Дали пък неспособността за смислено изразяване няма някакъв епидемичен характер сред членовете на ПП? Характерната за К.Петков „загадъчна“ реч, вече може да наблюдаваме и у премиера Денков. Силно се надявам някой ден да се изясни какво точно се крие в „24 май да бъде национален празник, защото това е символът, който ни води към бъдещето.“
24 май е ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Тъй като светите братя, българската азбука и книжовността вече съществуват и тяхното начало се намира в миналото, към което не бива да се взираме, то тогава г-н Денков очевидно има предвид, че не притежаваме нито просвета, нито култура, но може с тази дата да ги фиксираме напред в (светлото) бъдеще и да вървим, вървим нататък!
Не бих оспорвал твърдението за отсъствие на просвета и култура към днешна дата, но смея да твърдя, че те също биха могли да бъдат открити в досегашната ни история. Загадъчно е пожеланието за „успешност на нацията ни“ – не се сещам какви са критериите за такъв един „успех“, очевидно тясно свързан със забравата за собствените ни и Свобода, и Независимост.
Още повече ме притеснява обаче, че „Какво може да се направи по пътищата, как да намалим злоупотребата с алкохол и дрогираните шофьори по пътищата. Ето, това са проблемите, с които трябва да се занимава правителството.“ Да не би пък вече да сме стигнали до това бъдеще и на правителството вече не му остава друго, освен да си нахлюпи фуражките и да се заеме с Контрола на пътното движение.
Не, Денков, спокойствието е противопоказно за вас. Ако сте се наели с публична отговорност не може да очаквате спокойствие. Такова се полага в кабинета, като се пише дисертация. Такова търси крадецът, докато се промъква в чужд дом. А на обществена длъжност не се полага спокойствие. Особено когато имате легитимност близка до нулата.
Идеята за промяна на Националният празник е сама по себе си причудлива. Може да има и дискусии и референдум, ако тепърва ще въвеждаме такъв. А за да променим своя Национален празник, трябва да съществува много специална причина. Вашата (на ПП) единствена такава е, за да ангажирате обществото с безплодни разисквания за това, или за наличието на паметници, само за да може през това време да вършите, каквото вършите без да имате никаква обществена подкрепа за това. Внушавате ексцентрични идеи при честването на Съединението, отново чрез Денкова – „Доскорошната освободителка на България се превръща в най-големия противник на Съединението“. Г-н Денков, коя е тая? Имате някакви лични отношения с определено лице и то е изневерило на Вашите очаквания? Говорите ли често с нея? Обаждате ли й се по телефона? По скайп? Съзнавате ли шизофренната природа на персонификацията на обществено- политически явления и управления, който дори са в противоборство помежду си? Готов ли сте да отречете Свободата на страната ни, поради влиянието на тази персонификация върху Вас? Според Вас, част ли сме от Османската империя все още, ако не е имало Освобождение? Знаете ли, че единствената причина за трайни обществени отношения към страни с активна външна политика е в отсъствието на суверенна собствена външна политика?! Любопитен факт: в момента сте именно в позиция да осъществявате такава. Може да оставите фуражката за по- удобен момент.