Под стандарта на демокрацията поставянето под въпрос на избирателното право изглежда кощунствено. Не за друго, но най- вече понеже това е единственият критерии, определящ съвременните „демокрации“ като такива, подобно на водещата роля на (ком)партията – единствен признак на бившите „комунистически“ деспотства.
Ако се обърнем изобщо към причините, накарали хората да формират и подържат общности, те се свеждат до две: необходимостта от съвместен труд и самозащитата. В замяна на приноса на отделният човек към съвместният труд, или към сигурността на общината, тя му осигурява дял от придобитите ресурси и защита. Стуктурата на съвременното общество е многократно усложнена в процеса на развитието му и никой не би поставил под въпрос правото на личността на живот, образование и сигурност. Доколкото обаче суверен на модерната държава е народът, възниква въпросът за обхвата на избирателното право. Изглежда нелогично този, който трайно не допринася с нищо за благото на общността и същевременно се ползва пълноправно с всички ресурси на тази общност, да притежава правото да определя политиките й. Когато такива казуси са единични, не възниква проблем с това, но нашата страна е в особено положение, може би уникално – значителни маси от хора не допринасят за общественото благо, но същевременно оказвет непренебрежимо влияние върху държавната политика чрез правото си на глас.
Трябва ли да има глас този, който за последните 60 месеца е внесъл по- малко от 12 месечни данъчни вноски?
Последното означава, че за последните 5 години този човек не е допринесъл с нищо за обществото. За да оцелее най- вероятно е ползвал средствата на трудещите се в това общество под формата на помощи, подкрепи и програми; ако има деца, те са получавали образование; била му е гарантирана гражданска и национална сигурност и здравни услуги. И в това няма нищо лошо. Но няма как този човек да определя решенията и действията на общество, от което единствено се ползва.
Няма нищо лошо, напротив, да осигурим на наш близък легло и прехрана в дома ни и да пренебрегнем, че е само на леглото и в трапезарията, докато ние с труда си му осигуряваме прехраната, когато това му поведение е обусловено от някакви личностни особености, с които се е родил. Но ако той започне да се разпорежда какво да засадим в градината и какво- не, кога и как да правим ремонт, с кой съсед да дружим и с кой – не, е, тогава бихме били безумци ако го допуснем.
Данъчните данни не са вече на хартия и от избирателните списъци, хората попадащи в горната категория могат да се изличат по- лесно и от сменилите адресната си регистрация. Разбира се, пенсионираните по осигурителен стаж, учащите и тези на възраст под 23 години няма да попадат в този обхват. Тези, които работят и плащат данъци в друга страна, могат да търсят възможности да участват в политическият живот именно на тази друга страна.
Новият сговор настойчиво се стреми към конституционални промени с неясна цел – нека по- добре обмисли реални изменения в полза на суверена.