ET IMPERA

ПАРТИИ С ПОМПОЗНИ ИМЕНА, НЕ БОЙТЕ СЕ – ВРЕМЕТО Е ВАШЕ !

Във времето, когато непосредственият досег с чуждите култури, възможностите – технологични и дори чисто лингвистични, за пряка комуникация между хората, достъпността на всякакъв тип мобилност – трудова, туристическа, капиталова, са достигнали безпрецедентни в човешката история мащаби, изглежда на пръв поглед неправдоподобно възпламеняването на неонационалистични тенденции, ксенофобски настроения и дори открито неофашистки движения. Последните винаги са били пряко свързани с възможността за дехуманизация на другите, за демонизирането им и поставянето им извън категорията на хората. Едно добре познато за режисьорите на „героични“ филми предизвикателство, принуждаващо ги да „поставят“ върху лицата на отрицателните герои всевъзможни маски, шлемове и атрибути, нерядко звероподобни, които да смекчат акта на ликвидирането им от „героя“. Ксенофобията е била успешна спрямо затворените общности, достатъчно непознати, за да може да им бъде приписан нечовешки, или дори античовешки характер. Днес другите са приближени до нас до вероятно най- близката до друг-аз форма – разбираеми, познати и фундаментално сродни, съпреживяеми и очевидно споделящи нашите собствени страдания, надежди, радости и скърби. Въпреки че сякаш за нас у другите не е останало „тъмно кътче“, на което да припишем демоничен и зловещ характер, съвсем неочаквано ксенофобията неумолимо нараства. Как изобщо е възможно това?

ИМИГРАЦИЯ В КОНТЕКСТА НА СИСТЕМАТА

Неонационализмът е характерен за глобалният север – който през последните десетилетия преживя вълна от вливане на имигранти, съпоставима единствено с времената на Великото преселение на народите. Вече може да си дадем сметка, че този феномен е бил целенасочено предизвикан. Той не е резултат на случайни процеси, не е бил обусловен от възникнала неспособност на страните да охраняват собствените си граници, или да възпрепятстват вливането на мигрантите в обществата. Приетите политики не са тайни доктрини, или резултат на отслабване на силовите структури на държавите – те са открити и съзнателни. Паралелно с тяхното въвеждане, безспорно текат процеси на катализиране на тези потоци с разрушаването на бариери като Либия и Сирия и окуражаването на всеки тип емиграция. Пред обществото тези политики бяха рационализирани с няколко дълго натрапвани мотива за огромната опасност от демографска криза, „изтощен генетичен фонд“, срив на пенсионната система, които настойчиво бяха повтаряни пред публиката в продължение на десетилетие. Следата в интересите на глобалния „елит“, ръководещ политическият, информационен и спонсорирано-научен курс, може да открием в изявлението, в което Сорос открито споделя намеренията си да вкарва стотици хиляди до милиони бежанци в Европа годишно още през 2013-та година. Бихме могли да допуснем, че тези интереси се заключават в достъпа до евтина работна ръка, но това е не повече от поредна рационализация, която да привлече представителите на дребния бизнес, които все още не са изнесли производството си в страните от третия свят. Цената, която бе платена за социални издръжки, приобщаващи програми и ангажименти, и която бе поета от данъчните тежести, не успя да покрие крехките „изгоди“ на евтиният труд. Истинската цел на имигрантските потоци бе осигуряването на „лесен“ електорат за осъществяване на каквито и да било политически цели, фрагментация на обществото, така че то да не бъде в състояние единно да защитава своите интереси, ограничаване на правата на мнозинството под фалшивият предлог за закрила на нищожните малцинства и провокиране на разцепление и враждебност между различните етнически прослойки. Много важно е да се отбележи, че тази имигрантска вълна не води до такива пагубни последствия сама по себе си, това е възможно само в условията на специфичен системен контекст.

В условията на агресивна конкуренция на „пазара на труда“, в която тече непрекъснато хищно съревнование, а мерило за човешката „стойност“ е обема на натрупаното имущество и масата на канализационният отход, имигрантите лесно биват разпознати като саботьори, като врагове, които снижават равнището на заплатите и рекетират доходите чрез данъчната система. Така оформената враждебност от своя страна лесно предизвиква затваряне и консолидация на определените като застрашаващи благосъстоянието етноси, което от своя страна допълнително засилва негативните тенденции. Миграцията съществуваше активно и в рамките на някогашният СССР, но арменците, грузинците, азерите, таджиките и т.н. не представляваха никаква заплаха за „стойността“ на местното население. Без да могат да окажат влияние върху разпределението на ресурсите, без да бъдат „нечестни“ конкуренти и ползватели на „чужди“ блага, те не можеха да се превърнат във врагове и да предизвикват враждебност и ксенофобия. (Не че напълно е отсъствало снизходително, леко пренебрежително и понякога насмешливо отношение към „по-малко цивилизованите“ народности – но става дума за качествено различна човешка слабост под формата на добронамерено чувство на превъзходство, за разлика от агресивната нетърпимост). Солидарността и сътрудничеството не предполагат взаимно недоверие и враждебност. Те се пораждат от егоцентризма и конкурентността, които са апологетичната база на настоящата система. Днес те парадоксално разделят именно тези, споделящи принципно еднакви интереси и цели. преднамерено бива формирано едно Sliciety, в противовес на взаимосвързаното, обединено в своите интереси и цели, хармонично Society – в общество, приготвено за удобна консумация от своите „господари“.

ЛИЧНОСТ В КОНТЕКСТА НА СИСТЕМАТА

Крайният национализъм и псевдопатриотизмът са отчаяното убежище на дълбоко комплексираният човек. Изострящите се социални и икономически неравенства, плод на необезпокояваното възвръщане на формата на автентичния капитализъм (наричан още либерализъм), поставят все повече членове на обществото в позицията на „неуспешни“, „не-можещи“ и „безстойностни“ хора „без потенциал“ и очевидно без особени перспективи да променят своята позиция в среда, в която „успехът“ се измерва с натрупаното и консумираното. Независимо дали те действително са такива, или се чувстват като такива в резултат на сравняването на себе си с идеализираните образи на „успешните“ други, това усещане, тази осъзната или полуосъзната представа, се оказва дълбоко вкоренена в съзнанието на членовете на модерното общество. Едно общество, чийто смисъл и цел е не отделната личност, нейната пълноценност, развитие и плодотворност, а нейната „реализация“ – продажбата й на „пазара на труда“: обезличностяването на човека и превръщането му в стока със съответната материална „стойност“. Отритнати от настоящето и лишени от бъдещето, много от представителите на тази модерност търсят своята утеха в миналото, с което разполагат по рождение, макар и да нямат никакво участие в него. Те вече не крият илюзии, че съвременният „успех“ зависи от усърдието, от трудолюбието, или от полученото обучение (понеже образование не им се предлага). Наясно са, че той зависи единствено от спекулативните, наречени „предприемачески“ умения и огромна доза късмет, която с развитието на новата икономическа реалност, върши все по- малко работа и ги оставя единствено на безрадостна обреченост. По време още на ранното им обучение, на тях е внушено че могат да бъдат „успешни“, но им е било спестено, че по самите закони на икономическата реалност, този „успех“ може да принадлежи само на 0.0001% от тях и чисто математически е най- вероятно да им бъде отказан. Така те приписват своите неудачи единствено на самите себе си и им остава да влагат своите усилия там, където има видим резултат – във фитнеса, единствено където упоритата работа носи своите неоспорими ползи, а своите убеждения там, където откриват лек за прекършеното си самочувствие. „Агресивен съм и имам комплекси“ – признава чистосърдечно Реджеп Иведик в един от филмите от поредицата. „България е родина на световната/европейската цивилизация“, „Българите са най- ..“, „Национален идеал..“, „Величие..“ и т.н. са недотам чистосърдечните възгласи на масовия електорат на неонационалистите.

Родолюбието е нежно чувство. Родолюбието е тихо чувство. Родолюбието е всеотдайност и саможертвеност, заради тези, които си почувствал неизбежно близки, родни и скъпи и чиято съдба не ти е безразлична. Там, където се появят гръмките фрази, наперената гордост и враждебността към „чуждите“, няма родолюбие. Там, където целта са не тези, които са ти близки, а безличностният „идеал“, няма родолюбие. Там има само параван, зад който тегне мрак.

Тези, които се възползват от наранената тълпа, са дребните местни олигарси, ясно съзнаващи че нямат никакви шансове да се влеят в редиците на глобалния „елит“, и вече предусещащи, че бъдещето им в настъпващите времена ще е безрадостно. Борбата им е обречена на неуспех, но неспособни да се разделят с омаята на „елитарността“ си, те самонадеяно подхващат пътя на своята „съпротива“, вероятно без да са способни да осъзнаят, че изпълняват волята на своя глобален противник. В името на здравомислието, партии като Възраждане би трябвало да заменят героите, който афишират като „свои“. Наместо Левски и Ботев, би трябвало да наложат „преклонение“ към Хаджи Минчо, Божил Чорбаджи и когото там си подберат. Някак е неуместно да си представим, как Левски например, отстоява идеите българските фабриканти да бъдат подпомогнати да наложат продукцията си, или Ботев да твърди, че отбрани чорбаджии трябва да ползват протекциите на държавата. А именно това четем в програмата на благозвучно именуваната партия, чийто вождообразен основател нарича обществото „биомаса“. Но очевидно неонационалистите не се терзаят от опасения относно когнитивните възможности на своя електорат.

ФОРМИРАНЕ

Още през 2016 дигиталният сговор открито патентова приложение за Мониторинг на поведението на потребителя на компютъризирано устройство – прогностичен модел, който разполага с възможностите за интервенции в реално време. Впоследствие, ако разгледаме елементите му, те биват директно интегрирани в операционната система на Windows, в услугите на Google, Amazon, Apple и практически във всяка облачна „услуга“ на големите дигитални компании. Огромният потенциал не само за надзор, но за директна манипулация се развива извън полезрението на публиката през последните десетилетия, а неговите следи в непрозрачните компании като Alphabet и Windows, могат само бегло да се разпознаят в посоката на техните инвестиции. Редовният сътрудник на Световният Икономически Форум А.Пентланд още през 2011-та в своя доклад съзира „потенциал за създаване на забележителни модели секунда по секунда на груповата динамика и реакциите в продължителни периоди от време“. На базата на внушителната интерпретативна мощ и събраните безпрецедентни по обем данни от милиарди потребители става възможно финото направляване на статистически значими маси от хора. Както е теоретизирано от Пентланд, въздействието се осъществява например, но не само, посредством механизмите на „идейния поток“ и „социалното учене“, при което хората възприемат дадено поведение от другия, докато постепенно новите идеи се превърнат в навици, последователно обхващащи цялата популация. Съвременните способности за улавянето на информацията и обработката й посредством изкуственият интелект, правят възможно оптималното насочване на идейния поток и формирането на социален натиск съгласно индивидуалната степен на податливост на нови идеи. Личната автономност и нравствена преценка абдикират пред социалният натиск. Готовата система от убеждения на представена като значима група, с лекота заместват вътрешният труд за изграждане на такава. Поведението и нагласите на другите, които ни биват представяни, представляват социалното доказателство за правилност.

Ако ви изглежда нелогично в съвременното общество да се възраждат неонационалистични настроения, замислете се за основната хранителна среда, където те се развиват – социалните мрежи. И ако последните открито притежават възможностите да оказват влияние върху поне общите нагласи, то дали това е случайно. Всъщност манипулациите върху изборните процеси дори не са напълно скрити. Своите способности за влияние върху изборните резултати Meta открито публикува още през 2010-та. След обществената реакция, тези дейности потънаха в сянка, но не е трудно да си представим развитието за 14 години. През 2014-та, също открито, Meta публикува резултатите от успешният си опит да манипулира настроенията и емоциите на своите ползватели, като при това се оказа, че е въздействал на над 600 000 души без тяхно знание. (припомням, че влиянието на подобни общи емоционални състояния върху личността във връзка с електоралните й нагласи разгледахме в горния параграф). Днес се очаква да се прекрати делото срещу Meta за ползването на лични данни съвместно с политическата консултантска фирма Cambridge Analytica за повлияване на изборът на Тръмп през 2016-та година. Причината е ..че това причинява големи загуби на компанията! Ще напомним също, че Тръмп осъществи най- мащабната смяна на федерални съдии в историята на САЩ, заменяйки ги със „доверени“ хора, включително и трима съдии от Върховния Съд, който се очаква да прекрати това дело. (Нямам и никакви съмнения, че крайният либерал Тръмп ще спечели изборите наесен, в пълно съответствие със сценария на глобалистите).

Бих обърнал внимание и на друг парадокс – точно във времето, когато информацията става безпрецедентно достъпна, добиват популярност твърдения като това, че Земята е плоска. Тези „теории“ набират скорост именно в социалните мрежи. В конкретният случай с популяризирането на подобни абсурди, дигиталният сговор режисира „проблем“, чието „решение“ впоследствие се оказа легитимирането на цензурата под формата на „борба с фалшивите новини“. Какъв „парадокс“ – все още може да открием множество изявления за плоскостта на Земята, но нито един клип, отразяващ например масовостта на протестите срещу принудителното ваксиниране не успя да „пробие“ мрежата. Разбира се, сговорът все още има нужда от тонизиращият ефект на нелепите „теории“, за да оправдае действията си там, където наистина е заинтересован.

По същият сценарии се развива в момента „проблемът“ с неонационализма, чието развитие, опасявам се, ще дойде много по- късно и в много по- брутална форма от „безобидната“ цензура. Като пример за симбиозата на моментните интереси на глобалният „елит“, разполагащ с пълният контрол върху дигиталният инструментариум, може да приведем факта, че Възраждане е с най- мащабен брой интеракции във Фейсбук. Подобни партии охотно и мащабно ползват потенциала, предоставен им от глобалния „елит“, подкрепяни фино от последният, като същевременно насочват вниманието ни не към него и истинските проблеми, а към отделни безобидни елементи от неговата архитектура. Дали те си дават сметка за ролята си в настоящите процеси? Нека не им приписваме повече интелигентност, отколкото им е отредила природата.

Отново сме длъжни да отбележим, че тези възможности на дигиталните гиганти не произтичат от дигитализацията като такава – те произтичат единствено в този системен контекст, позволяващ непрозрачното управление и акумулация на данни и манипулативен апарат в частни корпоративни ръце с конкретни интереси, фундаментално противоположни на обществените. Всеки един от изброените механизми не е проблемен сам по себе си – той се превръща в такъв в извратената среда, в която е поставен. Подобно на неразрешимите в нейните рамки екологични заплахи, в светлината на които не броят на човешкото население представлява проблем, а начинът, по който то живее.

НАКЪДЕ НИ ВОДИ ТОВА

Отроците на национализма са добре известни. Познаваме ги от Първата и Втората Световни Войни. Днес сме свидетели на многобройни и нелинейни напрежения и вече активни конфликти. Прочитът за „отслабването“ на хегемона САЩ като причина за тях е неадекватен, ако бива тълкуван като изместван от друга, или други, национални държави. Упадъкът на САЩ се дължи на възхода на наднационалният „елит“, който напусна пределите на тази страна и се е насочил към глобално господство, в което ролята на САЩ е не по- различна от тази на всички останали. Опитът това господство да бъде осъществено посредством прякото овладяване на международните организации и местните правителства изглежда се стори твърде муден, предвид на умереното обществено съпротивление. Глобалният „елит“ става все по- нетърпелив, вероятно понеже изчерпаността на господстващата система става все по- очевидна и при нормално развитие резултатът от тази очевидност е трудно предвидим. Конфликтът в Украйна, замислен като катализатор на легитимирането на цензурата и контрола, вероятно роди и по- радикални идеи. Практически безропотно и обществено благосклонно премина отмяната на демократичните механизми и практически на всички основни човешки права в Украйна. Претекстът на „войната“ се оказа задоволителен както за украинците, така и за световното общество и това е доста окуражаващо за „елита“. Изглежда възможно подобно развитие да бъде провокирано както в Европа, така и в САЩ, насърчавайки началото на неопределен брой военни конфликти в цял свят. В котела на тези войни от една страна ще бъде изличена всяка представа за неотменимостта на човешките права, ще бъде легитимирана всяка форма на надзорен контрол, цензура и принуда, а от друга страна в края на нескончаемият ад от насилие и смърт, обществото с готовност ще приеме единното, глобално управление на „можещият“ и „заинтересован“ капиталов „елит“, отхвърляйки отвратено всяка идея за „нездравите“ политически механизми (наричани още демокрация), тласнали ги в безконечният ад на войните и насилието.

Вече от няколко години сме в състояние да наблюдаваме предварително създаване на определени асоциативни връзки и внушения. Първите възгласи, че „изборите са заплаха за демокрацията“ датират още от 2016-та, но особено активно се прокламираха през последната година. Появиха се филми, като „Civil War“ (2024) и Leave the World Behind (2023), които следва да подготвят когнитивната рамка, чрез която да осмислим и приемем предстоящо събитие като гражданска война в САЩ или преврат. Посланието от тези филми е смущаващо и се заключава основно в „не се меси. грижи се за себе си. няма правилна страна. просто си върши работата.“ Вече се появиха и официалните анализи за предстояща такава война. Най – верните студенти на Световния Икономически Форум като Е.Макрон и Й.Столтенберг активно ескалират украйнският конфликт, а медиите усърдно ни подготвят за евентуални удари с тактическо ядрено оръжие (в чието наименование частта „тактическо“ се свежда до евтин опит за евфемизация, предвид факта, че говорим за мощности от порядъка на 70 килотона). От „другата“ страна официозни повърхностни „анализатори“ като С.Караганов и смущаващо елементарни „философи“ като А.Дугин, поддържани и дарени от властта с ореола на безспорния „авторитет“, активно проповядват употребата на оръжие срещу „содомът и гоморът“ на Европа. (Сама по себе си е интересна и нелинейността на отношенията на враждебност: в Русия като основен враг се схваща Европа, докато САЩ е дори потенциален бъдещ партньор, В САЩ като заплаха се спряга по скоро Китай под формата на водещият елемент в бинома Китай-Русия, Европа възприема себе си като „сътрудничеща“ на основният играч САЩ срещу Русия, а Китай е все още допустим партньор. Тази нелинейност издава тенденцията за създаване на контролиран хаос, който да се разгърне при възпламеняването на глобалните конфликти.)

Макар че не е ясно дали „елитът“ ще счете за удачно ограничената употреба на ядрено оръжие, със сигурност ни предстои да потънем в многобройни локални военни конфликти, а главното средство за това са възродените неонационалистични движения. Така че времето е ваше, драги партии с помпозни имена. Умело направлявано от глобалната олигархия и нейните марионетки, възраждането на националистичните и шовинистични нагласи и установяването им на локално ръководни позиции цели да сдроби обществото на още едно равнище. Към вътрешнодържавното Sliciety ще бъде надградено международното такова, което позволява далеч по- широка употреба на насилие и съответно контрол. Усилията след Втората Световна Война, за изграждането и установяването на международните организации като ООН, бяха подкопани първо чрез изграждането на паралелните олигархични алтернативи в лицето на НПО, а после директно отвътре чрез директното им подчиняване на олигархията, започнало още преди двадесет години. Днес те са успешно компрометирани и овладени, премахвайки основните обществени способности за противодействие на интересите на ултрамалцинството и отваряйки пътя за установяването на безконтролни активности на неонационалистите. Дори сами по себе си, този тип партии на власт предоставят достатъчно възможности за изкореняване на всякакви човешки права, свободи и демокрация. Ако се обърнем към безспорния възродител на неонационализма и псевдопатриотизма Русия, бихме могли да проследим развитието на тези тенденции – например вчера в списъка с „чуждестранни агенти“ бе вписан членът на районен общински съвет в Москва, Павел Владимирович Иванов. Основанието вече не е, че например е получавал чуждестранни средства или грантове. Причината е, че е участвал в организацията на митинги и протести през 2018-та и 2019-та години. Протести, забележете, чието провеждане е било официално разрешено! С други думи – вече може да попаднете под санкциите на властта само на основание, че не сте съгласни с част от нейната политика и си позволите да заявите това отношение. Естествено – защитата на националните интереси и идеали извежда официалната власт до статута на святост, а несъгласните с нея са врагове и биха могли единствено да „провеждат чужди интереси“. Поразителна логика, извеждаща смазването на всяка свобода в императив, но безспорно откриваща своята възторжена тълпа от последователи.

Следващата стъпка, разбира се, трябва да бъде директното физическо ликвидиране на хората по признака за нелюбов към властта. Така поне вдъхновено ни учи депутатът от Псковска област Армен Мнацаканян:

Това, разбира се би предизвикало негодуванието на депутата от Томска област Екатерина Собконюк, като безобразно разхищение на биомаса (по К.Костадинов), която според нея би трябвало да бъде пълноценно оползотворена в трудови лагери, които да даряват с полезен, безплатен труд строителните компании като нейната.

След като „елитът“ успя да овладее ресурсите – както материални, така и капиталови, ресурсни, информационни и надзорни в глобален мащаб, единственият начин да бъде възпрепятстван по пътя му към пълна абсорбация на властта и ликвидация на демокрацията, бе това да стане също на глобално ниво. Обществото трябваше да си върне властта и контрола, както в политическата сфера, така и в международните организации, които бяха овладени от олигархията. Тя можеше да бъде принудена да отстъпи като й бъдат отнети всякакви възможности за „бягство“ в която и да е локация чрез обединените съзнателни усилия на глобалното общество. Разбира се, това би било трудно осъществимо в условията на самоунищожителната система, останала в момента безалтернативна в света. Абсурдните брътвежи, които чухме на Петербургският международен икономически форум – многополюсен свят, изграден обаче не върху фундамента на солидарността, единните интереси и рационалността, а на базата на капиталистическа конкурентна система и ирационалната, стихийна олигархоикономика – единствено залагат буретата с барут, които да чакат искрата. Не ни се предлага системна алтернатива, а се натрапва етап по пътя към осъществяването на окончателното завършване на сценария на глобалния олигархичен „елит“. Възцарява се международното Sliciety под лозунга за взаимна независимост!

В обществото отсъства както достатъчна степен на осъзнаване на протичащите процеси, така и съответстващата им воля за насочването им в друга посока. Дълбокият мрак на кървавите конфликти, безнадежността и умъртвената свобода е на път да падне над нас. Наместо утро, са ни подготвили мъртвешката светлина на примамливи електрически фенери, в сблъсъка с които се очаква телата на нашата воля доброволно да се свлекат на земята, постилайки червеният килим за посрещането на новите ни, пълновластни господари. Твърде самоуверено. Струва ми се, че мнозина ще останат доста изненадани, подобно на онези, които някога планираха и възпламениха Първата Световна Война.

Нека завършим със строфите на Primus, някога написани по повод на войната в Ирак, но безнадеждно актуални: