EGO***

Семантичната деструктивност на модерността, освен по отношение на политическите понятия, се разпростира и върху редица психологически и социални термини – съвсем логично, доколкото те се явяват база на социално- икономическата система. В много от предходните статии сме обръщали внимание на изкривената, идеологическа употреба на някой елементи от речта („инвестиция“, „реализация“, „успех“ и т.н.), а тук ще хвърлим светлина върху едно базисно понятие и свързаните с него производни, което ще ни позволи да разпознаем и тенденциите в обществото:

ЕГОИЗЪМ

Ако потърсим думата в търсачката, очаквано на първо място е резултатът от страницата в уикипедия: „начин на поведение, който се обуславя от мисълта за собствената полза, изгода и защита на собствените интереси, като обикновено се характеризира с определена доза себелюбие. Хелвеций го определя като „разумно себелюбие“„ Англоезичният вариант в уикипедия не е много по- добър, като набляга на вариативността на значението според различните школи и бърза да добави определението на католическата енциклопедия: „„[егоизмът] включва в себе си някои основни истини: естествено е човек да обича себе си; той трябва да го прави, тъй като всеки един в крайна сметка е отговорен за себе си; удоволствието, развитието на нечии потенциали и придобиването на власт обикновено са желателни.“„

^{[Извън темата просто ще вметнем, че от години Уикипедия принципно е престанала да бъде достоверен източник на информация. Тя е силно централизирана и манипулирана, което става особено очевидно спрямо множество „чувствителни“ и идеологически теми. Много информация бе заличена или поддържана оскъдна, а например интригуващи организации като Global Governance Forum изобщо не фигурират. В това няма нищо чудно, ако вземем предвид, че нейният основател Джими Уейлс е възпитаник на Young Global Leaders и лектор на Световния Икономически Форум, а настоящият изпълнителен директор на фондацията Катерина Махер е Старши научен сътрудник на Атлантическия съвет на САЩ и е назначена като член на Борда за външна политика на Държавния департамент на САЩ, а освен това е член с мандат в Съвета за международни отношения, и също разбира се, е възпитаник на Young Global Leaders на Световния икономически форум, както и сътрудник по сигурността в проекта за национална сигурност „Труман“. ]}

От страницата в уикипедия и откритите в следващите резултати от търсенето популярни публикации, ще научим също, че егоизмът не е противоположен на алтруизма и изобщо, представлява една рационална черта от личността на просветения модерен човек.

Това снизходително и едва ли не окуражително отношение към егоизма очевидно би предизвикало дълбокото изумление на нашите предци, и вероятно оставя и у всички нас известно усещане за неистинност. Откъде идва това?

Преди всичко егоизмът не представлява „любов към себе си“, а още по- малко „поведение насочено към собственият интерес“, тъй като понятието не отразява характеристика сама по себе си, а отношение. „Егоизъм“ е морална категория (касаеща човешките взаимоотношения) и е лишена от всякакъв смисъл извън тях. Не може да определим като егоистично което и да е действие на корабокрушенец на самотен остров. Мотивиран от грижата за себе си и единствено в свой интерес, корабокрушенецът може да се нахрани, наспи, облече, да си запали огън, и очевидно употребата на „егоистично“ спрямо което и да било от тези действия, може да предизвика единствено усмивка поради своята нелепост.

Определението на Речника на българския език ни носи повече смисъл: „поставяне на личните интереси пред интересите на другите“. Понятието се разкрива единствено в контекста на взаимоотношенията, а не като изолирана характеристика. Ако социализираме горната история и си представим, че корабокрушенецът изяжда цялата налична храна, докато другите са заети с нещо? Или я укрива от тях, ако те не знаят за последната? Или я узурпира по силата на физическото си превъзходство? Ако се заеме да събира плуващата по повърхността храна след корабокрушението, пренебрегвайки виковете за помощ на давещите се? Ако ликвидира другите, за да може да притежава достатъчно запаси? Едва тогава може да определим дадено поведение като „егоистично“ в една или друга степен – когато съществува конфликт между личните интереси и тези на някой друг. Ако не е налице конфликт, тази категория е неприложима. Ако корабокрушенците разпределят дажбите помежду си справедливо и нашият герой изяде своята собствена, „егоизъм“ е неприложимо спрямо това действие, независимо че е сторено безспорно в негов личен интерес и с грижа за самия себе си, така че става очевидно, че понятието по никакъв начин не касае „любовта“ и действията в „собствен интерес“: то отразява еднозначно отношението или поведението в ситуация на конфликт между личните интереси и тези на някой друг. По този начин става ясно, че противоположното на егоизма отношение или поведение е именно алтруизмът: ако корабокрушенецът се лиши от своята дажба доброволно, за да я даде на някой пострадал повече при инцидента, или пък на дете. Ако се лиши от дрехата си, за да я даде на някой, който е започнал да трепери.

Безспорно всички ние сме „корабокрушенци“ на тази самотна планета, така че лесно може да определим характера на собствените си отношения с останалите.

Проявата на егоистично поведение обикновено води до дискомфорт, доколкото в една или друга степен никой не е лишен от възприятието на съвестта си, така че в помощ обикновено се намесва умът, с неговите възможности за рационализация. „Това е моята храна“, „Това е храната, която аз се сетих да взема от кораба, докато потъваше, а другите не помислиха да го направят“, „Това е храната, която аз си заслужих, с моите усилия да я събера“, „Аз пръв я видях“, „Трябва първо да се погрижа за себе си, за да мога после да се погрижа и за другите“, „Не съм виновен, че другите са глупаци“, „Аз имам най- силна воля за живот“, „Мен ме чакат деца“ и т.н. всевъзможни игри на ума със задоволителен ефект, които разбира се, по никакъв начин не са в състояние да променят единствено значимият факт – на избраната страна в конфликта аз-другият.

Често се натрапва схващането, че подтикван от чисто егоистични подбуди, индивидът извършва действия, които са от полза за останалите. Това, разбира се, е пълен абсурд и противоречие в самото себе си. Безспорно неволните, или съпътстващи последици от едно действие биха могли да бъдат всякакви и случайно, за някакъв момент, да съвпадат с интересите на трети лица. Вероятността за поява на подобна случайност рязко намалява с разширяването на конфликта (обхвата на его-то: аз, моето), а лотарийният принцип на съвпадение на лични и на-другите интереси и неговият временен характер, оправдано предопределят спонтанното отношение на недоверие и резервираност към всеки, показал егоистични нагласи.

Тясно свързан с егоизмът, е така характерният за обществото от ХХ-ти век нарцисизъм. В своят стремеж да задоволи своите потребности от внимание, харесване и значимост, личността развива болезнена склонност да акцентира върху себе си чрез показност, своеобразност и възхищение към индивидуалните си особености, в аплаузите към които, се стреми да въвлече възможно най- голям брой почитатели. Самонадеяна и арогантна, за да може да поддържа неопетнен идеализираният си образ, настръхваща при всеки намек за критика към нея, тази личност е все още твърде зависима от другите, които внимателно филтрира в своето обкръжение. Днес може вече да погледнем на подобен образ с известна носталгия и голяма доза снизходителност, доколкото сравнявайки го с модерността, той се оказва детински наивен и почти-безобиден. За да разберем по- добре съвременната личност, нека хвърлим поглед към следващото понятие –

ЕГОЦЕНТРИЗЪМ

Ако изгубим време с уикипедия, ще открием там едно чисто когнитивно значение на понятието, касаещо познавателните процеси, при това съдържащо някой спорни моменти. Тъй като вече имаме опит, може бързо да преминем към Речника на българския език – „Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички.“ За съжаление не мога да се съглася с тази дефиниция, която просто повтаря тази за егоизма и съответно не разграничава по никакъв начин понятията.

„Егоцентризмът“ може да определим като краен индивидуализъм, схващане на себе си като център на вселената.

Индивидуализъм произхожда от латинското individuum – неделимо, единно цяло – това е тип светоглед, чиято същност се състои в абсолютизацията на позицията на отделния конкретен индивид спрямо обществото. Тук не става въпрос за противопоставяне на някакво конкретно социално- икономическо устройство, това е противопоставяне на обществото въобще. То се проявява в моралното поведение, в придържането към различни концепции независимо от сферата – етика, идеология, политика и т.н. Неговата заявка е „аз съм центърът на света“ и останалите не ме интересуват, нито тяхната гледна точка, тяхната етика, морал, убеждения, потребности и интереси. Те не съществуват за мен. Аз съм центърът на света, и това е моята позиция, дори ако осъществяването на целите ми, каквито и да са те, води до трагедии и катастрофи за другите.

За разлика от нарцисистът, егоцентрикът не се интересува от мнението на останалите за него, той няма нужда да бъде харесван, още по- малко обичан. „Аз съм такъм, какъвто съм. Може да ме харесвате, или мразите – това ми е безразлично. Ще правя каквото искам, защото така искам.“ И именно това е обликът на масовата модерна личност, култивирана в хранителната среда на позитивизма и индивидуализма. Пространствата, които я заобикалят, дори собственият й дом са обезличени и стерилни, тъй като в нейният свят има място единствено за нея самата.

Насаждането на

ЕГОТИЗЪМ

– преувеличено мнение за собствената значимост и достойнства, започва още в детска възраст с неспирните поощрения и похвали за всяка незначителна проява и продължава в академичната среда, където всяко „собствено мнение“ и „различна гледна точка“ се приветстват като креативност, независимо от тяхната обективна стойност. Нарочени да изградят една личност с подобаващо самочувствие и самоуважение, насърчаването и славословието полагат основите на бъдещият егоцентрик, облегнат на своето право на щастие.

Днес е прието да се смята, че няма нищо лошо в това да бъдеш „малко егоист“, „разумен егоист“, „мъничко егоцентрик“.. в което няма никаква логика. Както вече изяснихме, егоизмът обозначава мотивация или действие насочени за задоволяване на личните интереси, когато съществува конфликт между тях и тези на друг/и. Когато няма конфликт при задоволяване на личният интерес, не може да се говори за егоизъм. А когато при наличие на такъв си действал в своя полза, съответно това е в ущърб на другия/другите – а именно това е определението за „лошо“.

APPENDIX

Като най- висша степен на духовно развитие във всички религии се е считал аскетизмът в различните му форми. Дори и при най- примитивните, „духовният“ представител е бил натоварен с определени аскетични аспекти – безбрачие, социална изолация, или мъчителен ритуал за инициация, съпроводен с болезнено изстрадване (съзнателно преодоляване на естественият стремеж за избягване на болката – отказ от себе си в името на друго). В своят отказ от задоволяване на каквито и да било лични потребности, освен най- елементарните, аскетът си осигурява възможността във всяко свое действие и постъпка да избегне егоистичният мотив: разпознат като най- принизяващ, нежелан, отблъскващ порив на душата, отдалечаващ я в противоположна на нейният възвишен стремеж посока. В този смисъл определението на Католическата църква, поместено в англоезичната страница на уикипедия буди недоумение, освен ако не вземем предвид, че тази институция отдавна е приела по- скоро политическа, хуманистична и филантропообразна форма на съществуване.

На логичният въпрос „Защо пък да е лошо да правя каквото е в мой интерес, ако това е в ущърб на другите“ са посветени достатъчен брой произведения от различни области. Намирам за безсмислено да се подлага такъв въпрос на дискусия с някой, който не разбира причината. В крайна сметка това е като солипсизма – принципно неопровержима хипотеза, ако отсъства непосредствената увереност в нейната несъстоятелност.