Обикновено хората са притеснени, когато чуят за стафилококи да речем. Допускам, че известна част от тях ще се изненадат да научат, че в устата на всеки от нас общо взето винаги, си живеят по няколко стотици на кубичен сантиметър. Т.нар. простуда не е резултат от външна атака, а от това че поради намалялата кръвна циркулация, тези наши стафилококи необезпокоявано успяват да се размножат до един по- значителен обем. Тези симпатични малки същества не враждуват директно с нас за разлика от например йерсиниите, те се ползват от нашата храна, от нашата глюкоза и всичко което желаят е да се множат, благоденстват необезпокоявано и да станат повече и повече. Малко недалновидно те просто нехаят за нас, понеже по стечение на обстоятелствата отходните им продукти тровят телата ни и колкото повече се разраства колонията им, толкова повече токсини отделят. Ако не спрем техният напор за разрастване, ще умрем и разбира се те с нас, тъй като ние осигуряваме тяхната среда. Доста безотговорното им поведение може да оправдаем с липсата на интелектуални способности. По малко благосклонни ще бъдем към някой медик, който ни уверява че тялото ще се справи само и не предпрема нищо, докато не се стигне до фебрилен гърч или смърт.
Развитието на стафилококова инфекция може да се разглежда като специфичен вид хипертрофия. Няколкото хиляди и десетки хиляди, които нормално са част от нашата миклофлора отделят незначително количество вредни продукти и всъщност имат стимулиращ ефект върху имунната система и тяхното присъствие е желателно. При свръхвъзпроизвеждането им те променят качеството си и стават животозастрашаващи.
Свръхконцентрацията на печалбата, прекомерното й натрупване, променя качеството й на влияние върху организма на обществото. Тя започва да определя политиките, тъй като чрез множество способи политиците стават нейна собственост (спонсорство на кампаниите, финансова подкрепа за политическо израстване, медийна подкрепа, директна корупция), съответно законодателството, образованието. Тя определя потребностите (маркетинг, платени експертни мнения). Тя регулира пазара (пазарът е винаги регулиран, ако не го прави обществото чрез държавата, то го прави корпоративният бизнес).
Обемът на парите винаги надхвърля общата стойност на благата и това позволява пряк контрол през цялото време. Нещо повече – много малко на брой на световни корпорации и частни лица концентрират в себе си огромни ликвидни средства, докато обществото като цяло е в дълг. Концентрацията на парите позволява пълна монополизация и всяка представа за конкуренция е илюзорна. Най – високата цел на един съвременен бизнес е да стане достатъчно успешен за да бъде продаден на корпорацията от неговата област, защото няма никакъв шанс да оцелее, ако се захванат с него.
Неясно е как идеята за конкуренцията като регулатор на пазара все още се използва от някои апологети на „сободния пазар“, след като такава отдавна не съществува. Някаква привидност на конкуренция може да се открие в рамките на средния и дребен бизнес за ограничен период от време и на локален пазар само дотолкова, доколкото едрият бизнес не се заинтересува от конкретният продукт или услуга. Следва да се вземе предвид и факта, че подобно на обществена средна класа, практически липсва подобна и в капиталовите среди – т.нар. среден бизнес е силно зависим и обикновено в дългова обвързаност, ограничена клиентска база, зависимост от квалифицирани кадри, несигурност на пазара и постоянна нужда от инвестиции. Монополите и олигополите отдавна са провели чрез законодателя административни и финансови тежести непосилни за по- малките бизнеси. Те разполагат с финансовите ресурси за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, което им позволява да поддържат доминираща пазарна позиция. Патентите и интелектуалната собственост ги предпазват от конкуренцията и им дават монополен контрол. Необходимостта от високи инвестиции, сложни технологични изисквания и правни ограничения, правят невъзможно нови играчи да влязат на пазара. Монополът чрез използване на изградената съвместимост е непробиваем. Изобщо да се дискутира наличието на конкуренция в съвременния свят е дотолкова абсурдно, че не е ясно как подобен мотив изобщо се прокрадва в общественият език. Когато следващият път отново ви кажат, че икономическите процеси са извънредно сложни, че пазарите са едва ли не природна сила, непредвидима и неподатлива на контрол, не им вярвайте. Икономиката е много проста, когато държиш всички карти в ръцете си.
Обществените средства са отдавна изчерпани поради необходимостта на печалбата от завъртане на цикъла – световният държавен дълг в момента възлиза на повече от 330% от световния БВП – за целите на печалбата обществото предварително е похарчило бъдещият си тригодишен труд. Тази система е изчерпана окончателно.
Дори войните не са повече в състояние да решат финансовите проблеми на съвременната система. До момента те винаги са имали стимулиращ ефект за икономиката и са били силно желани и инициирани от корпоративните интереси. По същество войната позволява свободно завъртане на цикъла на покупко-продажба, като продуктите буквално се изгарят на момента и може неограничено да се произвеждат нови – боеприпаси, снаряди, снаряжение, техника – всичко потъва в бездната на битката. Това е като да произвеждаме кренвирши и те директно да се хвърлят в пещта, за да се купуват нови. В тази схема държавата взема средствата на обществото (данъкоплатеца) и ги връчва в ръцете на частния оръжеен и логистичен комплекс. В условията обаче на система, където обществото е вече свръхзадлъжняло на капитала, това е лишено от смисъл и ще има обратен ефект. Единствената функция на войната остава политическата (сиреч олигархическата) – за консолидация на обществото, отклоняване на общественото внимание от други процеси, предтекст за налагане на нови форми на контрол и развитие на досегашните такива.
Очевидно днес не можем да закусим ябълките, които ще се родят след три години – става дума за измама. За прехвърляне на цялостният обществен ресурс в ръцете на малоброен „елит“ и за пълна обществена зависимост от същият. По този начин тази малобройна група получава достъп да определя „утре“ така, както го желае. Законодателството се диктува директно на подчинените политици, а обществената дрямка се опосредства със средствата на Think Tank – овете. Въображаемата демокрация се изчерпва с всеобщо избирателно право, което дава възможност на електората да преживее илюзията за неонаследеност на властта, посочквайки един измежду няколко кандидата, всички до един служители на същата група господари. Тази обществена система има свое име и то е олигархия. Дългосрочните цели, които си поставя и осъществява тази олигархия обаче са жалки. Те се ограничават до запазването на господстващата позиция, до пълното подчинение на обществото във всеки негов аспект – интелектуален, финансов, дори емоционален, до разрушаването на моралните ценности и съвестта, до доместикацията на човека и утвърждаването на Прекрасния Нов Свят, където робът се опиянява от своята служба и съществува дотогава, докато това е от полза на господаря. Допускам, че най- висшата идилия на тази малобройна група, се заключава в достигането на достатъчен технологичен напредък, който да позволи обслужването им от способни, прецизно програмирани роботи, които веднъж завинаги да премахнат несигурният човешки фактор. В един стерилизиран свят, където обезсмъртените им съзнания или тела спокойно да сръбват чай в безлюдното утро. Този стремеж за богоподобие и пълен контрол е непостижим.
Привидната зависимост на обществото е измамна и има в действителност друга посока. Обществото не се нуждае от олигархията, за да съществува пълноценно – тъкмо напротив. За сметка на това олигархията се нуждае от обществото, за да може да съществува като такава – точно като стафилококите. Понастоящем е измината докрай цялата задънената икономически, идеологически и социално улица, и обществото ще поеме нов път и това е неизбежно.
Обществената перцепция е изострена, генерализираното недоволство е крещящо, интуицията за измама разкъсва тъканта на пропагандата. Истинските проблеми са все още неосъзнати, но това нарастващо усещане се проявява чрез конспиративните течения, подкрепата на антисистемни политически течения (които за момента се оказват в крайна сметка криптосистемни), протестното недоволство във почти всяка сфера. Налице е обща готовност за цялостна промяна и такава неминуемо ще се реализира. Липсва искрата, но искрите са нещо, което винаги се появява. Родени сме по залез и за съжаление след залеза винаги пада мрак, но след него иде ново утро.
2023 ЗАЛЕЗ