ДУМИ СЪС ЗАГАДЪЧНА ВРЪЗКА –
как „популизъм“ в съвременната „демокрация“ става понятие натоварено с отрицателен смисъл и какво ни говори тази връзка за характера на последната?
„Демокрация“ ще рече „народна власт“, а „популизъм“ – „което е в интерес на/представлява народа“. Фонетичната разлика произтича от различният произход на думите – едната е от гръцки, другата – от латински. Ако бяхме се придържали към гръцкият корен, популизъм би трябвало да се произнася „демократизъм“ но това.. някак не пасва, нали?
По- конкретно с „популизъм“ съвременната реч се стреми да определи такъв тип подход, при който
1 – политик или партия привидно се представя като защитник на интересите на обикновените хора, като в действителност цели само да спечели властта, или
2 – политик или партия защитава нещо желано от народа, което в действителност би било в тяхна вреда.
Очевидно когато използваме понятиято „популизъм“ или изказваме предположение относно нечии подбуди (обвинение), или заклеймяваме демокрацията и постулираме елитаризъм. Всъщност доколкото първото значение ни най- малко не касае същността на отстояваните идеи или искания, а същевременно съвременният контекст несъмнено има осъдително отношение и към последните („популистки промени“, „популистки предложения“ и т.н.), то явно същинското значение на думата е във вторият смисъл.
В опита да се избегне директната реч, се налага използването на едно неясно понятие, което при това се използва за контаминация на смисъла на всяка изказвана идея, желана от обществото. Сиреч, да очерним и презрително да отхвърлим всичко, което мнозинството би поискало. Колко удобно! Това е заявка „Само и единствено елитът знае какво трябва да се направи, как да се направи и кога да се направи! Желанията, нуждите и потребностите на мнозинството са опасен плод на недоразвития и недалновиден интелект на плебса! Забравете за тях!“. Ако не се правним на наивни, става ясно и кой точно е този елит и съответно да назовем името на обществената система, в която живеем – олигархия.
Изчерпала демократичният си облик до „всеобщо избирателно право„, все още шикалкавеща с индиректни и манипулативни понятия, но достатъчно безочлива, за да постави един нов Инцитатус и да кове облика на Абсурдният Нов Свят без капка подкрепа в обществото. Съвсем естествено всяка идея за намеса на плебса в политическият живот като референдум или обществено обсъждане на значими решения е абсурдна за една олигархична система. Има кой да решава. За момента формата на „гласуване“ за единствен кандидат е заменена от „гласуване“ за няколко-всички-с-един-кукловод под маската на демокрацията, но последната вече застава накриво от намигането на Сговора, за да разкрие истинското й лице.
Ако олигархията вече е добила достатъчно самочувствие, съветваме я при следващата нелегитимна промяна на конституцията, „Res Publica“ да отпадне от наименованието на България. Произходът е латински, а смисълът – дразнещ за управляващите.