ПРЕКЪРШЕНИЯТ ЕЗИК

С помощта на езика изразяваме и споделяме своите мисли и идеи. На първо място, свързаността на отделни думи в един текст или изказ е от основно значение за смислената комуникация. Освен това обаче, връзките между думите създават и семантичен контекст, който позволява на събеседника да разбере пълноценно и нюансирано другия.

Несъзнателно, поради ниска езикова култура, тенденциозно или пък с цел придаване на авторитет, все по- често , писмено и говоримо, биват използвани заемки, чуждици и нехарактерни думи, наместо вече съществуващите български понятия. Едновременно протичат два процеса – на семантична фрагментация и деградация. Основната причина е действително ниската обща и езикова култура в носителите на публичната реч и профанизирането на официалната и медийна такава. Познавам например хора, които действително не са в състояние да си спомнят как се назовава дадено понятие на български и в крайна сметка използват английското: това просто не би се случило, ако имаха нормални езикови познания. На някой техен събеседник съответно много му се харесва как звучи „модерния“ израз и започва да го повтаря. Прекият виновник е, разбира се, качеството на обучаващото, бюрократизирано образование, чиято нескрита цел е безсрамното: „успешна реализация на пазара на труда“. Едно открито непросвещаващо, невъзпитаващо, ненасърчаващо образование, което с неговото мото ще изисква отделно внимание.

При семантичната фрагментация чужда или неспецифична дума заема мястото на вече съществуващо понятие. Ще използвам за пример „конструктивен“, който изглежда вече се използва във всяко пето заглавие. Заемайки мястото на дума като „съзидателен“, „плодотворен“, „градивен“, „творчески“, и пр. новото понятие се изолира, тъй като е нетипично и/или непритежавайки коренна връзка с други понятия и прави невъзможно нюансираното предаване на значението, като съответно и не позволява на възприемащият да улови допълнителен контекст извън прекият. С други думи – води до обедняване на езика. По- порочното следствие обаче е навлизането на така фрагментираният език в областта на образованието – в учебният материал, лекциите, учителската лексика. Усвояването на знанието посредством фрагментарни понятия затруднява структурирането на познанието във взаимосвързана мрежа от информация, възпрепятства осмислянето на наученото в контекста на вече познатото, прави невъзможно изграждането на цялостност на познанието, или гещалт, надхвърлящ броя на частите си. Естествено изградените семантични мрежи отразяват съществуващите взаимовръзки в реалността и са плод на опита на множество поколения преди нас. Лекомисленото им разрушаване, липсата на официален коректив на тези процеси е безотговорно пропиляване на наследеното богатство.

Всъщност процеса на обучение на ИЕ с Широки Езикови Модели е именно процес на изграждане на „невронна“ мрежа на базата на семантичните езикови връзки – изграждане на машинна логически последователна реч. Над базата на тази инструментална, неосмислена „реч“, ние притежаваме допълнителна смислова структура, представена чрез коренната система на думата. Ако чуя, че даден разговор е бил „плодотворен“, независимо от интелектуалното ми равнище, ще възприема безусловно, че мога да очаквам определен добър резултат, плод на дадения разговор. Ако чуя, че е бил „градивен“, ще очаквам положително развитие и т.н. Уверен съм, че това което мнозинството възприема, когато чуе за „конструктивен“ диалог, е че се говори за „нещо политическо“. Единственият оттенък, който ми придава тази дума е за бездушност, за емоционална отчужденост. А може би и такъв е търсеният несъзнавано ефект – за машинен, безличен професионализъм – може би за да наблегне на внушението, че няма място за никакъв личен интерес. Но в повечето случаи става дума просто за „Абе искам нещо да кажа, ама не знам как“.

При семантичната деградация една дума се използва за обозначаване на много различни понятия или концепции и по този начин допринася за обедняване на езика. Това се случва, когато думите губят част от своето оригинално значение и/или стават претоварени с толковd много различни значения, че става трудно да се разбере конкретният смисъл в даден контекст.

За пример може да вземем думата „проект“. Напоследък всичко е проект – някакъв нов албум, изложба, партия, инициатива, сайт (държим да отбележим, че този сайт не е проект – просто сайт е). Докато този феномен е естествено присъщ за сленга, използван в групи с ниска езикова култура („мно`о яко“), тази ерозия би трябвало да е недопустима в официалната реч. В конкретният случай явно имаме опит за внушение, че става дума за нещо внимателно планирано, обмислено и осъществено, едно изящно произведение, на чиято изработка са посветени много интелектуални усилия и ако не сме в състояние да го оценим, то е поради нашите собствени недостатъци. Т.е. заявявайки нещо като „проект“, ние заявяваме една претенция. Доколко е основателна лесно може да се убедим щом се вгледаме в културните и политически рожби на съвременността.

И накрая освен тези форми на ограбване на езика, сме свидетели и на директна манипулация. Да се спрем на понятието „предприемач“ – една чудесна, наша си дума, от която схващаме, че някой си е деен, активен и полага усилия за осъществяване на някакво дело. В този смисъл, в пълнота тази дума би паснала на Васил Левски например – безiпорно той е предприел едно дело, за което е полагал непрестанни усилия и активност. Как ви се струва „предприемачът Левски“? Става ясно, че всъщност думата има предвид усилия в името на една- единствена и съвсем конкретна цел – печалбата, а в такъв случай ние имаме една съществуваща и много по- изразителна дума: „печалбар“. Като проследим еволюцията на последната, може да стигнем до изводи и за обозначаваният обект, защото ако в момента долавяте някакъв негативен оттенък, такъв изначално не е имало. Печалбар всъщност е човек, хванал се с някаква работа, за да спечели пари в съвсем добрия смисъл и то обикновено човек в нужда, принуден от някаква необходимост или спешност на това. Българската дума за отиване на „гурбет“ е именно „на печалба“. Привнесеният с течение на времето отрицателен оттенък може най- добре да разберем с неоспоримото „целта оправдава средствата“. Същата еволюция, между другото имаме и с понятието „спекула“ и производните му. Значението на „спекула“ е „търговия“. Очевидно поставените си от печалбарите и спекулантите цели са, или рано или късно достигат до противоречие с моралните принципи и съвестта на човека. Не е лошо просто да го имаме предвид и да е ясно. Може да очакваме безкрайни нови евфемизации в недалечно бъдеще, което естествено никак няма да промени обекта на думата. Би трябвало сме наясно с горното противоречие особено, когато налагаме спекулативни цели на институции, от които всъщност очакваме високо ниво на морал и дейно реализиране на етичните ценности – като образованието и здравеопазването например. Темата за лингвистичната манипулация е твърде обхватна и евентуално ще се спра на нея по- детайлно в бъдеща статия.

Описаните процеси водят до загуба на богатството на българския език и на неговата способност да изразява фини нюанси и аспекти на човешкия опит и да спомага за осмисленото усвояване на този опит. За съхраняването на богатството и разнообразието на българския език са нужни съзнателни усилия от страна на образователните институции, медиите и съзнателната част на обществото като цяло.