Customize Consent Preferences

We use cookies to help you navigate efficiently and perform certain functions. You will find detailed information about all cookies under each consent category below.

The cookies that are categorized as "Necessary" are stored on your browser as they are essential for enabling the basic functionalities of the site. ... 

Always Active

Necessary cookies are required to enable the basic features of this site, such as providing secure log-in or adjusting your consent preferences. These cookies do not store any personally identifiable data.

No cookies to display.

Functional cookies help perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collecting feedback, and other third-party features.

No cookies to display.

Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics such as the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.

No cookies to display.

Performance cookies are used to understand and analyze the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.

No cookies to display.

Advertisement cookies are used to provide visitors with customized advertisements based on the pages you visited previously and to analyze the effectiveness of the ad campaigns.

No cookies to display.

сряда, юни 11, 2025
НАЧАЛОИКОНОМИКАВСИЧКО ЗАВЪРШВА СЪС ДНЕС - метастази

ВСИЧКО ЗАВЪРШВА СЪС ДНЕС – метастази

публикувано:

В първата статия разгледахме появата на нов тип човек преди около 1000 години и нов тип човешки отношения. Как в дървото на печалбата стволът формиран от търговеца, със своето израстване се разклонява в клоните на фабриканта и банкера и в последно време първият клон рязко се извиси над доскоро засенчващият го банкерски в лицето на продаващите безразходни стоки и услуги (дигитални копия, услуги, авторски и лицензионни продукти). Но как този съвсем нов тип взаимодействие успя да преобърне общественият мироглед, моралната перцепция и ежедневната дейност. В името на какво?

Трябва да отбележим, че любопитната нова личност на печалбаря (тук и в бъдеще ще употребявам семантично правилната дума наместо „предприемач“) не се появява в едно идилично общество, за да го опорочи. Още преди около 10000 години, започва формирането на една нездрава обществена система, с потенциала да превръща човек в средство другиму. Ригидна система основана на наследственото „право“ и кастовото разделение на хората. В тази среда новаторът-печалбар се явява като възможност за промяна, едва ли не като борец за свобода, а тази борба е основната която човек е водил, откакто е изгубил свободата си. Просто борбата на печалбаря е борба за свобода и промяна за себе си. С течение на времето този стремеж е ставал все по- приемлив, тъй като просто не е съзирана по- добра алтернатива.

С появата на абстрактен символ за размяна – златото, среброто или парите – се появява първата възможност за натрупване на „блага“. Естествените блага са нетрайни, не може дори да се унаследят – колкото и храна да завещаеш, след няколко месеца тя ще се развали; колкото и земя да си обработвал, тя ще запустее ако синът ти не притежава трудолюбие; колкото и ризи да оставиш – молците ще ги изядат. Възможността да консервираш благата в абстрактната стойност на златото ражда възможността натрупаното благо да се унаследи и заедно с това идеята да се унаследи общественият статус. Именно той е дал възможност да се натрупа – уважението направило те водач на групата, или града, опосредствано от твоето желание, страст да притежаваш излишък, е дало възможност да се натрупа нещо което надхвърля твоят живот. Уважението, личните качества не могат да се унаследят, само властта и натрупаното злато, създавайки основите на първата нерационална и антихуманна система. Идеята да натрупаш и оставиш на собственият си наследник е един блян по обезсмъртяването. Вечният блян, отразен пръв още в най- старото художествено произведение.. Подобно нему, други от първите творби ни учат, че златото не е годно за ядене и този блян води към погибел.

Златото се превръща в идол, от който търсим живот. Подобно преобръщане може да проследим и в езика. Например – в употребата на думата „реализация“ – за тези, които я употребяват, истинският, съществуващ и жизнено необходим продукт, например хляб или жито се „реализира“ при неговата продажба и превръщането му в абстрактна стойност като пари.. Нашите способности, умения и таланти се „реализират“, когато бъдат закупени в служба на нечия лична печалба.. Кражбата е двойна, защото не само сме били заплатени в ущърб, а защото и даденото ни като част от обществото е принесло „реална“ полза на едного. „Качеството на живот“ съдържа много показатели и почти всички са близо до нулата и достатъчно манипулирани, за да се сведат до покупателна способност, или до броя на многобройните, непотребни, нетрайни стоки и услуги, които сме подтиквани да купуваме всеки ден. Тежко на Диоген например, понеже качеството на неговият живот по този стандарт е нищожно. „Производителността на труда“ се измерва с броя нетрайни, безсмислени вещи, които са избълвани на конвейра, за да се върти цикъла на печалбата по- бързо и по- бързо. По тази мярка производителността на труда на един дърводелец отпреди 200 години, който в продължение на година изработва една- единствена масивна маса, която ще бъде ползвана и ще носи уют на поколения наред, е ..нищожна. „Успехът“ не касае отношенията с другите, нито борбата с личните слабости, а натрупването, или по- скоро потреблението на повече и повече стоки.. „Предпримчивост“ е мъгляво понятие, което предполагаемо има връзка с находчивост, известен интелект, поемане на риск и сходни, но това е незадължително – същността му е в умение за мобилизация на всички ресурси, с цел осъществяване на лична печалба и несъмнено се загатва че целта оправдава средствата. „Либерализъм“ вече се свързва единствено с икономическата концепция, а либерализъм на печалбарството по необходимост е несвобода за обществото.

Съвсем естествено, либерализмът се обвързва и в освободеност на аморала. В разкъсването на всякакви морални норми, ценности и категории. Борбата му със съвестта е заложена в самата му същност: тъй като стремежът към печалба е аморален, неговата стремителна точка е в пълното незачитане на другия, в апогея на егоизма, в използването до край на другия. Либералната икономика гарантира неограничена свобода на печалбата, неограничен егоизъм, и неограничено заробване на човека. Последният е свободен да бъде стока, да робува на егоистичните си желания и да признава това „право“ на другите, да служи на най- елментарните си животински нагони, в чието задоволяване да открива своята висша „свобода“.

Дори това не е достатъчно крайно за съвременният модел, че се формира още по дясноикономическо понятие – „либертарианство“ – от уважение към тези хора, по презумция винаги приемам че им се плаща, за да изказват „идеите“ си. Езикът се пречупва в категориите на печалбарската парадигма, която е патологична сама по себе си. По- успешно се оказва превръщането на значението в противоположното му, отколкото частичното замъгляване на смисъла – истинското е илюзия, илюзията е истина; свободата е робство.. Опитът за изграждане на лингвистична нагласа към тенденциозно възприемане на света е обречен на неуспех: понятието не е самият обект, а е абстракция на обекта, така както златото е абстракция на благата. Маската накрая винаги се срива.

В различните общества минава различен период от време докато очевидно антихуманната и неестествена идея за унаследяване на властта бива отхвърлена окончателно, но това неизменно се случва. Такава е съдбата и на всички ирационални и противоестествени системи, тъй като са вътрешно нездрави.

Да се сравнява обществено регулираните и планирани производствено-пазарни отношения с дерегулирани, либерални такива е като да сравняваме съзнателното, рационално поведение с ирационално, диктувано от нашите моментни страсти. Волевото дългосрочно целеполагане, при което продоляваме трудности, за да осъществим значима бъдеща цел, с небрежното удовлетворяване на настояща егоистична приумица. Не е проблем на днешният ден, ако вместо да хабим време да ходим до контейнера, просто метнем торбичката през прозореца. Не е проблем на днешният ден, ако изкъртим паркета и дограмата, за да напалим печката и да се се стоплим сега. Не е проблем на днешният ден, ако похарчим цялата сума която имаме за месец напред за кюфтета и бира и легнем преситени. Има хора, които живеят по този начин. Но за щастие този ден на нашето общество приключи и ако се огледаме можем да видим резултатите в околната, социалната и икономическата среда.

Стремежът към прекрачване на границите на личният живот открива възможност да се претвори в натрупването на блага, които го надхвърлят. Разбира се, не може да се отрече вплитането и на преходните човешки страсти като алчност, скъперничество, гордост и т.н., но те не притежават необходимата сила, без да се подхранват от този мощен архетипов стремеж. Имунната система на моралните норми лесно се справя с мимолетните и ограничени егоцентрични качества, но бива преодоляна от този вроден копнеж. Оформя се нов свят на човешки взаимоотношения, но друг един копнеж – по свободата, успява да го разруши. И в двата случая осъществяването е привидно и резултатът е противоположен.

Нуждата на печалбата от все по- бързо и по- бързо завъртане на цикъла покупко-продажба, метастазира в обществото, създавайки облика на „динамичния“ начин на живот. Ориентацията към максимална печалба метастазира към краткосрочно планиране целящо дивидент до края на отчетната година, краткосрочни политики – в най- добрия случай с хоризонт следващите избори, краткострочни идеали и незабавно удовлетворяване на желанията. Утре не съществува.

Дали обаче за всички – ще разгледаме в следващата част.

АБОНИРАНЕ

- НЕ ПРОПУСКАЙТЕ СЛЕДВАЩИТЕ ПУБЛИКАЦИИ СЪС SYGNAL:

ИЛИ TELEGRAM:

ZALEZsite

Или поискайте известия на email:

последни

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук