Колкото и рядко да преглеждам българските медии, в последно време очевидно все по- ярко се откроява драматичното обсъждане дали и кога ще влезем в Шенгенското пространство, ще се отложи ли, или ускори това, или кое представлява евентуална заплаха за осъществяването му.
Същността и последиците на подобно присъединяване не се разискват, те се подразбират в изданията като самоочевидно благо. Ако биват споменати, те се изчерпват във финансовата част до замяната на държавната валута от лев във евро под формата на практическо преименуване, а във всичко останало – до премахването на гранично пропусквателния режим. Колкото и да е нелепо, все още се намират и упоменавания относно „стабилността на еврото“, под формата на загатвания за някакво облагодетелстване на преименуваният в евро лев, поради особените качества на европейската валута. Не е ясно къде са живели през последните десетилетия авторите на последното, та са пропуснали факта, че левът е привързан към еврото и фиксираният курс е 1,95583 лева = 1 евро. Сиреч, за добро или лошо, отдавна сме неразривно свързани със стабилността на тази валута.
Всъщност влизането на България в Шенгенското пространство се възприема открито митологично, то няма нищо общо с някаква рационална преценка или дискусия. В него се разиграва достигането до Обетованата земя, която ни е била обещана с приобщаването към ЕС и ни се полага по право. Която сме заслужили и пътя към която сме изстрадали, изправяйки се срещу многобройни препятствия. С осъществяването му, ние ще постигнем благоденствието и просперитетът, който плодородните равнини на Ханаан осигуряват и ще се доближим до изгубеното си райско състояние. Ще бъдем свободни да се придвижваме и населяваме изобилната земя и благодатта ще се изсипва щедро върху нас.
Може да се каже, че разполагаме с рядката възможност да се насладим на това митологично, съпреживяване на сакралното, което далеч не се предлага на всеки.
Отвъд това обаче си заслужава да бъдем наясно и с реалността.
Ние ще бъдем приети в Шенген и това не зависи нито от „успехите“ ни, нито от постигането на определени стандарти, по същият начин, както бяхме присъединени някога към ЕС и НАТО. Единственият фактор за това е стратегическата заинтересованост на наднационалния „елит“ и неговите приоритети. България е в сравнително уникалната ситуация, поради стечението на обстоятелствата да натрупа и все още да извлича изгоди от въвеждането си във Валутния Борд, което принципно има разрушителен социален ефект, но особени фактори се отразиха специално върху нас изключително позитивно. Това ще бъде прекратено и частичните ограничения на борда ще се превърнат в пълна загуба и на малкото собствени фискални инструменти на страната. Най- важното е, че тя ще се окаже свободна да развърже ограниченията върху държавния си дълг и със сигурност няма да закъснее да се възползва от това. Ще бъдем свидетели на главоломното му нарастване, наваксвайки особената си позиция на страна с впечатляващо нищожен такъв, а застаналите в готовност купувачи няма да закъснеят. Предвид на пълната липса на собствена индустрия, това бързо ще предопредели окончателната зависимост на страната с всички произтичащи от това последици за нейното население. Естествено, в целият процес ще се задействат и различни байганистични схеми, типични за местната народопсихология.
Така че нека се порадваме на последните дни от мистично си съучастие преди да навлезем в света на грубата действителност.
2023 ЗАЛЕЗ