АМФИБОЛИЯ

Храната на краткия човек

Жизнеността на „Dis–moi ce que tu manges, je te dirai ce que tu es“ на Brillat-Savarin, говори за точността на афоризма. Разбира се, всяко нещо се храни с подходящата за него храна – тялото с калории, интелектът – със знание, а съвестта – с култура. Ако на трапезата на олимпийските богове е присъствала само амброзия, то краткият човек поема единствено амфиболия. Калориите (обикновено) са предостатъчни, но под формата на канцерогенни и увреждащи здравето съединения; образованието се предоставя на всеки, но под формата на фрагментарни, оперативни умения, а не като база за развитие на продуктивен интелект; културата..

Устроени сме да формираме поведение чрез подражание. Вродено ни е да копираме и следваме моделите на своите родители, сетне на Учителя, а по- късно на други значими фигури. Съвестта ни е вродена, но понякога тези модели влизат в конфликт с нея и пораждат напрежение. То се решава само с вземане на страна, а силата на непосредствените шаблони е не по- малка от вродените възприятия, особено в крехка възраст.

Особена роля в нашето изграждане чрез подражание заемат Героите – те са чист образец на идеала, към който трябва да се стремим. Неизбежната необходимост от Героя винаги е тласкала обществото към формирането на такива – чрез идеализацията на исторически личности, чрез Светците, или чрез творчеството – митология, литература, кино.

Героите, които формират изграждането на днешните деца са дори не някакви обикновени герои, а СУПЕРгерои и разбира се, амфиболия – грешно заключение, формирано от двусмислието на предпоставките. В ролята на положителни „качества“ се явяват суперсилите – способности, които са очевидно фантастични, съответно неподатливи на подражание. Същевременно нашият образец притежава съвсем прозаични човешки качества – Iron Man (Тони Старк) се представя с нарцисизма се, арогантността си и постоянната жажда за контрол и власт. Той е егоцентричен, подценява мнението на другите и дори ..злоупотребява със спиртни напитки. Тор е изключително горд и упорит, самонадеян и пренебрежителен. Хълк (Брус Банър) има сериозни проблеми с контролирането на гнева и е непредсказуем и опасен за околните в своята ярост и т.н. Естествено характеристиките на героите са умело оправдани в крайния резултат (спасението на света напр.), в противен случай изобщо би било невъзможно да се позиционират като образци за възхищение и подражание. Някой се „борят“ с пороците си, макар неизменно да се връщат отново към тях. Ако не може да подражаваме на героя в неговото фантастично умение (да се превръщаме в зелен гигант напр.), то това което ни остава е да бъдем безцеремонни, егоистични, горделиви и т.н. С това ли храните децата си?!

Тази линия е най- очевидна в света на супергероите, но е представена повече или по- малко очевидно, във всяко съвременно детско произведение. В най- лека форма в „герои“, които просто нямат каквито и да било откроени положителни черти (само фантастични „умения“), но обикновено самолюбието, егоизма и самовлюбеността са остта на всеки един/една.

Защитата на тези произведения, предполагам, се заключава в това че в реалността хората са нееднозначна смесица от противоречиви качества и трябва да се научим да ценим другия въпреки недостатъците му! Лукавството на тази амфиболия е такова, че действително се замислям дали производството на тези произведения действително не е преднамерено. Тук се заместват особености на два различни жанра, като при героичния, особено насоченият към подрастващите, са необходими ясни, еднозначни образи и послания, които да формират координатната система добро – зло. Сложността и драматизма на човешката природа са предназначени за зрялата личност, за художествените произведения представящи тънко и реалистично действителността.

В детско-юношеските „творби“ на съвремието сюжетът е елементарен, нереалистичен, което формира простата героична линия, но се предядява претенция за загатване на сложността на човешката психология, което очевидно е неуместно и непредназначимо за аудиторията.

Контрастът на тези съвременни образи с масовите герои на недалечното минало – Робин Худ, у нас – Капитан Петко войвода, Дон Кихот ако щете, ярко разкрива подмяната на ценности като саможертвеност, справедливост, алтруизъм, чест с ..нарцисизъм, арогантност, наглост. На фона на публичният образец за морал, позитивистичната психология ни учи да налагаме, да не наказваме, да не сме авторитарни във възпитанието на децата – правила вероятно плодотворни в едно общество с ясно установени ценности, но предложени в условията на съвсем различно общество. Париращи всякакъв опит за корекция на наложеното от културата деформирано възприятие за морал. Тази психология ни предлага да се договаряме с децата си, учейки ги че техните егоистични желания имат значение и да ги хвалим непрестанно, насърчавайки и без това доволното им самочувствие. Директно ни води до най- често чуваното пожелание:

ЖЕЛАЯ ДА СБЪДНЕ МЕЧТИТЕ СИ!

едно чудовищно пожелание, което никога не съм разбирал. Тези мечти обикновено се заключават в това да станат известни футболисти, певци, да карат Ламборджини, да имат вила на Малдивите и т.н. – образите, представяни от това общество като образци за „успех“. Що за пожелание може да бъде това?! Ние повече не желаем децата ни да бъдат честни, достойни, състрадателни и справедливи каквото и да им струва това?! Не желаем да сторят толкова добро, на колкото са способни, понасяйки всички страдания които могат да понесат, преодолявайки трудности, или жертвайки напълно себе си?! Добавяме свой акорд към всеобщата ода на егоизма. Слава Нам!

Обществото на егоистите е фрагментарно като пясъка. През него всичко ще мине, той ще заеме всяка форма, която пожелаем. Създава се илюзията, че изграждаме независими, свободолюбиви личности със самочувствие, които никой няма да може да командва. Които ценят себе си и са наясно с правата си. Своите, не нашите; за себе си, не един за друг; моето, не нашето. Не изграждаме свободни личности, а песъчинки и един ден неминуемо те ще се срещнат с камък който е по- голям от тях и ще ги смаже. Песъчинки, когато нуждата е от бетон, във който те са неспособни да се слеят.

Внимавайте как храните децата си. Майчиното мляко е пълноценна и незаменима храна за кърмачето, а докторът, който от екрана ви препоръчва „внимателно подбраното, пречистено, тествано и изработено в стерилна лабораторна среда“ адаптирано мляко, получава за това солиден хонорар. Не хранете децата със всяко съвременно произведение – това ще нанесе трайни и понякога необратими поражения върху тях.