Първом – че дали от невежество, дали с цел манипулация, авторите на изказванията му го карат да изглежда като глупак. Официални изказвания на премиер като „Еврото е стабилна валута, която води до по-ниски лихви, отколкото лева. Ако имахме евро в момента, инфлацията щеше да е по-ниска, както и лихвите. Много е важно да престанем да живеем с илюзии“ рязко ще скъсят политическият му път. Не е негово задължение да знае елементарни неща от чужди нему области, но на списвачите му е. Всяко първолаче е наясно, че левът е привързан към еврото. А фиксираният курс е 1,95583 лева = 1 евро. Сиреч, за добро или лошо, отдавна сме неразривно свързани със стабилността на чуждата валута.
Второ – инфлацията е функция на пазарната динамика, не на използваната на вътрешния пазар конкретна валута. Важно е да разбере, че причинител на инфлация могат да бъдат (опростенчески):
- дефицит на стока
- дефицит на суровина
- повишена цена на суровина
А в конкретната ситуация на България: с началото на войната в Украйна, имаше краткосрочен скок в цената на природният газ, който послужи за спекулативен повод за трайно повишение на цената на всички продукти и услуги (инфлация).
Причината инфлацията в България да е по-голяма, отколкото в други европейски страни е резултат от политиките на крайната десница, която Денков представлява (сега и навсякъде използвам ориентацията дясно-ляво в нейният автентичен смисъл) и която
- не предприе каквито и да било регулаторни мерки спрямо очевидната спекулация с цените
- не предприе извънредни данъчни действия спрямо реализираните свръхпечалби (с изключение на едни еднократни 33% само спрямо енергийните дружества – минимумът, определен от ЕС; за справка Гърция обложи със задна дата същите в размер на 90%)
- прехвърли средства от хазната към корпорациите чрез схемите за „енергийно подпомагане“
- привилегирова корпорациите в новия бюджет, въпреки свръхакумулацията на приходи у тях през изтеклите години.
Струва си да се отбележи, че България следваше да бъде сред страните с най- ниска инфлация, тъй като притежава пълна независимост спрямо всички основни суровини, с изключение на природният газ. Струва си да се отбележи, че когато цените на редица суровини намаляха двойно, вследствие на евтиния безмитен внос от Украйна, цените на продуктите се увеличиха тройно. Очевидната спекула се обсъжда от всеки, но управляващата десница няма намерение да се намеси. Моля поне да мълчите, вместо да говорите абсурди за инфлация и евро.
Ето какъв е прословутият бюджет, уж в името на който формирахте Сговора:
Данъците от физическите лица не просто директно надхвърлят тези на корпорациите. В действителност ДДС е също данъчна тежест изключително върху физическите лица (този данък е много интересен сам по себе си и при възможност ще го разгледам отделно). В процеса на стоков оборот, ДДС се начислява на всеки стадии от производството до дистрибуцията, но всички междинни участници (като производители, търговци на едро и търговци на дребно) възстановяват платения от тях ДДС чрез системата за приспадане на данъци. Така крайният консуматор, който не може да възстанови ДДС, носи окончателната тежест на данъка, тъй като той е включен в крайната продажна цена на стоката или услугата. Това означава, че въпреки че търговците са отговорни за събиране и предаване на ДДС на държавата, те прехвърлят тази финансова тежест към крайните потребители чрез по-високите цени.
Относно акцизите, може да се направим на наивни и да приемем, че 10% от тях реално се поемат от фирмите с цел конкурентноспособност. А иначе тежестта на акцизите, подобно на ДДС, обикновено се прехвърля върху крайния консуматор, тъй като производителите, вносителите или търговците често увеличават цените на стоките, за да компенсират разходите си за плащане на акцизите. Така крайните потребители носят тежестта на акциза чрез по-високите цени на стоките, облагани с акциз.
Съответно 28 милиона от 40 милиона (70%) приход за бюджета следва да бъдат взети от обикновените граждани. Важно е да се отбележи, че корпоративните собственици и други пряко облагодетелствани от приходите на корпорациите имат пренебрежимо малък дял, а също и достъп до редица способи да минимизират своите данъчни задължения. Това е на фона на обща корпоративна свръхпечалба! Стоте най-големи компании в България отчитат гигантски скок на приходите с 60% спрямо предходната година! Съвкупният оборот на най-големите 300 компании е 166 млрд. лв., или колкото целия БВП на България за 2022 г. И това са само съвестно декларираните печалби извън всички схеми с обществените поръчки, европейски и държавни програми и прочее. Говорите, че трябва да се стремим към икономически просперитет, когато той вече е налице. Просто целият икономически растеж се разпределя в няколко джоба, а не в обществото.
Как е възможен подобен икономически растеж на фона на намаляваща покупателна способност на обществото: като трудът на последното се усвоява на минимална цена, а продукцията се пласира в друга среда с платежоспособни потребители. И действително – България се оказа страната с най-голям ръст на износа в ЕС през 2022 г. – той се е увеличил с 39% спрямо 2021 г.! С други думи: България се обособява като производствена зона за употреба на евтин труд. При евентуалната промяна на конституцията от Сговора за премахването на нелицеприятното им Res Publica, биха могли спокойно да ни преименуват на Нова Индия.
Трето: единственият път за здравословен икономически растеж е прехвърлянето на всяка корпоративна свръхпечалба към обществото, с което да се повиши покупателната способност, което пък от своя страна да стимулира увеличение на производството, конкурентност и повишаване на качеството на продуктите. Този път не създава никакви условия за огромни, бързи и спекулативни корпоративни печалби – „само“ за устойчив икономически растеж и равномерно разпределение на общественото благо. Но това е далеч от интересите на десницата. Идеята за общо подобряване на благосъстоянието е противоположна на намеренията им.
Само имайте предвид, че подобно управление има своите последици. Най- добре могат да се опишат с израза „Който сее ветрове, ще жъне бури“ и първите такива не са далеч.
След като държавните разходи са поети от народа, след като последният е лишен от всякаква възможност за волеизлияние, а спрямо корпорациите отсъства каквато и да било регулация, как определяте подобна олигархия, пардон, демокрация?!
Абсолютно сте прав, че „Много е важно да престанем да живеем с илюзии“ – не ги натрапвайте!
2023 ЗАЛЕЗ