ИЗПЛУВАНЕ

При положение, че всеки отдавна е наясно, че инструментите за следене като Google, Microsoft, Meta и останалата част от дигиталният сговор събират, обработват и интерпретират цялата информация за своите ползватели, и предоставят директен достъп до нея на специалните служби, защо фактът, че съдът официално разпореди Google да даде на полицията всички данни за гледалите определен видеоклип да представлява нещо по- особено?

Отдавна знаем, че всеки Windows е не повече от една все по- усъвършенствана апаратура за събиране на данни, изпращаща стотици единици информация в минута за всяко едно действие, звук и картина, и съхраняваща ги завинаги; предоставяща възможност за пряко наблюдение от „другата страна“ в реално време, или по- късно. Наясно сме, че „услугите на Google“ са инструментариум за пълен достъп до цялата информация относно нас вкл. име, телефонен номер, адрес, глас, снимки и видео, местоположение и обичайни маршрути и т.н. Още в далечната 2015-та полицията успя да идентифицира престъпник по историята на неговите маршрути като ползвател на Android. Знаем че Meta ни профилира с прогнозни и манипулативни цели доста успешно. Наясно сме, че дори нашите прахосмукачки картографират и изпращат на трети лица данните за интериора на нашите жилища, а тези с камера – дори и някой наши смущаващи изображения. Известно ни е, че смарт телевизорите ни изпращат непрестанен поток от своите микрофони, дори когато смятаме, че са изключени.

На подобен фон това съдебно решение не означава нищо особено, което и обяснява семплата обществена реакция в отговор. Какво е по- различното в случая и каква изобщо е целта му?

На първо място изглежда че по- наивните следва да бъдат убедени, че в случаите когато тяхната лична информация бива използвана от службите за сигурност, това изисква някаква специална процедура и съдебно решение. Че представлява нещо извънредно, което иначе не се случва. В цялата комплексност на регулярните разкрития по отношение на употребата на всяко възможно дигитално устройство за следене и съхранение на данни, ще е необходимо нещо повече от наивност, за да бъдем убедени че става дума за инцидентни „пробиви“ в сигурността, или неоторизирани инициативи на отделни независими отдели.

Освен това, появата на подобни съдебни решения идва, за да ни адаптира към все по- откритото използване на методите за наблюдение, проследяване, анализ и евентуално прогнозиране на личния ни живот от страна на институциите на властта. Не би било неоснователно да предположим дори, че част от периодичните изтичания на информация в тази сфера, целят същото – да превърнат недопустимото в подлежащо на дискусия. В тази дискусия да се очертаят неговите позитивни черти, в случая – с цел разкриване на престъпление. В крайна сметка да превърнат в норма ликвидирането на всяка форма на неприкосновеност на личния живот (което вече е факт, но не е крайната цел).

На следващо място – достъпът до цялата лична информация най- накрая се официализира. Сенчестата до момента употреба на тази информация излиза на светло, при това в своята пълнота. Струва си да обърнем внимание, че решението не се отнася до потенциалният престъпник, качил даденото видео, а до тези, които просто са гледали клипа, като при това става дума за над 30 000 души. Само по себе си последното води до две важни последствия:

– това повишава нивото на саморегулация и автоцензура изобщо в обществото. Пред човек възниква въпроса – ще изгледа ли едно опозиционно, критично, или потенциално радикално видео, ако е наясно, че това може да му донесе редица неприятности, наблюдение и разследване?

– на практика абсолютно всеки може да стане законен обект на разследване от страна на властта като това включва достъп до историята му на сърфиране, маршрути (т.е. физически срещи и контакти, посещавани места, извършвани дейности и т.н.), кореспонденция, адрес, телефон, лицево разпознаване, гласови данни и т.н. При нужда всеки предварително набелязан неудобен елемент би могъл да бъде включен в обхвата на подобно разследване на основание изгледано видео, отворена статия, потърсена информация. В рамките на „обоснованото“ разследване, „случайно“ може да бъдат открити данни за застрашаваща сигурността дейност като например употреба на реч на омразата (а вече е налице опит за подобно престъпление да получите доживотна присъда), „дезинформация“, подбуждане към насилие, употреба на обидни изрази, или каквото се сетите. Ако обобщим – по същество става дума за отваряне на възможността за преследване на политически, а не само на криминални престъпления. Ако имате някакви съмнения по въпроса, то ФБР може бързо да ги разсея с факта, че вече посещава хора на адрес във връзка с постове, изразяващи симпатизия към палестинците по повод на инвазията в Газа. Доколкото все още изпитва известни ограничения във връзка с предявяване на обвинение за упражняване на свободата на словото, остава неясно изразходването на ресурси и време за подобни, както уверяват агентите на ФБР – постоянни посещения по адрес, освен в контекста на привикването към контрола и навлизането в личния живот на гражданите.

Възможностите например на Meta да прави изключително точни психологически профили, да манипулира и дори прогнозира на тази база потенциалното бъдещо поведение, потънаха в сенките за повече от десетилетие след негативният обществен отзвук на резултатите от изследванията, които тогава бяха открито публикувани. По сходен начин Alphabet, която така или иначе винаги е била крайно непрозрачна, остави в мрака своите разработки в областта на изкуственият интелект, позволяващ консолидирането и обработката на огромни масиви от индивидуални поведенчески данни. С изплуването си от сенките, днес пред тези придобити способности се разкрива и възможността за пълноценната им употреба в служба на господстващият ред. Възможност да го прави напълно законно, без затрудненията, съпровождащи полулегалните форми на действие.

Схващането, че основната заплаха от присвояването на най- интимна лична информация като интересите, емоционалните, интелектуални и личностни качества и поведение, се състои в манипулативното осъществяване на нелоялни маркетингови цели е сходно на това на някой коренен жител на Америките, считащ че най- ужасната последица от нашествието на белите се заключава в лукавият начин, по който те търгуват със златото на индианците, давайки им в замяна непотребни лъскави стъкълца. Белият не се е задовол с това – той е отнел всичкото злато, после всичките земи и накрая живота на коренното население.

Не би ни било от полза да демонстрираме наивност, приемайки че зад корпоративните и правителствените интереси стоят различни групи. Съвременните държави са понастоящем напълно под контрола на малобройният глобален „елит“, който е и основният инвеститор и съответно ръководител на силиконовите корпорации. Все по- яркият конфликт между тесните олигархични интереси и обществените такива ще води и до все по- тежки форми на контрол и разправа с противниците на съществуващият ред, до все по- агресивен пропаганден и манипулативен натиск и до все по- голяма ерозия на извоюваните човешки права.

Трудно може да бъде разбрано равнодушието, с което обществото като цяло посреща всяко изтичане на информация относно нарушаването на неприкосновеността и правото на личен живот още от Сноуден насам. Кратък шум, след който всичко си продължава по старому. Един терористичен акт доведе до фалита на Pan Am, един- единствен инцидент постави край на Concorde, но дори след безкрайна поредица от доказани злоупотреби Alphabet, Meta, Amazon продължават да държат господстващите си позиции. Защо? Хората очевидно са по- чувствителни към авиационната сигурност, отколкото към тази на личния си живот. Крайно неразумно отношение.

Проблемът не е в технологиите като такива и неговото единствено решение е на системно ниво. Той може да бъде разрешен само когато се отстрани всяка възможност за концентрация на властта, монополизиране на икономически сектори, лицензионните и патентни практики. Очевидно обаче лечението на обществената апатия ще изисква приема на огромни дози от горчивината на угнетението.