Този възглас бихме чували вчера, ако модерността в своята религиозна същност бе колективна религия. Подобно на възторженото „Христос Возкресе!“ навръх Великден, би бил произнасян от безбройните множества на вярващите в техните култови сгради, неизбежно разположени във всяко човешко поселище, съобразно големината му: многоетажните МОЛ-ове, широките супермаркети, или техните по- скромни събратя. Но религията на модерността е масова, а не колективна. В нейният фундамент е заложено благоговеенето пред индивидуалността, така че всякаква проява на съпричастие представлява открита ерес. Приравнила личността към обвързаността и отношенията на нейните най- примитивни физиологични основи със съответстващите им обекти, зад понятието на тази религия за „индивидуалност“ се крие сакрализираната безличност.
Тази религия, като система от вярвания относно закономерностите, смисъла и целта на човешкото и социално битие, съпроводена с нейните характерни практики, е дотолкова тотална, че успява да остане недефинирана, неразпозната като такава. Подобна на присъщия на древно общество мироглед, в който изобщо отсъства понятие като „духовен“ – понеже всичко за него притежава духовен характер – небето, земята, храната, полът, денят и нощта. Неразграничим от реалността, каквато е.
Подобно на всеки вярващ, който не би пропуснал да се включи в празничното богослужение, модерният поклонник трескаво бърза да се присъедини потребителското стълпотворение, за да успее да се докосне до благодатта – обектът, под формата на продукт. Придобиването е доказателството за съществуването, умножаването на придобитото – потвърждение за оставането на правилният път, а маната на стойността – благословението. В този ден тази благодат може да се придобие без особени заслуги, сякаш по силата на милосърдието и благоразположението на невидимата сила, разпределяща благодатта в света – посредством безграничните отстъпки, достигащи 60, 70, 90 и дори 95%! Но това все пак изисква и усърдието на поклонника, преодоляването на задръстванията и тълпите, неговата будност и готовност да бъде в числото на най-добре подготвилите се, най- активните, най- ангажираните, за да не бъде изпреварен и изобличен като „неудачник“.
Всяка рационализация на това поведение посредством „прагматизъм“ е несъстоятелна, понеже самото понятие за „прагматизъм“ в този мироглед е дълбоко ирационално, напълно откъснато от практическата необходимост и реални потребности и изцяло обвързано с тяхната социална интерпретация. Покупката е изключителният социален акт, както продажбата е основният институционален такъв в рамките на тази система. Покупката е заела място на основна форма на социално взаимодействие, спрямо който общуването и взаимността имат нищожно място. Дори половото поведение се изживява по такъв начин, бидейки по същество консумация – било то на статус, красота, отчуждена в „капитал“, или просто на обект, свързан с физиологична потребност. Не би могло да бъде иначе, когато личността отдавна е превърната в незначителен придатък на своето обектно-статусно отражение, и е престанала да бъде функция на субектни взаимоотношения с други субекти. Ако в другият основен празник на модерността – Halloween, се отбелязва тържеството на материалното битие над душевното преживяване и ценности, заличавайки напълно всякакъв смисъл и съответно всякаква разлика, всякакво противопоставяне в понятия като „добро“ и „зло“, „живот“ и „смърт“, то в Черният Петък се осъществява щедрото излияние на самата материална благодат до всеки поклонник.
Честита Покупка!
2023 ЗАЛЕЗ