Нарастващото икономическо неравенство, което се наблюдава в много страни по света, включително и в България, е сложен проблем, който изисква отделно внимание. Във всеки случай в момента то е неоспорим факт – неравенството в доходите води до неравенство в достъпа до образование и здравни грижи и се отразява във всички сфери на живота.
В тази ситуация на неравенство, фиксираните финансови наказания т.нар. „глоби“ престават да представляват равенство пред закона и се превръщат в беззаконие. Закона предполага, че наказанието трябва да бъде пропорционално на извършеното престъпление. Равните глоби за всички нарушители не се вписват в този принцип. Все по- „високите“ глоби, които се афишират като решимост за борба с, да речем, престъпленията на пътя, не са нищо повече от „карт бланш“ за определена прослойка на обществото. Безспорно представителите на тази прослойка просто могат да си отделят 10 или 20 хиляди джобни на ден, с които да паркират където им е угодно и да пътуват с каквато скорост им е угодно. Отнемането на автомобили частично може да окаже ефект на най- долния сектор на тази прослойка, за които евентуално загубата му може и да представлява някакъв вид минимален ущърб, ако не са си взели един по- евтин BIC „за пиене“. Практически фиктивните нови санкции са реверанс пред тази прослойка, а въпросът за прогресивни глоби не се поставя. Информацията за доходите е леснодостъпна през НОИ и механизъм за налагане на глоби спрямо годишният доход не е проблемен.
Същото касае търговския и промишлен сектор, където глобите, налагани на малките предприятия не могат да бъдат същите като на големите корпорации.
Системата за налагане на глоби и наказания трябва да бъде преразгледана и реформирана, за да се осигури справедливост и баланс в правоприлагането. Само чрез индивидуален и пропорционален подход към наказанията можем да разчитаме на възпиращ ефект на закона.
2023 ЗАЛЕЗ