Изглежда, че въпреки последните препоръки на МВФ към България, няма изгледи у нас скоро да бъде въведен прогресивен данък. Както обикновено, като причина за това се изтъква хипотетичното увеличаване на практиките за укриване на данъци в следствие на евентуалното премахване на плоския данък. Това извинение винаги е будело почуда – в него се съдържа признатата неспособност на държавата от контрол за изпълнение на законодателството, една откровена декларация за административна импотентност и пасивност.
Така или иначе, едва ли МВФ има предвид достатъчно агресивен прогресивен данък, какъвто единствено би имал някакъв смисъл за формирането на здраво общество1. Безсмислието на мярката е особено очевидно във факта, че тя касае изключително доходите на физическите лица – като такава ще се отрази върху средните прослойки, и няма да засегне истинското богатство, увеличавайки още повече пропастта на неравенствата в обществото. Богатствата на олигархията са концентрирани под формата на капиталови дялове, активи и инвестиции, които така или иначе са необлагаеми, а в тяхната непрекъсната акумулация се осъществява процесът на засмукване на обществените блага. За няколко десетилетия след Втората Световна Война, регулаторните механизми в поствоенния капитализъм успяваха да преразпределят голяма част от тези блага обратно в обществото. Това бяха златните тридесет години на просперитет, La Dolce Vita за мнозината. Днес тези механизми са разрушени напълно от реактивните сили, създавайки немислими неравенства и полагайки основите на господството на малцината. Покупко- продажбата не е само обмен. Всеки акт на покупко-продажба представлява обмен + печалба, а последната съдържа в себе си благата, които излизат от обществото и се концентрират като капитал. Митологията, че икономическият растеж възстановява тези блага се оказва очевидно несъстоятелен.
В състоянието на този непреривен отлив на ресурси към ограничен брой частни лица (в т.ч. юридически), държавите постепенно се оказват неспособни да поддържат обществените си функции. За да продължат съществуването си, те се обръщат към същите тези лица, на които са позволили безконтролно да засмукват средства и им продават държавни облигации със лихва, утежнявайки още повече положението си. В резултат отливът на обществени блага се увеличава все повече и повече, а обществата затъват в непреодолими дълбини на държавните дългове. Правителствените институции стават все по- зависими от частните, докато накрая биват напълно приватизирани и превърнати в дъщерни правителства на глобалните корпорации. В своята оскъдица, държавите предават все повече от своите функции в ръцете на капитала – здравеопазване, пенсионни фондове, образование. Постепенно правата, които в течение на столетие са били възприемани като неотменни, се монетизират и превръщат в труднодостъпна стока със съмнително качество. Целта на здравеопазването вече не е здравето, а печалбата. Целта на пенсионните фондове не са достойните старини, а печалбата. Целта на образованието не са хората, а създаването на работна ръка.
Как е възможно при наличието на очевидни решения, на фона на внушителни свръхпечалби във всеки значим сектор, въпросът за тяхното данъчно отнемане въобще да не се повдига?
Митът за инвестициите
В тези условия на непрекъснат банкрут на държавата и нейната крайна зависимост от частния капитал, като решение ни се предлага „привличането на инвестиции“. За да може това да бъде осъществено, е необходимо да бъде „спечелено доверието“ на бизнеса. Това от своя страна може да бъде постигнато като се премахнат всякакви възможни регулации – да бъдат минимални данъците, заплатите, изискванията към условията на труд, работното време, административният контрол, да се подобри инфраструктурата и митническите затруднения. Ако бизнесът може да прави каквото пожелае без каквито и да било ограничения, ще спечелите неговото пълно „доверие“. И напротив – евентуалното увеличаване на корпоративния данък бързо ще причини „загуба на доверието“, отлив на инвестиции и евентуално прехвърлянето на вече съществуващите в по-„доверени“ региони.
Въпросът е: за какво служат инвестициите, иновациите, миграционните процеси, икономическият растеж, ако положението на мнозинството от хората става все по- окаяно? Само за да може пет души да удвоят благосъстоянието си, докато пет милиарда обедняват непрекъснато с все по- висок темп?
Инвестицията не е благо, което може да бъде получено. Инвестицията е средство, чиято цел е осъществяването на печалба и ако е чужда, печалбата е за някой друг. От ваша страна са само суровините. Когато бъде привлечена външна инвестиция, тя ще използва всички местни ресурси и ще изведе печалбата за себе си – извън страната.
За разлика от БВП, Общия Национален Доход е параметър който рядко се споменава публично. Той представлява Брутният Вътрешен Продукт плюс доходите на българските лица от чужбина минус доходите от БВП, изплатени на чуждестранните лица. Ако балансът БВП/ОНД е приблизително равен, това означава, че стойността на произведените стоки и услуги е привнесена към националното богатство. (Разбира се, това от своя страна не казва нищо за начина по който е разпределено това богатство вътре в страната). В страни като САЩ, Германия, Китай е леко положителен (2-3%), т.е. страната е забогатяла с повече от колкото е произвела. В статистиките на Световната Банка за България за БВП и ОНД, ще открием, че ОНД е с 4 до 10%(!) по- нисък годишно: с толкова по- малко сме получили от прихода от произведеното – това са обществените блага, който са изтекли от страната ни, за да обогатят чуждестранни лица. Именно тази разлика е истинският резултат от привлечените инвестиции.
Ако определена страна е в твърде окаяно състояние, на някакъв етап тези инвестиции могат да имат положителен ефект – за придобиване на know-how, или когато стандартите на живот са драстично различни и дори относително ниските данъчни приходи биха представлявали значим бюджетен приход. Но за да се запази развитието, страната трябва възможно най- бързо да развие собствената индустрия. Чуждите инвестиции са само форма на заграбване на вътрешните суровини.
В капана, в който са поставени понастоящем държавите, наред с капиталовата мобилност, увеличаването на корпоративните данъци обаче не само ще предотврати навлизането на чужди инвестиции – местният капитал лесно може да се оттегли навън, или да „загуби конкурентоспособност“, като така възпрепятства желаният ефект на подсилване на националната икономика.
Блокирани от безсилие вследствие на това противоречие, националните правителства не са способни да върнат отнетите средства обратно в обществото. В своята несъстоятелност всичко което могат да направят е да печатат чудовищни количества необезпечени с нищо, нови пари, а тези които нямат такава възможност, се опитват да съберат средства като облагат събирачите на гъби и бакшишите, оставяйки непокътнати грандиозните свръхпечалби на едрият капитал. В крайна сметка събраните от билкарите средства ще отидат за погасяване на лихвите по кредите към същият неприкосновен капитал. Как ще завършат опитите да се изхранва ненаситната свещена крава с млякото, издоено от мишката? И защо трябва да продължаваме да отглеждаме добитък, от който не получаваме нищо?
Привидната безалтернативност трябва да бъде пречупена с малко воля за насърчаване и култивиране на национална индустрия, която да овладее поне вътрешният пазар и която да внася приходите си в националната хазна.
………..
С много воля всеки стратегически отрасъл трябва да бъде национализиран – несъмнено земеделието в цялост, природните богатства (вкл. добив и преработка), енергетиката, хранителната промишленост, транспорта, да се ре-национализират образованието и здравеопазването и да се въведе корпоративен данък от 100% върху свръхпечалбата (всяка крайна печалба над 8 до 10%) и прогресивен такъв за отделните физически лица. Като цяло е необходима фрагментацията на всяко корпоративно предприятие (когато е възможно) и трансформирането му в колективна собственост на служителите в него. Последните трябва да могат да упражняват пряко участие в управлението му, независимо от образователното си и професионално равнище: в здравото общество всички грешки могат да бъдат коригирани лесно, по- важно от тях е самоосъзнаването на всеки индивид като личност, а не като инструмент. Именно това ще отприщи истинският потенциал и благополучие (което не се припокрива с модерната му семантика) на обществото. Доколко това е възможно в отделна страна? Вероятно не особено – агресивната политика на властващата глобално олигархия би впрегнала сили в компрометирането на подобни политики. Но ако олигархията е способна да се консолидира в преследването на интересите си, защо обществото да е неспособно?
В условията на капиталистическата система не е възможно да оцелеем като човечество. Напълно е възможно най- гротескната част от това човечество да продължи да съществува като някакъв мавзолей на нашият вид, напомнящ за патологията, на която сме били способни и нищо повече. Радикалните промени са надвиснали над нас с екзистенциална неотложност, самоочевидните решения на фундаментални проблеми изискват спешно да вложим волята си в тяхното осъществяване. Ако наместо това у нас може да се намери единствено апатично малодушие, прикрито зад илюзорното усещане за безизходност, то напълно ще заслужим съдбата си.
- Като умерен такъв може да се счита 100% върху доходите над 20 пъти нетният доход за издръжка на живота в страната, или около 345000 годишно. ↩︎
2023 ЗАЛЕЗ
Истината е, че ако сe въведе такова нещо, хората с високите доходи ще отидат да живеят другаде. А също и фирмите, които са в състояние да реализират печалби. Тоест в страната ще останат само тези, които не умеят да печелят или тези, които умеят да крият данъци.
Държавата е структура определяща правилата върху дадена територия и дадено население. За да налага тези правила, тя има нужда от определено финансиране, което се осигурява от гражданите и. В замяна на това тя осигурява определени услуги – образование, здравеопазване, защита на живота и собствеността. Когато държавата не изпълнява ефективно функциите си, гражданите гласуват – някои с оръжие в ръка (революции), други с краката си (отиват в друга държава), трети с бюлетини, а други просто лъжат държавата.
Реално високите данъци върху доходите, не вземат пари от много богатите – за тези хора е много по-лесно да отидат другаде или да използват вратичките в системата и да не платят нищо. Високите данъци вземат парите от средната класа – хората с ум, образование и идеи. По този начин ги демотивират да правят каквото и да било. Защо някой да работи повече, ако държавата ще му вземе парите за да ги раздаде на свои хора (чиновници, политици, безработни и бедни) ? Защо безработните и бедните са хора на държавата? Ами защото те са зависими от нея. Те гласуват за политиците, които ще им дадат малко повече пари и съответно политиците ги коткат. Вдигайки данъците политиците създават повече бедни – фирмите уволняват персонал, защото не могат да си позволят заплати или фалират.
Национализацията пък е още по-глупаво нещо. Защо?
В условията на конкуренция печелившите фирми растат и са по-ефективни от губещите. Добрите фирми имат добри ръководители и добър екип. Ако директорът не се справя фирмата започва да губи и собственикът/акционерите сменя директора или в краен случай фирмата фалира. В държавните фирми директорите са „наши хора“, както и някаква част от екипа. В повечето случаи не се търси печалба и за това е много лесно такива фирми да се източват – даваш по 50 лева за вилица в столовата, купуваш бюра по 5000 бройката … избираш „наши фирми“ за всякакви услуги. Голяма част от парите отиват в няколко десетки души. Тоест отново имаме много богати, но не от частния сектор, а от държавата. За сметка на това хората работещи в частния сектор обедняват, защото трябва да издържат цялата държава. Включително и държавните фирми, които докато са били частни са се издържали сами. Намаляват ли цените на национализираните услуги поне? Не – фирмите винаги са на загуба, което е обективна причина да искат вдигане на цените. Нямат конкуренция, така че , нямат основание да се грижат и за качеството.
Погледнете държавните фирми в България в момента. Коя е печеливша и коя предлага качествени услуги на ниска цена – БДЖ? НЕК? АЕЦ Козлудуй?
Да, последната може да е на печалба и да има ниски цени, …. но огромна част от нейната енергия се продава в чужбина, и за това токът в България е скъп, въпреки евтиния АЕЦ.
Благодаря за дискусията!
Ще опитам да отговоря последователно:
1) Да, отворената възможност за мобилност на капиталите, ги поставя в позицията да шантажират с това националната държава и да си осигуряват максимална данъчна лекота.
2) Именно благодарение на това, резултатът е че съвременната държава не е повече в състояние да осигури финансирането си.
3) Именно поради по- горните причини държавата НЕ Е на обществото, а съществува в услуга на едрия капитал. Не, държавата все повече не е в състояние да оказва подкрепа на болните, безработните и пенсионерите. Тези средства се орязват прогресивно именно поради невъзможността й да се захранва с нищожните приходи от данъците на работещите бедни, същевременно пазейки неприкосновените средства на капитала, за да не изгуби „доверието“ му. Може да погледнете приходната част на държавния бюджет – данъците от физическите лица не просто директно надхвърлят тези на корпорациите. В действителност ДДС е също данъчна тежест изключително върху физическите лица. В процеса на стоков оборот, ДДС се начислява на всеки стадии от производството до дистрибуцията, но всички междинни участници (като производители, търговци на едро и търговци на дребно) възстановяват платения от тях ДДС чрез системата за приспадане на данъци. Така крайният консуматор, който не може да възстанови ДДС, носи окончателната тежест на данъка, тъй като той е включен в крайната продажна цена на стоката или услугата. Това означава, че въпреки че търговците са отговорни за събиране и предаване на ДДС на държавата, те прехвърлят тази финансова тежест към крайните потребители чрез по-високите цени. Относно акцизите, може да се направим на наивни и да приемем, че 10% от тях реално се поемат от фирмите с цел конкурентноспособност. А иначе тежестта на акцизите, подобно на ДДС, обикновено се прехвърля върху крайния консуматор, тъй като производителите, вносителите или търговците често увеличават цените на стоките, за да компенсират разходите си за плащане на акцизите. Така крайните потребители носят тежестта на акциза чрез по-високите цени на стоките, облагани с акциз. Съответно 70% приход за бюджета следва да бъдат взети от обикновените граждани. Между впрочем българският е относително щадящ в сравнение с щатският например. На фона на огромни корпоративни печалби, основната тежест на бюджета се възлага на плещите на обществото! Днес държавните дългове (чийто облигации са в частни ръце) са чудовищни, а това е отговорът защо. Между впрочем, в това отношение България е особено облагодетелствана, а това е истинската причина за стремежа на управляващите към Шенген – премахването на контролните механизми на валутният борд, което ще отприщи безконтролното трупане на нови дългове. Пригответе се да заплатите за 15 минутното чакане на КПП с потъването в пълната зависимост от дълбокият банков сектор.
4) В условията на конкуренция при отсъствие на силни регулации или протекционизъм (т.е. съвременният либерализъм), бързо се формират монополи, които поемат пълен контрол над пазара. Веднъж достигнала определен обем, корпорацията за почва да печели от мащаба (количествата продажби), което позволява да манипулира с цени, невъзможни за конкурентите; директно да купува едва зародил се конкурент (никой вече дори не помисля да пробие реално в дадена сфера – мотивацията е да се осъществи успешен стартъп, който да се продаде добре); разполага с мащабни лобистки средства (за България да речем корупционни); насажда джунгла от лицензионни и патентни препятствия пред по дребните конкуренти; издейства такива административни прегради пред новозараждащите се конкуренти, че директно да ги обезкуражи да навлизат в съответната сфера на дейност. Може да се огледате и просто да се убедите как във всеки отрасъл властват два, понякога три играча, които притежават пълният контрол и очевидно взаимно договарят политиките си (и цените) извън публичният контрол и единствено за максимизиране на интереса си. Всичко това реално възпрепятства прогреса и възможностите в тази дейност и е напълно във вреда на обществото.
5) В условията на съвременната идеология, стремежът да се измерва ценността чрез печалбата, достига гротескни форми. Да се определя стойността на едно здравно заведение на базата на ..приходите му?! Смятам, че тук окончателно сме изгубили здрава почва под краката си. Трябва ли железопътният транспорт да бъде печеливш, ако осигурява евтин, достъпен и екологичен превоз? Трябва ли земеделието да бъде печелившо, ако осигурява прехрана на цялото население? Трябва ли енергетиката да бъде на печалба, ако осигурява достъпно електричество на домакинствата и предприятията? Какво ако не е? Дали не трябва други печеливши отрасли да осигурят тяхното съществуване, или трябва да ги зачеркнем? Със сигурност, ако ги затворим, ще трябва да платим по- висока сметка – само че ние, обществото, а не определена индустрия.
Ще опиша схематично последиците от „напредничавият“ опит за „развитие“ на определени сектори, чрез поставянето им в оценъчна спрямо печалбата среда и мотивирането на развитието им в конкурентни условия.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:
В щатите винаги е било на този принцип. Преди няколко месеца мой познат пострада (не особено тежко) при автомобилна злополука. Трябваше да заплати $10 000 само за линейката, която го откара до болницата на около ..3 мили. Това е при положение, че той има базисна здравна осигуровка и това не е Западният бряг, а окаяният Мичиган! Ако изгубиш пръст, дори при трудова злополука и поискаш да ти го зашият, това е в категорията ..козметична операция и не се поема от никоя полица. Цените са астрономически. Около 10% от населението въобще няма каквито и да било здравни осигуровки, защото не може да си ги позволи. Поне на 50% са такива, че реално не покриват нищо сериозно и трябва да се доплаща. Общинските болници, ако все още не са закрити поради липса на средства, нямат персонал, нито достатъчно легла и връщат пациенти. На последните се отказва лечение в частните болници. Защо смъртността в щатите по време на ковид беше най- високата в света? Хората не можеха да си позволят лечение, или консултация с лекар! Лекуваха се с чай! Вероятно може да отговорите, че тази здравна система постига забележителни резултати в лечението на определени заболявания? Дори и да е така (а то не е), каква полза, ако това лечение е достъпно единствено на няколкостотин души?
Германия – тези реформи започнаха там около 2007-ма година ако не се лъжа. Резултатите вече са налице: много от общинските болници затварят, понеже не са в състояние да се конкурират с частните. Но защо? Да мислим в категориите на печалбата: общинските са длъжни да обхващат целият спектър медицински услуги. Частните специализират във високоплатените от здравната каса интервенции и лечения. В тях просто НЯМА отделения и специалисти за заболявания, които са неизгодно заплатени. За да се лекувате от вашето заболяване, ще се наложи да отидете в друг град на сто, двеста и повече километра. Частите болници се фокусират върху бързи интервенции, така че най- скоро да освободите леглото за следващият пациент. Дългосрочните възстановителни процедури и лечения са нерентабилни. Като резултат набързо могат да ви отрежат крайник, дори ако е възможно той да бъде възстановен с алтернативно, но продължително лечение. Още повече че хирургичните интервенции се заплащат далеч по- добре. Когато се търси печалба, разходите се орязват – в резултат броят на медицинските сестри е вече силно съкратен, часовете са увеличени, а заплатите – ниски. На лекарите в частните болници се предлага добро възнаграждение, но броят им се подържа на минимума, така че не разчитайте на лекарски контрол над развитието на заболяването – това е прехвърлено върху и без това претоварените сестри. Забелязвате ли развитието на тези „прогресивни“ процеси вече и в България?
ПЕНСИОННА СИСТЕМА – в Германия навлизането на т.нар. трети стълб започна около същата година. Резултатите? Не вярвам вече често да срещате тромавите германски пенсионерски двойки, обикалящи местните туристически забележителности. Накратко – размерът на пенсиите на въвлечените в новата система, които вече се пенсионираха, е по- малък от социалните помощи. След 40 години стаж. Сега се въвежда нов четвърти стълб – също частен, за да подкрепи ..третият. Не е ясно как може да се очаква когато поемаш услуга с цел печалба, плащайки щедро за маркетинг, раздавайки примамливи комисионни на агентите и очаквайки приходи, да осигуриш пенсии, който са рекламирани като по- доходоносни от националната каса? С вярата в магическите способности на предприемачеството?! Под маската на илюзорните обещания, целта на частните фондове бе просто заграбването на малкото останали държавни средства. Капиталът, както знаем, е ненаситен.
И ТАКА НАТАТЪК..
Защо вместо държавата да взема полагащите й средства от него, ги търси от тези, които не могат да й ги осигурят?
Заради митологичната представа, че неговото неограничавано разрастване ще доведе до прогрес.
По- горе споменах накратко защо той в действителност е спънка за прогреса. Ако Майкрософт не бе допуснат до подобно раздуване, ако бе плащал своите свръхпечалби и бе възпрян от монополното си положение, днес щяхме да име разнообразие от по- добри, ефективни и сигурни операционни системи и софтуерни продукти. Ако Алфабет и Мета бяха обуздани, днес щяхме да имаме неимоверно по- сигурна, поверителна и надеждна дигитална среда. Ако щете ако българските телекоми връщаха с данъци свръхпечалбите си в обществото, днес щяхме да разполагаме с многообразие от оператори, възможности и цени. Конкуренцията води до монопол, монополите водят до застой, а печелившите се опитват всячески да увековечат този застой със средствата на новопридобитата власт.
6) Национализацията не е по необходимост корупция, както частният сектор не е по необходимост в сивия сектор. Напротив – публичното управление предлага много повече прозрачност и възможност за обществен контрол, отколкото затворените вътрешнокорпоративни процеси и решения. Посочените примери биха били от сделки, данните за които ще са общодостъпни. Като такива те са леснопредотвратими, за разлика от всичко, затворено за външни очи от фирмената тайна.
7) Както производството на стоки, така и предлагането на услуги, много отдавна не базират успеха си върху качеството. Ще се спра в бъдеще по- подробно върху тази трансформация, тъй като тя има цялостно въздействие върху много социални сфери. Така или иначе, понастоящем сме в маркетинг-ориентирана, а не качествено-ориентирана епоха. Качеството повече няма определящо значение за продажбата, тя се предопределя от маркетинга и монополните техники, а резултатите са лесно наблюдаеми.
В действителност понастоящем сме достигнали до фаза, когато споменатите по- горе действия на „малката воля“, едва ли ще бъдат достатъчни за да пренасочат самоубийствената посока на човечеството като цяло. Дадох крайни примери на несъвместимост на определянето на ценността на базата на печалбата, които при своята абсурдност, понастоящем са вече факт. Всъщност такова категоризиране е пагубно във всеки възможен аспект. Необходима е радикална промяна на целият обществен ред, на преобръщане на ценностните категории и демаскиране на мирогледа. В своят неуморен спринт към печалбата, капитализмът безогледно експлоатира всеки възможен ресурс без оглед на последиците. Под претекста на конкурентността въвеждаме нови технологии без оглед на дългосрочните им последици върху здравето и природата. Всичко около нас е отровено, избито и токсично. Безумието на тази идеология трябва да бъде възпряно неотложно.
Прогресивният данък би имал смисъл само когато е крайно агресивен и съчетан с корпоративен такъв. Национализацията – когато сътрудниците имат пряко и равнопоставено участие в управлението. Производството – когато е насочено към потребностите, а не към продажбата. Какъв е смисълът от някаква пряка демокрация, когато не си част от управлението на работното си място?! Какъв е смисълът от някакъв „икономически растеж“, ако той разрушава единственият ти дом и резултатите му се акумулират в няколко частни портфейла?! Кому са нужни образованието, здравеопазването, каквото и да е, ако са луксозна стока за неколцина?!
Време е много ясно да заявим, че повече няма да участваме в това. И да го прекратим.