Безспорен е фактът, че сегашното правителство и парламент не притежават никаква легитимност. Ако подходим математически, (нека използваме оптимистични за партиите стойности) и приемем че 40% от избирателите на ГЕРБ са дали гласа си за последните единствено, за да не печели ПП, а 90% от гласоподавателите на ПП са дали гласа си за тях единствено, за да не допуснат ГЕРБ в управлението, то след сговора на последните остават 14.28% от гласоподавателите. За мен е трудно да си представя, че тази крехка представителност не е срината до дъно след решението на НС за отказ от референдум за лева – делегираните от народа негови представители директно пренебрегнаха ясно поставеното от избирателите им искане. Но да приемем, че една група от най- невъзмутими и непоклатими стожери на тия партии достига до 7% от гласоподавателите, или 2.85% от имащите право на глас. Струва ми се много малко вероятно да се открие управление с по- малка подкрепа и в условията на най- ужасния режим.
Проблемна ли е обаче липсата на легитимност, когато такава е принципно невъзможна? Липсата на каквато и да е форма на обществена представителност се отразява още в имената на самите партии – „Граждани за европейско развитие на България“ (не знам дали и всичките им членове го знаят – просто няма значение, както няма и смисленост), „Продължаваме промяната“ (?), „Да, България“, „Изправи се, мутри вън“ (!), „Възраждане“ и т.н. Важен е, казват, не външният вид, а съдържанието. Може – само че, всички тези, както и неизброените нямат никакви принципни различия в своите програми и намерения. За средностатистическият избирател е практически безразлично коя такава партия ще формира правителство. Фактът, че подкрепя някоя от тях, се основава на същите подтици, които определят на кой футболен отбор ще е почитател: за да има интрига, илюзия за борба, повод за бира и шоу програми. Според темперамента – и малко кютек.
Парадоксално е, че същевременно интересите на същите средностатистически хора са поразително сходни. Причината за това е в трагично неформиращата се средна класа в България, сравнително хомогенните социални и икономически условия в страната и издържливостта на етно-културните ни особености. Просто няма кой да представлява тези сходни интереси. БСП например е изключителна партия. Невероятните й умения са сравними само с тези на папата, който може да държи няколкочасови речи без нито веднъж да спомене Иисус Христос – БСП пък умее да води многогодишна политика без нито веднъж да спомене и намекне за каквито и да било реформи със социалистическа (не социална) насоченост. За съжаление след като оредя до един колхоз хора прекъсна тази щафета със заявка за прогресивен данък. „Реформи в съдебната система“ и „Борба с корупцията“ са флаговете, които развява всяка партия на път към урните без да влага какъвто и да било смисъл в това. Няма и как да го направи, защото те действително нямат такъв. Обществото е отчайващо болно и има нужда от спешно лечение, корупцията и съдебната система са като повърхностна рана върху умиращ от бъбречна недостатъчност, но тези които очакваме да ни излекуват разпалено спорят как да третират раничката, преструвайки се на слепи за истинския проблем. Възраждане набират популяност, понеже се открояват, разпознаваеми са и донякъде извън традиционните клишета. Да, Възраждане имат изключително рационална позиция по отношение на Външната ни политика. Да, те са напълно трезви в отстояването на националните ни интереси. Но какво би се променило във вътрешната ни политика, ако са управляващи. Подобно на БСП те са просто друг вид дясна партия (в автентичния смисъл. трайното отсъствия на какъвто и да било вид леви, социалистически партии е довело до изместване на смисъла на понятието ляво-дясно в националистическо ориентиране). Т.нар. социалистически, както и алтернативни партии са просто убежище за недотам облагодетелствалите се в настоящето управление печалбари.
В този смисъл, какво би накарало представител на академичната общност активно да участва в състава на една крайнодясна партия? ПП например, е изключително дясна партия, там няма каквито и да било отсенки на центризъм.
Между впрочем поздравления за бюджета, в който приходите от физически лица надхвърлят този от корпорациите! Ако някой ден подкрепата на избирателите ви мине от 2 на 20%, не се съмнявам, че ще последват още пионерски мерки като премахване на минимална работна заплата, изобщо освобождаване от данъци на големите компании и т.н. Успяхте да направите много и за краткото си и под въпрос управление през изминалите години.
Хората от тази общност определено не се включват в олигархичната прослойка на обществото, чийто интереси са представлявани от тази партия. Същевременно един академик може да е много неща, но със сигурност притежава определена доза интелект, позволяващ му ясно да разбира това. Така че, защо би участвал в партия, която не представлява интересите на групата, към която принадлежи: не се сещам за друга причина, освен че така осъществява свои лични такива. Въобще, научната дейност принципно не позволява особена политическа активност – никой няма време за това и ако жертваш няколко години за политика – жертваш целия си труд и цялото си бъдеще. Мога да разбера покойният Ст.Данаилов първо поради спецификата на областта му и второ, че поне принципно партията, в чийто живот участваше трябваше да отстоява интересите на обществена група към която сам принадлежеше. Останалите не мога да разбера.
В тази политическа атмосфера – доколко е проблемна нелегитимността на правителството? Само дотолкова, доколкото не реализират прекомерно катастрофални последици за суверена, който ги е овластил. За да се предотвратят такива е необходимо редовно и ясно да им се напомня за тяхната нелегитимност; да им се напомня при всеки случай кои са, къде се намират и защо са там; да не допускаме възникването у тях на илюзии относно техните морални правомощия.
2023 ЗАЛЕЗ