Michael John Parenti (роден на 30 септември 1933 г.) е американски политолог, историк и културен критик, който пише както на научни, така и на популярни теми. Завършва бакалавърска степен в City College of New York. По-късно завършва магистърска степен в Brown University и впоследствие получава докторска степен (PhD) по политически науки от Yale University. Автор е на редица книги и множество статии.
„Капанът на тероризма: 11 септември и след това“ е публикувана през 2002т., не е преиздавана и не съществува във електронен вариант. Преводът беше планиран отдавна и донякъде започнат, но потокът на събитията ме принуди да започна да го публикувам много по- бързо от очакваното, така че се извинявам предварително за неговото качество.
БЛАГОДАРНОСТИ
Изразявам благодарност към следните лица: Нанси Дж. Питърс от City Lights Books, която ме насърчи да напиша тази книга с обещанието за бързо издание и която направи окончателните редакции; Мерилин Бехтел, която допринесе с експертността си за главата за Афганистан; и Джейн Скантълбъри, която предостави изобилие от полезни материали, полезни идеи и критичен анализ на целия ръкопис. Пеги Карп, по-рано Пеги Нотън, ми помогна с различни писателски проекти в миналото, и на нея е посветена тази книга.
На Пеги Карп
Тероризмът среща Реакционизма
СУТРИНТА НА 11 СЕПТЕМВРИ 2001 г., терористи отвлякоха четири американски самолета и успяха да насочат и ударят с два от тях кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и един в Пентагона, където се намират централите на Министерството на отбраната на САЩ, като причиниха смъртта на около 3000 души. Веднага след тази ужасяваща трагедия, почти-избраният за президент Джордж У. Буш обяви своята „война срещу тероризма“. Това, което той не обяви, беше кампанията му за подкрепа на реакционната десница както в страната, така и зад граница. Това включваше отмяната на вече орязаният федерален сектор за социални услуги, връщане към дефицитно финансиране в полза на богатия кредиторски клас, увеличаване на репресиите срещу неподчинението и разширяване в още по-голям мащаб на бюджетите за и глобалната активност на армията на САЩ и другите компоненти на националната сигурност.
Наистина, само няколко дни след терористичните атаки, Wall Street Journal призова Буш да използва „уникалния политически климат“ за „утвърждаване на своя лидерски статус не само в областта на сигурността и външната политика, но и в цялост“. Вестникът призова президента да настоява бързо за повече намаления на данъчните ставки, разширяване на дейностите за добив на нефт в Аляска, правомощия за бързи търговски преговори и използване резервите на социалната сигурност. Той точно това и направи.
Още за Война
Самият Буш отбеляза, че атаките на 11 септември предоставиха „възможност“ за „усилване на Америка“. Множество консерватори се изказаха нетърпеливо за въвеждане в страната на постоянно военно положение, президентът гордо обяви „първата война на двадесет и първи век“ срещу неизвестен враг, която ще продължи за неопределено време.
Понесени от вълнението на патриотичното настроение, тази група политически слаби лица, известни като Конгресът на САЩ, прие Резолюция за Военни Действия, предоставяйки на Буш правото да започне военни действия срещу всяка нация, организация или лице по негов избор, без да е необходимо да представи доказателства за оправдание на нападението. Такива неограничени правомощия на произволна власт – нарушаваща международното право, Устава на ООН и Конституцията на САЩ превръщат почти-избрания президент в абсолютен монарх, който може да упражнява власт над живота и смъртта във всяка част от света. Разбира се, много други нации не посрещнаха издигането на президента до Крал на Планетата с особена възторженост.
И наистина, Кралят на Планетата бързо започна да действа, бомбардирайки вече тежко разрушеният и беззащитен Афганистан поради подозрението, че Осама бин Ладен, който вече се намираше в тази страна, е организирал атаките от 11 септември. Буш със своята божествена власт за смърт и разрушение над афганистанското цивилно население, нарече операцията „Безкрайно правосъдие“. Когато беше подчертано, че мюсюлманите може да бъдат обидени, защото вярват, че само Аллах може да раздава безкрайно правосъдие, Белият дом преименува бомбардировъчната кампания на „Операция Завинаги Свобода“. Дори и обикновено подкрепящата го преса не одобри този начин на военен маркетинг.
Прикрит в цялата тази история беше фактът, че американските лидери активно са съдействали и финансирали развитието на Талибаните и Бин Ладен. През декември, след победата срещу Талибаните, Буш весело обяви, че следващата цел може да бъде Ирак. Заместник-президентът Дик Чейни спомена загадъчно „четиридесет или петдесет страни“, които може да изискват военно наказание. Една от тях изглеждаше да бъдат самите Съединени щати, поне ако вярваме на заместник-министърът на отбраната Пол Вулфовиц, който призова американските въоръжени сили да се занимават с вътрешнотото прилагане на законите, отговорност, която им беше отказана след 1878 година.
Под натиск да представят обединен фронт срещу тероризма, демократичните законодатели не се възпротивиха по въпроса за военните разходи. Опозицията срещу така наречения „щит за национална ракетна отбрана в космоса“ (National Missile Defense) започна да изчезва, както и готовността да се спази Договорът за балистична ракетна отбрана (ABM). Законодателите изглеждаха готови да осигурят повечето от 8,3 милиарда долара, които Белият дом каза, че са му необходими за разработването на ракетния щит за национална отбрана и допълнителната военна милитаризация на космоса. През декември, Буш обяви, че Съединените щати едностранно нарушават ABM договора с Русия, като заяви, че той „ни възпира от разработването на анти-ракетния щит, който ще предотвратява нападение от отделна държава“.
Конгресът чинно прие предложението на Буш да увеличи военния бюджет до 360 милиарда долара за 2002 г. Допълнителни средства бяха обещани на NSA, CIA, FBI и други секретни агенции от сърцето на националната сигурност на САЩ.
След като стата ясно, че вече гигантският военен бюджет още не е достатъчен, за да спре група самоубийци, въоръжени с ножчета за хартия, Буш и Конгреса решиха, че е най-добре да се налеят още пари в джобовете на милитаро-индустриалния картел. Така Съединените щати вече харчат повече за оръжия, отколкото всички други големи индустриални нации взети заедно. Военният бюджет на САЩ е около седем пъти по-голям от този на Русия, следващия по големина конкурент.
Заплаши кучето
Много от мерките, предприети за „борба с тероризма“, имат малко общо с реалната сигурност и са действия насочени към обществото, предназначени да
(а) повишат усещането на обществото че са нация под обсада и
(б) докажат, че правителството държи нещата под контрол.
Няколко часа след атаките на 11 септември, Военноморските сили на САЩ разположиха авионосни кораби край бреговете на Ню Йорк, за да „защитават града“, сякаш предстоеше някакво масово нашествие. Националните стражи облечени в бойни униформи и въоръжени с автоматични оръжия патрулираха летищата. Полетите бяха отменени до второ нареждане. Беше временно забранено регистрирането на багажи и продажбата на билети по електронен път, всичко това с предполагаемата цел да се увеличи сигурността.
Тъй като повишената сигурност на летищата води до по-голямо неудобство, беше решено, че по-голямото неудобство по някакъв начин ще увеличи сигурността, или поне ще им придаде такъв вид. Това не измами много хора. В след-11 септемврийските ми пътувания, говорих с няколко пътници, които се съгласиха, че въздушните пътувания станаха по-неудобни, но не и наистина по-сигурни. Все пак, 95 процента от проверените багажи продължаваха да минават без рентгенов преглед. Служителите, които се взират в слабите екрани за контрол, могат да бъдат измамени толкова лесно, колкото и преди. „Много проверяващи трябва да работят на две или повече места, което ги прави уморени и разсеяни, докато сканират хиляди предмети на час, за да открият малки, но потенциално значими признаци на опасност“, отбелязва доклад на Синдиката на служителите в летищните услуги. Мой познат ми разказа, че неговият швейцарски нож, който той несъзнавано беше взел в ръчния си багаж, беше пуснат без проблем както на отлитащия, така и на връщащия се полет през ноември 2001 г.
Изглежда, че нещата ще се подобрят. Съобщава се, че регистрираният и ръчният багаж, ще бъдат подложени на по-сложно електронно сканиране. Но в момента можем само да се удивим колко малко реална вътрешна сигурност е била въведена, не само на летищата, но и на водохранилища, химическите заводи, ядрените централи, мостовете и тунелите.
Най-силният отговор беше бомбардирането на хълмове и села в Афганистан. Това ни остави с успокояващия образ на Чичо Сам, отвръщащ мощно на терористите. През последните две години Талибаните многократно предлагаха да предадат бин Ладен, но само ако Съединените щати представят доказателства за неговата виновност. Подложени на бомбардировки от страна на Съединените щати върху техните села и градове, Талибаните предложиха да предадат бин Ладен на трета страна, за да бъде изправен пред съд – този път без да изискват никакви доказателства срещу него. Дори това беше отхвърлено от Белия дом. Изглежда, че основната цел на Съединените щати беше да покажат своята отмъстителна мощ и да установят военно присъствие в Афганистан, а не да задържат Бин Ладен и да го изправят пред съд в публичен процес.
Прикрит във всичко това е фактът, че лидерите на САЩ са били най-големите разпространители на тероризъм по целия свят. През миналите десетилетия те или техните наемнически сили са извършвали кампании от терористични бомбардировки срещу невъоръжено цивилно население, унищожавайки къщи, училища, болници, църкви, хотели, фабрики, ферми, мостове и други цивилни цели в десетки страни, причинявайки смърт и разрушение на милиони невинни хора. С използване на тероризъм и наказателни отряди, лидерите на САЩ успешно са унищожавали реформистки и демократични движения в няколко други страни (обсъдени подробно в пета глава). Разбира се, дума за това почти не се произнася в корпоративните медии, оставяйки Буш и компания свободно да се представят като защитници на мира и свободата.
Реакционизъм на вътрешния фронт
Преди обществените лица да посмеят да се заемат с въпроса, медийните агенти започнаха да апелират, че е необходимо да се ограничи нашата свобода. Веднага след атаките срещу Световния търговски център чух водещият на NBC Том Брокоу да казва: „Това е зона на война. Това е война.“
Следващият ден в 8 сутринта, по-малко от двадесет и четири часа след атаките, друг ангажиран говорител на NBC заяви: „Някои от свободите, които имаме, може би вече няма да можем да приемаме като даденост и може да се наложи да ги отстъпим.“ Същата сутрин ABC проведе бързо проучване, което твърдеше, че 66 процента от американците са готови „да се откажат от част от гражданските си свободи в името на по-сигурното общество.“ Седмици по-късно редакторът на „New Republic“, раздразнен от публичните протести срещу бомбардировките на САЩ в Афганистан, написа: „Тази нация сега е във война. И в такава среда вътрешната политическа опозиция е аморална без предварителна декларация за национална солидарност и избор на страна.“ Междувременно Том Брокоу продължаваше, недоумяващо да пита защо американските сухопътни части не бяха разположени в Афганистан „със сила от дивизионен размер.“ И коментатор на Fox News изискваше американските войски да нахлуят и окупират Либия и Ирак.
Трябва да осъзнаем, че пресата не е просто стенограф на властта, който предава без разсъждение това, което властите й подават. Тя играе по-активна роля като пропагандист за властващата идеология, използвайки собствена инициатива, за да размекне общественото мнение, като казва на хората какво да мислят за събитията още преди те да се разиграят, откривайки пътя на политиците да правят своите ходове.
Само шест седмици след атаките, Конгресът с голямо мнозинство прие Патриотичният Акт, който поставя в опасност нашите права по Първата поправка за свобода на словото и политическото обединение, като създава дефиниция на „вътрешен тероризъм“, който включва актове, „които изглеждат предназначени да повлияят на политиката на правителството чрез заплаха или принуда.“ С такива широки и неясни термини, актът носи риск да бъде използван по отношение на активисти срещу глобализацията или други политически дисиденти, които могат да станат цел поради тяхното борбено противопоставяне на политиките на правителството. Законът също така предоставя на изпълнителния орган непроверяеми инструменти за надзор, включително разширена възможност за проследяване на електронна поща и употреба на интернет, провеждане на роуминг афери, мониторинг на финансови транзакции и получаване на образователни и медицински записи. Законът лишава имигрантите от почти всички конституционни права. През последните четири месеца на 2001 г., около 1200 човека бяха задържани и поставени под „предварително задържане“, без да им се предявяват обвинения и без наличие на правна защита.
Патриотичният Акт предоставя на федералните власти право да конфискуват всички активи на всяка организация и нейните членове или на всяко лице, считано за съдействащо или осъществяващо „терористична дейност“. Той може да бъде приложен ретроспективно, без срок на давност. По силата на новия закон, телефонното интервю, което направих с Radio Iran през средата на октомври 2001 г., където се опитвах да обясня защо външната политика на САЩ е толкова противоречива по света, може да ме изложи на опасност от арест като някой, който съдейства на тероризма.
Патриотичният Акт също така позволява на ЦРУ да шпионира открито американци. Агенцията може да проследява голям обем информация, събрана от училищни записи, финансови транзакции и Интернет, без съдебно решение. Директорът на ЦРУ получава големи правомощия да събира и обменя разузнавателна информация в Съединените щати. Тази нова власт премахва предишните ограничения, които защитаваха гражданите от незаконни наблюдения от страна на ЦРУ.
Докато всичко това се случваше, Буш издаде изпълнителна заповед, която позволява на правителството да съди чуждестранни поданици пред военен трибунал. Тези съдебни процеси ще бъдат обгърнати в тайна, проведени при закрити врати, с намалена тежест на доказателствата, по-ниска от тези в нормалния съд, и няма да предоставят възможност за обжалване пред граждански съд. Това ми напомни за коментар, приписван на Граучо Маркс: „Военната справедливост е такава справедливост, каквато музика е военната музика“. В съответствие с реакционната десница, войната срещу тероризма бързо се превърна в прикритие за война срещу демократичната опозиция и социалните услуги. Съобщението беше ясно: Америка трябва да е подражател на Спарта.
Едно от първите усилия на Белия дом за защита на страната от терористично насилие беше орязването на предложеният федерален бюджет от $1 милиард, предназначен за помощ за деца, жертви на домашно насилие или оставени на произвола на съдбата. Разбира се, нация по време на война няма ресурси, които да хвърля на битите деца или други подобни излишества. Вместо това, Буш предложи „спешен пакет“ за авиокомпаниите, $5 милиарда в брой и $10 милиарда гаранции за заеми, с обещание за още милиарди. Авиокомпаниите бяха засегнати от финансови проблеми още преди септемврийските атаки. Този спасителен план имаше малко общо с борбата с тероризма. Истинската история е, че след като индустрията беше дерегулирана, авиокомпаниите започнаха прекомерно инвестиране без достатъчно внимание към печалбите, приемайки, че печалбите ще последват след като дадено предприятие притисне конкурентите си към стената, като си присвои по-голям дял от пазара. Така безразсъдствата на нерегулираната „свободна пазарна“ корпоративна конкуренция отново се прехвърлиха върху данъкоплатците в САЩ – този път в името на борбата с тероризма.
Междувременно около 80,000 служители на авиокомпании бяха уволнени през седмиците след 11-ти септември, включително агенти за продажба на билети, стюардеси, пилоти, механици и обслужващи пистите работници. Те не видяха нито един цент от печалбата, извлечена от авиокомпаниите и акционерите, чийто патриотизъм не се простира до подпомагане на служителите им. В един момент по време на разискването в Палатата, разочарованият представител Джей Инсли (Демократ от Вашингтон) извика: „Защо в тази зала винаги големите кучета ядат първи?“ Инсли изразяваше своята загриженост относно 20,000 до 30,000 работници на Boeing, които бяха уволнени без каквато и да било компенсация а тях и за техните семейства. Сенатор Питър Г. Фицджералд (Републиканец от Илинойс) изрази подобно мнение, като единствен гласува против в Сената срещу спасителния пакет за авиокомпаниите: „Конгресът трябва да бъде внимателен да не раздава безразборно парите на данъкоплатците, за да подкрепя непроцъфтяваща индустрия, без да иска нищо в замяна за данъкоплатците.“
За известно време мотивът за борбата срещу тероризма след септември 11-ти послужи като оправдание за ослабване на противодействието срещу добива на нефт в Западната арктическа природна област. Чухме, че нашата нация се нуждае от нефт, за да поддържа силата и сигурността си. По някои оценки количеството нефт, което би се добивало от арктическия резерват, би се изконсумирало от американския пазар само за осем или девет месеца. Трудно е да се разбере как такъв добив на нефт ще подобри „енергийната автономност на Америка“ в дългосрочен план, но определено би подобрило краткосрочните печалби на нефтопреработвателите. Само значителни усилия за развитието на слънчеви, приливни и вятърни източници на енергия могат да направят държавата по-самостоятелна в енергийно отношение. Тези алтернативни източници са налични, безкрайно възобновяеми, екологично устойчиви, но – и тук е проблемът – значително по-евтини и по-малко печеливши от нефта. Дори ако се развиват в значителна степен, алтернативните устойчиви енергийни източници биха могли да унищожат многомилиардната нефтена индустрия, което обяснява защо те продължават да бъдат относително слабо развити.
Втората част може да прочетете тук.
2023 ЗАЛЕЗ