на своята маргиналност.

Неговият вътрешен облик спонтанно се проектира в жилищата, които обитава. Съвременният дом, не е място, предназначено за уют, за близост, топлина и съвместност. Съвършените контури на мебелите, правилните геометрични линии, лишени от неравности, изчистените и напълно симетрични форми на предметите, подредбата, са тук за да подскажат, че това място няма нищо общо с живият свят на природата, с неговият хаос, кипеж и динамика. Отсъствието на несъвършенства отнема всяка възможна индивидуалност, претворявайки всичко в безличност. Най- характерната черта на това жилище е неговата стерилност – лишеност от живот. Претекстът, че това е продиктувано от съображения за здравето, не е рационален, а опит за рационализация на стремежа към умъртвяване на всичко останало. Една кулминация на Аза, който постига пълният си триумф в своята тотална единственост.

Егоизмът се проявява, но не може да се осъществи във взаимодействието с другите, които неминуемо затрудняват неговото разгръщане със своята независима воля, нужди, желания и индивидуалност. Той напълно постига себе си и абсолютният контрол, за който жадува, само в пълната свобода от другите, налична в тяхното заличаване. Домът на модерният човек е там, където е сърцето му – в леденият мавзолей на пустотата.

Само допреди столетие едва ли някой би приел да прекара живота си в студенината на бездушните некрополи, които съвременният човек нарича свои „домове“. Някога потискащата болнична атмосфера е пренесена там, където следва да преминава нашето ежедневие. Дори цветните градини и тревата, където ги има, са оформени в строгите контури на геометричните фигури, подрязани и подравнени, оповестяващи триумфа на победата над живота. Даже и наложена със средствата на маркетинга, тази „естетика“ все пак несъмнено е намерила и някакъв отклик в предпочитанията на мнозина, пропити от налягането на капиталистическата идеология и култивирани в убежденията на еготизма. Как се отразява върху човешката душа постоянното впечатление от непосредствено заобикалящият го интериор на празнотата? Каква ерозия на емоционалният му свят и чувствителност е в състояние да предизвика? Когато дори и „писмата“, които получава от близките си хора, са съставени от безлични дигитални знаци, разнообразени със схематизирани символи на „емоция“. За твърде кратко време безкрайно сме се отдалечили от времето, когато познатият и уникален почерк на скъп за нас човек, бе способен да накара сърцето ни да трепне, а завръщането след дълго отсъствие, да ни дари с истинска топлина. Действително какъв забележителен прогрес ..на патологията. Оформен и моделиран от облика на обществените отношения и налаганите ценности.

Тази преса е в състояние да потиска и извращава за дълги периоди вроденият ни усет за красота, добро, справедливост и истинност. Но никога няма да бъде в състояние да ги унищожи напълно, да ги премахне от човешката ни същност и да ни превърне в нов вид същества. С отстраняването й, здравата форма ще се завърне скоро, подкрепяна от завидната ни издържливост.