Не може да сме изненадани от основната тема на тристранната среща (нека пренебрегнем привидната – влизането в Шенген, тъй като тя е абсолютно независеща от сътрудничеството между тези страни и очевидно е само значим предтекст за провеждането й, а реалната цел е договарянето на по- съществени и подвластни на управлението на страните задачи и цели) – изграждането на модерна транспортна, комуникационна и енергийна инфраструктура, която да активизира икономическите и политическите връзки между държавите.
Любопитно. Ако посетите Индонезия, Бангладеш, Етиопия днес, или която и да е страна от Третия Свят, или по-осъвремененото Глобалният Юг, ще може бързо да откриете двата най- ярко открояващи се и общи за всички тях елемента:
1 – изключително бедно население (с голям процент работещи бедни), лишено от възможност за задоволяване основни жизнени потребности, лошо или липсващо здравеопазване, ниско ниво на образованието и добре развита репресивна система (полиция и/или армия)
2 – модерна инфраструктура, осигуряваща бърз трапспорт на суровини и продукти, и енергийно обезпечаване на т.нар. икономически зони, където са разположени чужди корпоративни предприятия или техни аутсорс изпълнители.
Средствата за изграждането на подобна модерна инфраструктура в тези иначе западнали страни са придобити основно под формата на „хуманитарни“ помощи и целеви инвестиции, уж в помощ на „развитието“ на тези страни. Предоставянето на средства за изграждане на инфраструктура в държавите от третия свят от страна на богатите капиталистически държави е характерно за империализма и неоколониализма (икономическият колониализъм).
Богатите капиталистически държави предоставят средства за изграждане на инфраструктура в третия свят, тъй като този процес подпомага овладяването от тяхна страна на индустрията и търговията в бедните страни. Това позволява на капиталистическите компании да получат достъп до нови пазари и източници на суровини. Също така, подобряването на инфраструктурата улеснява транспорта на стоки и ресурси към богатите западни пазари, като така се увеличава печалбата на мултинационалните корпорации. Интересно е, когато някой оспори това с твърдението, че подобни мащабни инвестиции биха имали ниска възвръщаемост, ако се цели единствено печалбата. Естествено работата е там, че не частните инвестиции се отпускат за финансирането на инфраструктурата, а държавните – т.е. средствата на работещият в западните страни данъкоплатец. (Алтернативно чрез НПО мрежата, която работи в полза на корпоративния капитал). В този вид той се явява безвъзмезден спонсор на корпорациите, в чиято полза ще се ползва тази инфраструктура.
Предоставянето на средства за инфраструктурни проекти в третия свят често съпровожда и геополитически интереси. Този процес може да бъде използван като средство за установяване на влияние и контрол върху тези държави. Богатите държави могат да насочат инвестициите си към стратегически важни области, като пристанища, железопътни линии и енергийна инфраструктура, които им позволяват да упражняват влияние върху логистиката и икономическите дейности в тези региони. Изграждането на инфраструктура в третия свят може да бъде вързано и с контрола над природните ресурси. Богатите капиталистически държави често се интересуват от достъп до енергийни и минерални ресурси в тези региони, и предоставянето на средства за инфраструктурни проекти им дава възможност да контролират и експлоатират свободно тези ресурси.
Така транснационалните корпорации се възползват от богатите природни ресурси, високата производителност на нископлатения труд в бедните страни и ниското данъчно облагане, екологичен контрол, и работни права. Между впрочем вече имаше няколко опита от страна на бизнеса в България да бъде премахната минималната работна заплата, а местните Think Tank-ове прокламираха, че това е начин да се ..увеличи работното възнаграждение(!).
Целта, стояща зад западните инвестиции, заеми и помощни програми, не е подобряване на благосъстоянието на масите в другите страни. Истинската цел на тези програми е да служат на интересите на глобалната акумулация на капитал, да превземат земите и местните икономики на народите от Третия свят, да монополизират пазарите им, да намалят заплатите им, да ги свържат с огромен дълг, да приватизират обществения им сектор и да предотвратят търговската им конкуренция, като не им позволят да се развиват нормално.
Може да започнете да добивате представа чии интереси стоят зад призрака на прословутите „магистрали“, гордостта на управлението на ГЕРБ. А сега този предначертан път се устремява още по- напред с ангажимента за регионалната свързаност и проект за коридор от Солун през Кавала, Александруполис, Бургас и Варна до Констанца и цялостна енергийна свързаност под предлог да не се оказва ..зависима от външни фактори.
Не че самата инфраструктура е нещо лошо, но определено поставянето й като приоритет ясно говори за целите на управлението и неговите кукловоди.На подобна среща не става дума за развитие и усъвършенстване на търговските отношения между тези съседни страни, не се обмислят форми за регионален протекционизъм на местните икономики, не се поставят никакви обществени въпроси като например нарастващото икономическо неравенство, не се споменава дори за имиграционните проблеми, общи за всички тях. Не – обсъжда се изграждането на инфраструктура, която да улесни износа на произведените от чуждите „инвестиции“ и с местния нископлатен труд стоки обратно към богатите пазари и обезпечаването им с електропреносна мрежа – разбира се, не на енергия произведена на място.
В друго изказване от вчера премиерът отбеляза, че няма да изтегли териториалните планове, понеже има риск да изгубим безвъзмездните „помощи“ за преход към зелена енергия. Прави го заради „доброто“ за България и регионите (!). Да не забравяме, че тези „помощи“ са насочени основно към спонсориране на малък брой компании за закупуване на фотоволтаици. Нищожен процент (2 до 3%) ще се използват за компенсиращи възнаграждения при съкращаване и по мистериозно неефективен начин ще изчезнат в безсмислени общински програми за преквалификация. Чие добро? Облизващите се компании вече са натрупали свръхпечалби, които така и не бяха обложени (освен с минималните 33%, наложени по европейска директива), нима не могат да направят инвестиция с добра възвръщаемост със собствени средства? Не вярваме ли вече в законите на „пазара“?! Имайки предвид недостатъчната ефективност на зелената енергия, ако имаме загриженост за собствената енергетика защо подаряваме вече закупените беленски реактори? Очевидно е, че не се стремим към запазване на енергетиката на страната, а просто към грабеж на обществени средства в полза на малък брой компании, чиято заветна цел е накрая да бъдат купени от някой чуждестранен монополист.
Очевидно след като международният капитал успя да оглозга почти напълно ресурсите на далечния изток и глобалния юг, и под влияние на известни геополитически промени основно във ввръзка с развитието на Китай, се опитва отново да се завърне към по- близки ресурси, за да ги използва до край. Гиг-икономиката вече развръзва ръцете на олигарсите на запад за нископлатен, деколективизиран, силно зависим труд, доближаващ ни към края на XIX век. Осигуряването на индустриални зони в периферията, където олигархията да може да ползва дори още по-ниско платен произвиодствен труд, отсъствие на силна синдикална регулация, ниски до никакви данъчни ставки е в синхрон със съвременните планове на капитала. Просто трябва да се подобри инфраструктурата.
2023 ЗАЛЕЗ